Определение № 362 от 25.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2072/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 26539/27.02.2020 г. на „ПАКИН“ ЕООД, представлявано от управителя М. Ц., чрез адв. Д. С., срещу определение № 2573/06.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1235/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на определение № 300597/12.12.2019 г., постановено по гр. д. № 36906/2018 г. по описа на Софийски районен съд, е допуснато обезпечение на предявения от С. Б. против „ПАКИН“ ЕООД иск с правно основание чл. 200 КТ, чрез налагане на запор до размера на сумата 15 000 лв. върху посочените банкови сметки на ответното дружество. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е допуснал обезпечение на иска с правно основание чл. 200 КТ, без да са налице предвидените в чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставки – без да са представени доказателства в подкрепа на вероятната основателност на предявения иск и без да има данни за наличие на обезпечителна нужда в полза на ищеца. В жалбата е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето – очевидна неправилност на въззивното определение. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение на иска по чл. 200 КТ и обезсилване на издадената обезпечителна заповед. Евентуално се моли за изменение на въззивното определение чрез определяне на парична гаранция по реда на чл. 391, ал. 2 ГПК. Ответната страна – С. Б., в писмен отговор, подаден чрез адв. Г. Х., изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд съгласно изричната разпоредба на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от С. Б. против „ПАКИН“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 30 000 лв. / намалена от 50 000 лева на 30 000 лева след изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с. з. от 10.06.2019 г. по гр. д. № 36906/2018 г. по описа на СРС /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие трудова злополука от 02.03.2018 г., ведно с лихвата за забава върху присъденото обезщетение от датата на процесната трудова злополука до окончателното изплащане на дължимата сума. За да отмени определението на Софийски районен съд и да уважи молбата на С. Б. за допускане на обезпечение на предявения иск с правно основание 200 КТ, въззивният съд е приел, че молбата за допускане на обезпечение на иска е основателна, като е преценил, от една страна, че постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение, съдържащо осъдителен диспозитив, удостоверява пряко предпоставките на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК; от друга страна, е посочил, че при предявен осъдителен иск обезпечителната нужда на молителя се презюмира. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение или касационната инстанция констатира, че определението е вероятно нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая не се констатира поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти – явна необоснованост. В настоящия случай основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се мотивира с доводи за необоснованост на определението, поради необсъждане и несъобразяване на представените по делото доказателства. Преценката за наличието на законово визираните в чл. 391, ал. 1 ГПК предпоставки е предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на обезпечението, и се осъществява за всеки конкретен случай, предвид данните по делото. Релевираните от касатора пороци съставляват оплаквания за неправилност на атакуваното определение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не осъществяват основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационен контрол. В обобщение не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. За настоящото производство разноски на жалбоподателите не се дължат, а насрещната страна не е представила доказателства за извършени такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.