Определение № 387 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 330/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Свилен Димов“ ЕООД против решение № 260000 от 17.08.2020 г., постановено по в. гр.д. № 210 по описа за 2020 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено решение № 199 от 10.03.2020 г. на Шуменския районен съд и е постановено друго за отмяна на уволнението на С. Р. Н., извършено със заповед № 13 от 25.09.2019 г., за възстановяване на ищцата на предишната работа и за осъждане на работодателя да и заплати 3 440,64 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 25.09.2019 г. до 25.03.2020 г. Касаторът твърди, че решението на Шуменския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Не е формулирал конкретни въпроси, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване. С. Р. Н. застъпва становището, че не са налице предвидените в закона основания за допускане на касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 700 лв. разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: С. Р. Н. е изложила в исковата молба, че в заповедта за прекратяване на трудовото и правоотношение е посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, без да се уточни дали се касае за закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Заявила е, че няма съкращаване на щата за длъжността, която е заемала, не е извършен подбор, а ако е извършен, е бил незаконосъобразен. Затова е поискала уволнението и да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност и да и бъде заплатена сумата 3 440,64 лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа. В отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че ищцата е уволнена в резултат от извършено след законосъобразен подбор съкращение в щата, поради което предявените искове са неоснователни. Шуменският районен съд е отхвърлил предявените искове, но Шуменският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е отменил уволнението, възстановил е ищцата на заеманата преди това длъжност и е осъдил работодателя да и заплати 3 440, 64 лв. обезщетение за оставането и без работа. Този съд е приел за недоказано съкращаването в щата на готвачите, тъй като от представените щатни разписания и от показанията на свидетелите се установява, че на тази длъжност преди уволнението на ищцата са работили двама, а не трима работници. Освен това е констатирал, че работодателят не е доказал извършването на законосъобразен подбор въз основа на обективно проявените професионални качества на работниците, тъй като от показанията на свидетелите е видно само, че ищцата е работила добре и няма данни за влошени взаимоотношения с клиенти или нарушения на работния процес. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване представителят на ответното дружество оспорва изводите на въззивния съд, че не е налице съкращаване в щата и че извършеният подбор е незаконосъобразен. Излага съображения защо тези изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства/две справки за персонала, протокол за извършен подбор и формуляри за оценки/. По своята същност това изложение повтаря оплакванията в касационната жалба и съдържа основанията за касационно обжалване. Основанията за допускане на решението до касационен контрол обаче са различни от основанията за касационно обжалване и трябва да бъдат формулирани като материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос и Върховният касационен съд няма правомощието да го изведе от касационната жалба или от изложението към нея. Ето защо непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване/ т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Дори да се приеме, че касаторът е формулирал въпроси, касаещи най-общо установяването на съкращение в щата и законосъобразен подбор, въззивното решение съответства на практиката на ВКС. При наличие на противоречиви данни дали има реално съкращение в щата въззивният съд е упражнил правомощието си да прецени кои доказателства да кредитира. По отношение на законосъобразността на подбора решението на въззивния съд съответства на ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно указанията на тълкувателното решение преценката на работодателя по чл.329, ал.1 от КТ подлежи на проверка от съда дали се основава на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и изпълнение на възложената работа. Когато тази преценка е оспорена от работника или служителя, в тежест на работодателя е да установи истинността на отразените в писмения документ за подбора обстоятелства. В случая работодателят е предпочел ищцата за уволнение, поставяйки и задоволителна оценка за уменията за работа в екип и взаимоотношенията с колеги и клиенти и отнемайки точки за информация за несправяне с възложени задачи и извършени нарушения. Тази преценка на работодателя не е потвърдена, а е опровергана от показанията на разпитаните по делото свидетели. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд не следва да се допуска. При този изход на спора касаторът дължи на С. Р. Н. 700 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение