Определение № 600 от 18.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 2223/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от пълномощника на Е. М. Т. и Д. И. Т. от [населено място] - адв. Щ., срещу решение № 568 от 20.03.2015 г. по в.гр.д.№ 3312/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10-ти състав в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд, І ГО, 2 състав № 2750/22.04.2014 г. по гр.д. № 4984/2013 г. относно присъждане на законна лихва върху главниците от по 126 000 лв., в периода от 15.04.2011 г. /дата на деликта/ до 09.04.2013 г. /дата на завеждане на исковата молба с правно основание чл.226 ал.1 вр. чл.282 ал.3 КЗ /отм./. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основание чл.281, т.3 пр.1 ГПК, поради нарушение на материалния закон – чл.84 ал.3 ЗЗД. Претендира се, че лихвата върху присъдените обезщетения се дължи от датата на увреждането, т.к. Н. действа аналогично на застраховател, освен в изрично посочените случаи, когато изпълнява функциите на компенсационен орган, поради което следва да отговаря в същия обем. По подробно изложени съображения се моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което ответникът Н. бъде осъден да заплати законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 15.04.2011 г. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл.282 ал.5 КЗ /отм./, препращаща към разпоредбата на чл.271 ал.5 КЗ /отм./, касаеща правото на законна лихва върху обезщетението при извънсъдебно уреждане на претенции, при претендиране от увреденото лице на обезщетение за неимуществени вреди чрез пряк съдебен иск срещу Н.. Този въпрос е свързан и с момента, от който се дължи законна лихва върху присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди, когато отговорен за действията на делинквента е Н. и когато срещу Бюрото е заведен пряк съдебен иск. Касаторът цитира и прилага влезли в сила решения на СГС и САС, дали разрешение по поставения въпрос в смисъл, обратен на изложеното в решението. Ответникът по касация – Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ [населено място], чрез пълномощника адв. Я., с писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на САС. Цитира и прилага практика на съдилищата, съответстваща на изводите на съда в обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в указания в закона преклузивен срок, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че решението в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационен контрол, по следните съображения: Изводът на въззивния съд, че законната лихва не се дължи от момента на увреждането, е обоснован с приложимостта на нормата на чл.271 ал.5 КЗ /отм./, съобразно препращането на чл.282 ал.5 КЗ /отм./, която изключва определянето на отговорността на Н. за лихви да става по общите правила на непозволеното увреждане. В случая Н. изпада в забава и дължи лихва от датата на поканата, т.е. от подаването на исковата молба /доколкото извънсъдебна претенция против Бюрото не е предявена/. С решение № 207/15.01.2016 г., постановено по т.д.№ 3234/201 г. на ВКС, ТК, първо отделение е даден отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, относно началния момент, от който Н. дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, вкл. в хипотеза на предявен пряк иск против него. Разрешението по реда на чл.290 ГПК е, че Бюрото изплаща обезщетение на претърпените от трето лице вреди, както и законна лихва върху сумата, след изтичане на определения в закона срок от деня на подаване на претенцията, т.е. според срока, посочен в чл.271 ал.5 КЗ /отм./, към който препраща чл.282 ал.5 КЗ /отм./. Мотивите са, че задълженията на Бюрото не са производни от отговорността на делинквента, както това е валидно за застрахователя, обвързан от правилото на чл.84 ал.3 ЗЗД. С оглед новосъздадената практика по чл.290 ГПК /респ. и по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, на която обжалваното решение съответства, следва да се приеме, че противоречивата практика на съдилищата вече е преодоляна и не се доказва допълнителният селективен критерий за достъп до касация, обоснован в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В този смисъл са и указанията, дадени в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.3. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение