Определение № 19 от 28.05.2014 г. на ВКС по д. № 17/2014 г.

Производството е с правно основание чл.135 ал.4 от АПК. Образувано е въз основа на определение № 7962 от 11.04.2014г. на Софийски градски съд, с което той е повдигнал препирня за подсъдност между него и Административен съд – София град и е изпратил делото за определяне на компетентния съд, които следва да разгледа подадената от Н. И. А. молба с вх.№ 5014 от 19.02.2014г. Н. И. А. понастоящем изтърпява наложено й наказание „лишаване от свобода” в Затвора в [населено място]. Тя е адресирала горепосочената молба до Административен съд София – град и е поискала да бъде осъдено Министерство на правосъдието да й заплати сумата от 50 000лв.,представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на неправилно определена квалификация на деянието, за което е осъдена. Изложените от нея твърдения са, че по вина на следователя Ч. А. е била осъдена за умишлено деяние по чл.116, във вр.с чл.115 от НК, вместо за деяние по непредпазливост. С разпореждане на съда от 28.02.2014г. молбата й е оставена без движение, като й е предоставен 7-дневен срок за конкретизиране на ответника. Дадени са й указания да уточни: дали претендира вредите в резултат на процесуално поведение на следователя и ако това е така – да посочи в какво се състоя незаконосъобразните му действия и в какво се изразяват конкретно причинените й вреди. С нова молба с вх.№ 7727 от 19.03.2014г. молителката е потвърдила, че претенцията й е срещу Министерство на правосъдието, но като ответник е посочила и следователя Ч. А., който е водил следствието, въз основа на което й е наложено наказанието „лишаване от свобода” за срок от 15 години. Относно причинените вреди е посочила, че се изразяват в: „срязана лява ръка, пукнато ребро и с едното око не виждам”. При тези факти Административен съд София – град е преценил, че предявения от Н. И. А. иск е с правно основание чл.2 ал.1 от ЗОДОВ. Същият е насочен срещу П. на Република България /неправилно като ответник е посочен Министерство на правосъдието/, поради което го е изпратил по компетентност на Софийски градски съд. Становището на последния е, че преценката на правната квалификация на иска следва да бъде направена въз основа на посочения от страната ответник /Министерство на правосъдието/, който съда не може да променя. Настоящият петчленен състав на Върховният касационен съд и на Върховният административен съд, с оглед изложените данни намира, че компетентен да се произнесе по предявения от Н. И. А. иск е Софийски градски съд. Съображенията: За квалификацията на предявения иск са от значение твърденията, с които ищецът обосновава възникването на спорното право и искането, което формулира, а не посочения ответник. В случая единственото изложено от ищцата основание в исковата молба, въз основа на което претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди касае неправилно определена квалификация на деянието, за което е осъдена с влязла в сила присъда. При твърдение за отговорност на държавата за причинени вреди, произтичащи от дейност на разследващи органи, правното основание на иска е чл.2 ал.1 от ЗОДОВ. В тези случаи съгласно чл.2 ал.3 – иска се разглеждат по реда, установен в ГПК и с оглед цената на иска компетентен е Софийски градски съд. Изключени от подведомствеността на общите граждански съдилища и предоставени на административните, съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ са исковете за обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, а в случая наведени доводи за такива вреди няма. Мотивиран от гореизложеното, смесен петчленен състав на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд