Определение № 23 от 28.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1222/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по жалбата на [фирма] срещу Решение № 1150 от 17.06.2014 год. по гр.д.№ 403/2014 год. на Пловдивския окръжен съд са потвърдени Решения № 802 и № 4771 от 2013 год., постановени по гр.д.№ 5195/2012 год. на Пловдивския районен съд, 17 с-в. С тези решения първоинстанционният съд е приел за неоснователен, предявеният по реда и на основание чл.440 ал.1 ГПК отрицателен иск на акционерното дружество за установяване, че движима вещ, представляваща л.а.”Мерцедес”, срещу която е насочено изпълнението по изп.д.№ 2165/2011 год. на ЧСИ П. И. с взискател [фирма] и длъжник [фирма] не принадлежи на длъжника. Съдилищата са се позовали на това, че ищецът [фирма] е придобил автомобила от [фирма] в хода на изпълнителното производство – след забраната по чл.451 ГПК. При произнасянето, настоящият състав констатира, че касационната жалба е недопустима, поради ограничението на чл.280 ал.2 ГПК. Стойността на вещта по договора за продажбата на автомобила е 10000 лв. и това е цената на иска, посочена от ищеца. Сделката от която произтича вземането на взискателя [фирма] е търговска по смисъла на чл.286 ал.1 ал.2 вр.чл.1 ал.1 т.7 ТЗ; двустранно търговска е и сделката от която произтича собствеността на вещта. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане, чиято цена на иска не надвишава 10000 лв. Тази сума съставлява долната граница, над която законодателят е предвидил касационен контрол на въззивните решения. П оради това, въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Неправилното посочване в диспозитива на акта на ПдОС, че той подлежи на касационен контрол не създава висящност на спора. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.