Определение № 4201 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1488/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. К. срещу въззивно решение № 1679 от 23.12.2022 г. по в. гр. д. № 1783/2022 г. на Варненския окръжен съд в частта му по допускане на съдебна делба на недвижим имот – апартамент и разпределение на ползването му по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд потвърдил решение № 1931 от 15.06.2022 г. по гр. д. № 11578/2021 г. на Варненския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на апартамент с идентификатор *****, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалет и коридор, с обща застроена площ от 59,30 кв. м, ведно с прилежащото му избено помещение и 3,7283 % от общите части на сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, между Ж. С. С. и М. С. К. при равни квоти, и с която касаторката е осъдена на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да заплаща на ищеца ежемесечно сумата от 80 лв. - обезщетение за едноличното ползване на апартамента за времето от 10.08.2021 г. до окончателното извършване на делбата. По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 23.12.2001 г., е прекратен с влязло в сила решение № 260549 от 19.02.2021 г. по гр. д. № 12347/2020 г. на Варненския районен съд, като е утвърдено и споразумението между страните по реда на чл. 51, ал. 2 СК, съгласно което на ответницата е предоставено ползването на процесния апартамент. Същият е придобит от страните по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 115/08.07.2004 г., срещу заплатена в брой продажна цена в размер на 5000 лв. Страните не спорят, а и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. К., С. К. и С. Д. С., е установено, че действителната цена, на която е придобит процесният имот, е в размер на 15 000 евро. От представените във въззивното производство платежни нареждания е установено, че от банковите сметки на Ж. С. С. в „Експресбанк“ АД са изтеглени сумите, както следва: на 25.06.2004 г. – 1 500 евро, на 05.07.2004 г. – 1 500 евро, на 06.07.2004 г. – 1 500 евро, на 07.07.2004 г. – 1 500 евро и на 08.07.2004 г. – 4 000 евро. В периода от 2004 г. до 2018 г. ищецът е сключил три договора за кредит с „Банка ДСК“ АД, като на 05.07.2004 г. на кредитополучателя е отпусната сумата от 10 000 лв., на 18.10.2005 г. – сумата от 10 500 лв. и на 05.12.2018 г. – сумата от 20 000 лв., като 4000 лв. от същата са за рефинансиране на остатъчно задължение към банката. Свидетелите А. К. и С. К. /родители на ответницата/ са заявили, че А. К. е дарила на ответницата сумата от 15 000 евро за закупуването на апартамента в [населено място], която била преведена на два транша по сметка на бившия й съпруг в „Експресбанк“ АД, съответно 10 000 евро - месец преди сделката от м. юли 2004 г. и 5 000 евро – на 02.07.2004 г. Свидетелката С. С. /майка на ищеца/ е посочила, че за заплащането на продажната цена на апартамента синът й е теглил кредит от 10 000 лв. от „Експресбанк“ АД, около 2000 - 3000 лв. са предоставени от нейното семейство и около 17 000 - 18 000 лв. от майката на ответницата. При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че по отношение на процесния имот е възникнала съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака е трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове. Изложени са съображения, че доколкото в споразумението не са уредени имуществените последици между съпрузите по повод на придобитото имущество, то не е възпрепятствана възможността в следващ исков процес да бъде разгледан въпросът за различните (неравни) дялове в съсобствеността, но че в разгледания случай не е проведено пълно и главно доказване от страна на ответницата, че е налице трансформация на лични средства, посредством получаването на суми от нейната майка по банковата сметка на ищеца, тъй като от представените по делото извлечения от банковите сметки на ответника в „Банка ДСК“ не се установяват получавани преводи от майката на ищцата. В тази връзка съдът не е кредитирал показанията на свидетелите А. К. и С. К. в частта им, в която те са изложили, че първата свидетелка на два транша е превела по сметката на ищеца сума в общ размер на 15 000 евро, като е отчел вероятната заинтересованост на тези свидетели от изхода на спора, както и обстоятелството, че техните показания не се подкрепят от останалите доказателства. С оглед на казаното възражението на ответницата за пълна, респ. частична трансформация на лични средства е прието за неоснователно. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Относно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона; и 2. Съществува ли за съда задължение при отхвърляне на претенцията за пълно преобразуване на лично имущество в придобита по време на брака вещ, да се произнесе за наличието на частично преобразуване. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта му по допускане на делбата, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първият поставен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е решен в съответствие с практиката на ВКС, включително и посочената от касаторката, според която съдът трябва да извърши преценка на допустимите и релевантни доказателства, да обсъди релевантните доводи и възражения на страните и да изложи ясни мотиви, тъй като въззивният съд се е произнесъл именно по този начин, като е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните факти, както и доводите и възраженията на страните, и е направил и самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. Обстоятелството, че касаторката не е съгласна с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Липсва противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и по втория поставен въпрос. С посоченото в изложението решение № 156 от 08.07.2013 г. по гр. д № 1073/2012 г., IIІ г. о., е прието, че при отхвърляне на иск за пълно преобразуване на лично имущество в придобитата през време на брака вещ, за съда съществува задължение да се произнесе за наличието на частично преобразуване. В случая въззивният съд след подробен анализ на събраните по делото доказателства е приел, че не е налице както пълна, така и частична трансформация на лични средства на касаторката при придобиването на процесния апартамент. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторката се позовава на тях. С оглед изложеното въззивното решение по допускане делбата на процесния апартамент не следва да се допуска до касационно обжалване. По жалбата срещу решението относно искането чл. 344, ал.2 ГПК, имащо характер на определение: Същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съобразно т. 6 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС спорът по чл. 282, ал. 3 ГПК (отм.) за отреждане на делбените имоти на съделителите за ползване до окончателното извършване на делбата, респ. какви суми следва да плащат едни съделители на други срещу ползването, подлежи на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Поради идентичност на правната уредба, това разрешение следва да се приложи и по споровете, които се разглеждат по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Въззивните определения, постановени по този ред, също не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл е и практиката на ВКС – опр. № 544/2011 г. по ч. гр. д. № 515/2011 г., І г. о.; опр. № 130/2012 г. по ч. гр. д. № 121/2012 г., ІІ г. о.; опр. № 413/2014 г. по гр. д. № 5372/14 г., ІІ г. о.; опр. № 201/2012 г. по гр. д. № 364/12 г., І г. о., опр. № 464/2015 г. по ч. гр. д. № 4362/2015 г., І г. о., и др. Ето защо в тази й част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,