Определение № 1247 от 07.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 196/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Прайм холдинг“ АД (правоприемник на „СБНД“ ЕАД) чрез адв. Л. К. и адв. Екатерина Чурилова обжалва решение № 431 от 12.10.2022 г. по т.д. 351/22 г., по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е обезсилено решение № 260062 от 24.02.2022 г. по т.д. 267/20 г, ОС – Пловдив, поправено, на основание чл. 247 от ГПК, с решение № 260088 от 31.03.2022 г.

Излага съображения, че според мотивите на въззивния съд бил изложил съображения, че първоинстанционният съд с доклада си по делото само бил посочил, че е сезиран с иск с правно основание чл. 361 от ЗЗД, а от изложените в исковата молба обстоятелства и формулирано искане било безспорно, че в случая не бил предявен иск, касаещ разпределение на печалби, респ. загуби от дейността на действащо гражданско дружество. Твърди, че изводите са неправилни. Въззивният съд бил констатирал факта, че исковата сума е претендирана като дела на ответника от разходите и загубите на гражданското дружество, т.е. искането касае разпределение на печалби, респ. загуби от дейността на гражданското дружество. Въпреки това апелативният съд бил достигнал до противоположния извод, че не е предявен такъв иск. Не били взети предвид действително изложените от ищеца факти. Искането било „ответникът да му заплати общо сумата от 331 196,60 лв, представляваща дела на „Компютър тийм“ АД от разходите и загубите на гражданското дружество, както и претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в законната лихва върху сумата от 12.05.2017 г. Изводите на въззивния съд били в противоречие с константната практика на ВКС, съгласно която, за да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения. Съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция и от заявеното в петитума искане за защита. Според касатора, въззивният съд е приел твърденията на ищеца „рекапитулацията на печалбите/загубите от дейността на дружеството, въз основа, на която единият съдружник има претенции спрямо другия, след неговото прекратяване“. Наведените обстоятелства били за „рекапитулацията на печалби/загуби от дейността на дружеството, въз основа, на която единият съдружник има претенции спрямо другия, след неговото прекратяване“. Наведените обстоятелства били за уреждане на правоотношенията след прекратяване на дружеството. Въззивният съд неправилно бил определил иска като такъв с правна квалификация чл. 364 от ЗЗД и е приел, че първоинстанционният съд неправилно не е преценил твърдените от ищеца обстоятелства.

Изложени са съображения за допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, обусловили неправилност на въззивното съдебно решение.

Моли да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг състав.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. За да определи действителното основание на спорното материално право, следва ли съдът да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция? Твърди, че по поставения правен въпрос, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС, израз, на която е решение № 45 от 20.04.2010 г. по т.д. 516/09 г., II ТО, както и решение № 34 от 06.03.2013 г. по т.д. 94/12 г., II ТО, с което обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът „Компютър тийм“ АД, Р Гърция чрез адв. В. К. оспорва искането за допускане касационно обжалване. Счита, че не са налице предпоставките за отмяна на въззивното съдебно решение, съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 431 от 12.10.2022 г. по т.д. 351/22 г., въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд № 26 00 62 от 24.02.2022 г. по т.д. 267/20 г, ОС- Пловдив, поправено с решение № 260088/31.03.2022 г., на основание чл. 247 от ГПК, с което съдът е осъдил ответника „Компютър Тийм“ АД да заплати сумата от 331 196,60 лв, представляваща дела на „Компютър Тийм“ АД от пасивите на гражданското дружество по ЗЗД „Най-добри болнични информационни системи“, както и да заплати сумата от 99 182,92 лв, представляваща мораторна лихва върху главницата от 12.05.2017 г. до 23.04.2020 г. Въззивният съд е приел, че в исковата молба са изложени твърдения, че праводателят на ищеца и „Компютър тийм“ АД са участници в консорциум по ЗЗД, „Най-добри болнични информационни системи“, въз основа на споразумение между тях от 30.04.2009 г. На 31.08.2009 г. този консорциум бил сключил с УМБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД, договор, по силата, на който болницата била възложила на консорциума, като изпълнител, извършването на определени дейности, свързани с изграждането на интегрирана болнична информационна система. Възложителят по договора бил заплатил на консорциума сумата от 471 156 лв, част, от която била разпределена между двете дружества 133 844,72 лв без ДДС за ищеца и 141 534,856 лв за ответника. По искане на възложителя договорът бил развален. Ищецът и ответникът били осъдени да заплатят на болницата сумата от 471 156 лв, ведно със законната лихва от 25.04.2014 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 48 617,26 лв. Въз основа на издаден изпълнителен лист било образувано изпълнително дело, по което в периода от 19.04.2017 г. до 12.05.2017 г. от банковата сметка на праводателя на ищеца „СБНД Технолоджис“ ЕООД, били преведени суми общо 643 704,16 лв. На 18.10.2017 г. на болницата бил издаден изпълнителен лист и за съдебните разноски, като било образувано изп.д. 10 771/2017 г. на ЧСИ Н. М.. Ищецът бил платил доброволно сумата от 10 000 лв за съдебни разноски за периода 19.09.2017 г. до 10.10.2017 г. По образуваното изпълнително дело била платена сумата от 95 106,26 лв, разноски, като по този начин ищецът бил заплатил всички дължими суми по влязлото в сила съдебно решение, за които би осъден солидарно с ответника „Компютър тийм“ АД. Въззивният съд е приел, че в исковата молба са изложени твърдения относно наличието вреди, изразяващи се в понасяне на всички разходи и понасяне на негативните последици от сключения договор. Прието е, че има изявление за настъпило прекратяване на договора за гражданско дружество и необходимост от разпределение на разходите от съвместната дейност, като всеки от участниците поеме своята част, съобразно дела си в дружеството.

Въззивният съд е приел, че в случая не е предявен иск за разпределение на печалбите и загубите, с правно основание чл. 361 от ЗЗД. Приел е, че искът е за разноските, които е поел съдружникът-ищец в гражданското дружество и е с правно основание чл. 364 от ЗЗД. Прието е, че в случая не са разгледани твърдените факти и съдът е нарушил диспозитивното начало. Разгледаният иск, чрез използваната формулировка „пасиви“, според въззивния съд не съответства на предявеното основание на иска. Употребеният термин „пасиви“ не можел да бъде приет нито като загуба от дейността на дружеството, нито като разходи за тази дейност. Така е направен извод, че по главния иск, първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск и е обезсилено съдебното решение.

Допускането на касационно обжалване се извършва при предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

С оглед поставения правен въпрос от касатора следва да се приеме, че правният въпрос, за точно възприемане на съда на фактите, формиращи основанието на предявения иск, е обусловил извод за разглеждане на главния иск, на непредявено основание. Поради това касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. Предвид задължителната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната практика на ВКС, съгласно посоченото от касатора решение № 45 от 20.04.2010 г. по т.д. 516/09 г., II ТО, настоящият съдебен състав намира, че разрешаването на посочения правен въпрос е в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС. Поради това с посочения правен въпрос е обосновано основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По изложените съображения ще следва да се допусне касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховния касационен съд