Определение № 60234 от 02.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Я. С. К., чрез адв.Р. П. срещу определение № 260106/24.02.2021 г. по в.ч.гр.дело № 110/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 12.01.2021 г. по в.гр.дело № 3106/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/2020 г. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното определение и делото да се върне на Пловдивския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по подадената въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР. В изложението е формулиран въпросът: следва ли при отправено преюдициално запитване от национален съд до СЕС да се приема като основание за постановяване спиране на производствата по висящи идентични дела във всички съдилища на територията на РБългария. Поддържа се, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Ответникът по частната жалба Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения: С решение№ 260831/13.10.2020 г. по гр.дело № 3131/2020 г. на Пловдивския районен съд е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР да заплати на Я. С. К. сумата 1699.23 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 1911.1 часа извънреден труд, приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 положен през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган извънредният труд до 25.02.2020 г. в размер общо на 245.30 лв., заедно със законната лихва върху главницата от 25.02.2020 г. до окончателното й изплащане и направените разноски по делото в размер на 400лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския районен съд да заплати 117.97 лв. държавна такса и 100 лв. депозит за ССЕ. Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР и е образувано в.гр.дело № 3106/2020 г. на Пловдивския окръжен съд. С определение от 12.01.2021 г. производството по въззивното дело е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/2020 г. С обжалваното определение от 24.02.2021 г. по в.ч.гр.дело № 110/2021 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено определението от 12.01.2021 г. по в.гр.дело № 3106/2020 г. на Пловдивския окръжен съд. Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според чл.280,ал.3,т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Постановеното от първоинстанционния съд решение е по предявен иск с правно основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187 ЗМВР за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. в размер на 1699.23 лв. и за заплащане на мораторна лихва върху това възнаграждение за периода от време от датата на падежа на всяко вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган извънредният труд до подаване на исковата молба в размер общо на 245.30лв. Цената на всеки от предявените искове е под 5000 лв. С оглед на това въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.3 ГПК, тъй като цената на иска за трудово възнаграждение и на обезщетение за забава са под 5000 лв. На основание препращащата норма на чл.274,ал.4 ГПК не подлежи на касационно обжалване определението на Пловдивския апелативен съд, което е обжалвано с частната на ищеца Я. С. К.. Като взема предвид изложеното съдът намира, че частната жалба следва да се остави без разглеждане, като недопустима, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о