Определение № 907 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 685/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат В. Тр. Т. като пълномощник на И. М. М. от [населено място], срещу въззивното решение № 2752 от 23.04.2012 г. по гр. д. № 15136/2012 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответницата по касация Г. Л. И. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: С въззивното решение, предмет на касация, е потвърдено решението от 22.06.2011 г. по гр. д. № 21397/2008 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца /сега касатор/ от наследството на А. И. Н. чрез намаляване на универсално саморъчно завещание от 14.02.1999 г. в полза на ответницата. Въззивният съд приел, че когато посоченото преобразуващо право се упражнява срещу лица, които не са наследници по закон, чл. 30, ал. 2 ЗН въвежда едно допълнително изискване, а именно, наследникът, който иска възстановяване на запазената си част, да е приел наследството по опис. Като се е позовал на разрешението, дадено в ТР № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС, че терминът „наследници по закон”, употребен в чл. 30, ал. 2 ЗН, следва да се разбира в смисъл наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5-10 ЗН, съдът посочил, че в случая ответницата не е сред лицата, призовани към наследяване. Тъй като приемането на наследството по опис е задължителен елемент за възникването и упражняването на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН, а ищецът не е приел наследството по опис, то искът е неоснователен. С оглед данните по делото и изложението в касационната жалба и в приложението към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне по въпроса, уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, така: може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследство срещу ползуващо се от универсално завещание лице, което няма качеството наследник по закон, но е от същата степен на родство с наследодателя, както и ищеца по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, който не е приел наследството по опис". Доколкото касаторът обосновава разрешаването на този въпрос с доводи, че е необходимо съдебната практика, на която обжалваното решение се основава, да се доразвие и промени, както и да бъдат разграничени отделните хипотези при приложението на чл. 30, ал. 2 ЗН, то касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.