Определение № 2319 от 26.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1856/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Г. срещу решение № 574/02.05.2023 г. по в. гр. д. № 2196/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 227/23.04.2022 г. по гр. д. № 833/2020 г. на Окръжен съд Благоевград за отхвърляне на предявения от касатора срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./, вр. с чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./ в размер 65 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинено на 11.07.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост. Заявява се становище, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал изслушване на тройна съдебно-техническа експертиза, което е довело до формиране на необоснован извод, че е налице случайно деяние.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол поради необходимост от проверка дали не е постановено в противоречие с практика на ВКС, както и поради необходимост от точно прилагане на закона и развитие на правото. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, ако е въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение?“

2. „Следва ли съдът да допусне разширяване на експертизата в тройна, когато по делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която противоречи на автотехническа експертиза, приета в друго производство, но и двете експертизи са формирани от една и съща фактическа обстановка?“

3. „Какви са предпоставките за уважаване на иска по чл. 288, ал. 2, буква „а“ от КЗ /отм./ във вp. с чл.45 ЗЗД и кога едно деяние се приема за противоправно, като част от предпоставките на деликтната отговорност, обуславяща отговорността на Гаранционен фонд?“

4. „Извънсъдебното плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от застраховател/Гаранционен фонд, равносилно ли е на признание на иска?“

5. „Длъжен ли е въззивният съд да направи самостоятелна преценка на целия събран по делото пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и да изложи свои правни изводи по съществото на спора и ако не го е сторил, това опорочава ли решението му?“

От касатора се твърди, че въззивният съд е отговорил на поставените въпроси в отклонение от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 236/2011 г. по гр. д. № 644/2010 г. на I г.о., ТР № 28/1984 г. по н. д. № 10/1984 г., решение № 117/1987 г. по н. д. № 72/1987 г. на III н.о., решение № 79/2015 г. по т. д. № 1535/2014 г. на I т.о., решение № 55/2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на I т.о. на ВКС, евентуално, че от касационната инстанция следва да им бъде даден отговор с цел правилно приложение на закона. Формулира се искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав с указания по прилагане на закона. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация Гаранционен фонд е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва и се заявява становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Поставените в изложението въпроси нямат характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито някой от тях изисква тълкуване на закона поради неговата неяснота. Според ответника решението на Апелативен съд София е правилно и следва да бъде потвърдено, в случай, че бъде допуснат касационен контрол. В хода на производството по категоричен начин е доказано, че сблъсъкът е бил непредвидим за водача и технически възможности за предотвратяването му е имал само пешеходецът. Плащането на обезщетение не може да се счита за признание на иска, тъй като при заявена претенция Фондът не прави детайлно проучване на всеки един казус. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

От ответна страна А. И. И. е подаден отговор, с който също се оспорва касационната жалба и основанията за достъп до касационен контрол. Заявява се становище, че въззивният съд правилно е отказал назначаването на експертиза, тъй като приетата в първоинстанционното производство не е била своевременно оспорена от ищеца.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по претенция на Д. А. Г. срещу Гаранционен фонд с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./, вр. с чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./ в размер 65 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинено на 11.07.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва. Ищецът е останал недоволен от доброволно изплатеното му от ответника обезщетение в размер на 35 000 лв. и претендира такова в по-голям размер.

Въззивната инстанция е счела оплакванията на ищеца Г. за неоснователни и е потвърдила решението на Окръжен съд Благоевград за отхвърляне на заявената претенция с решаващия мотив, че става дума за случайно събитие. В мотивите на решението съдебният състав е акцентирал на противоречивите становища на ответника и третото лице помагач А. И., който е оспорил изцяло иска с твърдения, че не е виновен за причинените вреди. Съставът на апелативния съд е счел, че липсват основания за изслушване на тричленна експертиза, тъй като в хода на първоинстанционното производство процесуалният представител на ищеца не е оспорил заключението вещото лице и е била приета изготвената техническа експертиза. Заключението е послужило на Окръжен съд Благоевград да изгради мотиви за отхвърляне на заявената претенция като изцяло неоснователна. В обжалваното решение е разяснено, че изслушаното по друго дело, а именно гр. д. № 71/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, експертно заключение, няма как да бъде съобразено, макар производството по гр. д. № 71/2020 г. да се е водило между същите страни, но в различна тяхна процесуална роля – ищец Гаранционен фонд, ответник А. И. и трето лице помагач Д. Г.. Апелативният съд е възприел изцяло заключението на изслушания в първоинстанционното производство експерт и е приел, че Д. Г. и скоростта на движението му са били неочаквано и непредвидимо препятствие за водача на АТВ А. И., предпоставящо окачествяване на сблъсъка като случайно събитие, респективно липса на противоправно поведение от страна на водача, без анализ на постановеното по гр. д. № 71/2020 г. по описа на Окръжен съд Благоевград решение, въпреки наведените твърдения за наличие на противоречие между двете решения във въззивната жалба.

Налице е твърдяното от касатора основание за факултативен достъп до касационен контрол.

Поставеният първи въпрос притежават характеристиката на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като касаторът е направил оплаквания във въззивната жалба срещу установените от първоинстанционния съд факти, съответно е поискал назначаване на автотехническа експертиза, която е била отказана от въззивната инстанция. Този отказ в крайна сметка е довел до постановяване на противоречиви решения в. гр. д. № 2196/2022 г. и в. гр. д. № 2258/2021 г. Апелативен съд София /правораздавал в един и същ състав – установено след служебна проверка от настоящата инстанция/, които са мултиплицирали противоречията между решенията по гр. д. № 833/2020 г. и гр. д. № 71/2020 г. на Окръжен съд Благоевград. Следва да бъде допуснато разглеждане на касационната жалба по същество за проверка на съответствието между извършените от въззивния съд процесуални действия и разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които необходимо и достатъчно е страната във въззивната си жалба да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на експертиза като доказателствено средство, съответно на необоснованост на изводите в решението, за да се породи задължение за въззивния съд дори служебно да назначи експертиза и определи задачата й. Отделно, следва да бъде преценено и съответствието на въззивното решение със служебно известните на състава решение № 193/2015 г. по т. д. № 912/2015 г. на II т.о. на ВКС и решение № 47460/2007 г. на ЕСПЧ, с което се приема, че противоречивото отсъждане на различни състави в рамките на един и същ съд по идентични спорове е в нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 КЗЧПОС. В решението си по същество на спора настоящият състав ще обсъди и формулираните в изложението процесуалноправни въпроси, които таргетират в оплакванията за немотивираност и необоснованост на решението.

Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса.

С тези мотиви настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС