Определение № 324 от 14.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 861/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ”Никтон –Р.Н.“ЕООД, [населено място] и Н. Г. Г. против решение №2 от 06.01.2023 г. по т.д. №138/2022 г. на Бургаски апелативен съд. Ответникът по касация- „Юробанк България „АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. И. Й. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв. Г.Г. са поддържали основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие с общо изброени актове на ВКС, обективиращи задължителна и казуална практика на този съд.Възпроизведена е буквално част от касационната жалба на касаторите, съдържаща оплакване за това, че съдът неправилно приел за преклудирани възраженията на ищеца за симулативност на договора за цесия и възражението му за липса на уведомление по смисъла на чл.99 ЗЗД. Развито е подробно и пространно, разбирането на страната относно задължението на съда служебно да следи за нищожността на договорите, предмет на спор както и са изложени доводи, свързани с конкретната защитна теза на страната. Направено е и оплакване за това, че съдът отказал да допусне експертиза във връзка с твърдяната нищожност. В заключение е посочено, че на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК, съдът следвало да допусне касационно обжалване по следните въпроси – „Когато касаторите изрично се позовават на обстоятелство, обосноваващо нищожност на договор за цесия и анекс от 13.10.2010г.тъй като съставлява спогодба върху непозволен договор, съдът следи ли служебно нищожността… „, „ Ако договор за цесия, сключен в нарушение на чл.2 от ЗКИ е нищожен и цесионерът не е придобил вземането, то валидно ли е встъпването в това несъществуващо задължение от трети лица, чрез анекс“., „Чия е доказателствената тежест при оспорване на счетоводните записвания…“, „Когато размерът на задължението се основава на счетоводните записвания на страните, следва ли съдът да изследва редовността на счетоводните записвания …погасителни планове от 2008г. до завеждане на исковата молба, цедентът продължил ли е да получава плащанията по кредита … „, „С оглед прехвърляне на вземанията като обезпечени с договор за ипотека, с ипотекарен длъжник, цесионерът открил ли е счетоводна сметка№498 … „, “Следва ли съдът да следи за посочени нарушения за изложени в отговора на ответниците към исковата молба представляващи анекс от 13.10.2010г…“. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите не обосновават довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставените от касаторите множество въпроси, съдържателно съставляващи оплаквания за твърдяни от страната конкретни нарушения по възприемане на фактическата обстановка по спора от съда, не са релевантни, тъй като са фактически, а не правни. Но дори от тях да бъде изведен релевантен въпрос, страната не защитава допълнителния критерий посочен от нея като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице това основание, то касаторите следва да посочат конкретен правен въпрос, при разрешаване на който съдът се е отклонил от задължителна или казуална практика на ВКС, респ. ВС, като това отклоняване е довело до постановения в противоречие с дадените разрешения правен резултат. В случая, извън буквално възпроизведените от жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт, касаторите са посочили, че решението е постановено в противоречие с ТР№1/20г., ТРОСГТК №1/13г. и две решения на ВКС. Следва да се отбележи, че освен това, че не решението, а конкретен правен въпрос следва да бъде разрешен в отклонение с практиката на ВКС, респ.ВС за да е налице поддържаното основание, то и така изброената общо практика е ирелевантна като неотносима към случая. Така цитираното ТР ОСГТК №1/20г.предполага служебно произнасяне на съда по нищожност, която не е заявена, но е очевидна и касае преюдициално правоотношение спрямо предмета на спор. В случая всички оплаквания на касаторите са насочени към установяване нищожност на анекс от 13.10.2010г., която не само е била заявена от тях, но и съдът се е произнесъл по така въведеното възражение, въпреки, че е приел, че същото е преклудирано, като е посочил константна практика установяваща валидност на така сключения договор за цесия, с оглед обстоятелството, че в договора, с който дружеството е цедирало на банката вземането, изрично е отбелязано / изцяло в съответствие с приетото с представените решения на ВКС/, че цесията обхваща и задълженията на солидарния длъжник. Съдът се е произнесъл и по въведената и твърдяна нищожност на анекса, като е приел, че при сключването му е било ясно, че е налице договор за цесия, тъй като дългът е бил към банката, а анекса е подписан с факторинговото дружество, и изрично е отбелязано, че в случая не се касае за потребители, а за търговец и встъпилия в дълга негов управител, които не се ползват с потребителска защита. Както бе отбелязано, съдът при постановяване на своя акт е мотивирал изводите си, цитирайки и константна практика, формирана от ВКС по отношение на аналогични случаи, като разгледания. Доколкото страната не обосновава противоречие с тази практика или със сочената от нея,то не е налице и установен допълнителен критерий. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение