Определение № 1249 от 12.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4704/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Б. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Д. Р. от АК Пловдив срещу решение № 196 от 1.4.2014 г по гр.дело № 1158/2013 г на Пловдивски апелативен съд, Първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 1417 от 18.7.2013 г по гр.дело № 2437/12 г по описа на Пловдивски окръжен съд.С първоинстанционното решение Пловдивски окръжен съд е отхвърлил предявените от Т. А. Б. срещу В. В. К. главен иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД и евентуални такива по чл.93 от ЗЗД и чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД искове като неоснователни. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Ответницата по касационната жалба В. В. К. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен предварителен договор, по който ищецът Б. е заплатил сумата 500 евро-част от продажната цена на недвижим имот, а с платежно нареждане от 1.2.2012 г е превел в [фирма] по сметка на ответницата сумата 19 500 евро-също част от продажната цена, но на 2.7.12 г не се явил в канцеларията на нотариуса за сключване на окончателен договор.При това положение съдът е приел, че ищецът е неизправна страна по договора и като такава не може да го развали.Приел е, че в частта относно исковете по чл.93 ал.2 предл.2 от ЗЗД и чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД първоинстанционното решение е правилно и го е потвърдил.С това се изчерпват мотивите на въззивното решение във връзка с неоснователността на предявените искове. Налице е соченото от касатора основание за допускане на касациионно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК като процесуално правния въпрос „длъжен ли е въззивния съд при постановяване на решението си да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора” е разрешен в противоречие решение № 134 от 30.1213 г по т.дело № 34/13 на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна практика.С него е посочено, че могивите на въззивния акт не могат да се изчерпват само с констатации за правилността на обжалвания акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изводите за приложението на закона.Прието е също, че за въззивния съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по същество на спора, които да изрази писмено в мотивите на решението си.В разглеждания случай мотивите на въззивния акт се свеждат само до констатация относно правилността на първоинстанционното решение, без да са обсъдени оплакванията във въззивната жалба и без да са изведени самостоятелни правни изводи относно неоснователността на предявените искове. Воден от горните мотиви, съдът