Определение № 295 от 08.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4491/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 13302/25.09.2017 година на М. А. Ю. от [населено място], [община] чрез адв. Х. Т. – АК Б. срещу въззивно Решение Nо VІ- 55 oт 21. 08. 2017 година по гр. възз. д. Nо 170/2017 год. на ОС- Бургас по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 166 от 11.11.2016 година по гр.д. No 125/2016 год. на РС-Айтос в частта, с която М. А. Ю. е осъден да предаде на С. М. И. и Ш. М. А. владението на 33 кв.м. от недвижим имот, собственост на ищците и съставляващ дворно място с площ от 1231 кв.м., находящ се в [населено място], [община] – неурегулиран ПИ с No 33 от кв. 5 по плана на селото, за който имот е бил отреден УПИ II – 33 в кв. 5 по плана на [населено място] с площ от 1255 кв.м., с неуредени сметки от 24 кв.м., част от които са процесните 33 кв.м., на основания чл. 108 ЗС. Със същото решение, окръжният съд е потвърдил решението на първата инстанция в частта, с която М. А. Ю. е осъден по иска на С. М. И. и Ш. М. А. по чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните действия, с които пречи на упражняване правото на собственост на ищците, като премахне ограда, очертана с черен цвят на Скицата по делото, както и да премахне изградената в спорните 33 кв.м. оранжерия, засадените и отглеждани овощни дървета. Решението се обжалва и в частта, досежно присъдените разноски. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, като постановено срещу ненадлежна страна – ответник, доколкото същият не е собственик на съседния имот и се явява чуждо на правния спор лице, при нарушаване на процесуалните правила досежно установяване на факта, че ответникът е ненадлежна страна, тъй като не е носител на материалното право, а собственикът не участва по делото. Поддържат се при условията на евентуалност доводи за незаконосъобразност на въззивното решение, в обжалваните части поради допуснати нарушения на материалния закон и несъобразяване със събраните по делото доказателства, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК / редакция по изм. с ДВ. бр.86/2017 година, в сила от 1.11.2017 година / се поддържа по въпрос за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС за предаване на собственост и владение на недвижим имот, собственост на общината да бъде насочен към лице, което има само права на суперфициарен собственик на сграда, построена в имота, произнесено в смисъл различен от дадените разрешение с Решение No 1168 от 22.04.1974 год. по гр. д. No 543/1974 год. ВС- I г.о., Решение No 86 от 16.02.2009 год. по гр. д. No 855/ 2008 год. ВКС- II г.о., Решение No 132 от 04.08.2017 год. по гр. д. No 151/2017 год. ОС- Шумен, както и по въпроса за правна квалификация на иск по чл 109 ЗС или чл. 53, ал.2 ЗКИР/ отм. редакция/ в хипотезите, когато маркиращите границата между двата имота колчета, в резултат на променен ПУП, са поставени от вещо лице, определили и придаваемите квадратни метри. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от адв. Е. Д.- АК Б., като пълномощник на С. М. И. и Ш. М. А., с който се поддържа, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси са разрешение от практиката на ВКС в смисъла, в който е и произнесеното въззивно решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год./, намира: След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск, настоящият състав на ВКС намира, че са спазени изискванията на чл. 280, ал.2 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год./, спазен е срокът по чл. 283 ГПК, поради което касационната жалба е процесуално допустима. След преценка на доводите на касаторите за допустимост на касационното обжалване и с оглед на въведените и аргументирани в контекста на чл. 280, ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 ГПК доводи, настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да се допусне. Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение, формулираният от касатора материално-правен въпрос следва да е в преметната рамка на разрешения гражданско-правен спор и да е обусловил крайния правен извод на решаващия съд по приложението на конкретни правни норми. Въпросът за материално-правната легитимация на страните и предмета на доказване по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС е разрешен с постановена задължителна и безпротиворечива съдебна практиката на ВКС. Така по дадените разяснения по последователно приетите ТР 4/2014 год. на ОСГК на ВКС по проблемите на исковете за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС и на ТР 4/2015 год. на ОСГК на ВКС по проблемите на исковете по чл. 109 ЗС няма спор относно лицата както материално-правно легитимирани да водят иска по чл. 108 ЗС, така и относно кръга на лицата, които са материално - легитимирани да отговарят на исковете за защита правото на собственост. Доколкото с обжалваното решение главните страни по делото са надлежно конституирани, то поддържането на довод за процесуална недопустимост в тази насока, не може да бъде възприет в рамките на служебната проверка за допустимост. Поставените правни въпроси относно допустимостта на иска по чл. 108 ЗС за предаване на собственост и владение на недвижим имот, собственост на общината да бъде насочен към лице, което има само права на суперфициарен собственик на сграда, построена в имота, е въпрос неотносими към конкретния правен спор. Цитираните съдебни решения не могат да бъдат съдебни актове, въз основа на които да се обоснове теза за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 или т. 2 ГПК. Така Решение No 1168 от 22.04.1974 год. по гр. д. No 543/1974 год. ВС- I г.о. е произнесено по заявен посесорен иск по чл. 75 ЗС и е напълно неотносмо към приетото разрешение с обжалваното решение по спора за собствеността на квадратните метри от дворното място на двете ищци, завзети при поставяне на ограда между двата имота от ответника / касатор/, както и дали тези действия съставляват неоснователно препятстване упражняване правото на собственост по см. на чл. 109 ЗС. Решение No 86 от 16.02.2009 год. по гр. д. No 855/ 2008 год. ВКС- II г.о. третира въпроса за предпоставките на чл. 68, ал.1 и ал.2 ЗС за превръщане на упражняваната от страна на лице- държател на чужд недвижим им от / по силата на наемно правоотношение / фактическа власт във владение на чуждия имот. Разглежданата хипотеза няма нищо общо с фактите по настоящото дело, поради което и приложените правни норми са несъпоставими от гл.т. наличие на противоречиво приложение на закона, като основание за допускане на касационното обжалване. Решение No 132 от 04.08.2017 год. по гр. д. No 151/2017 год. ОС- Шумен, разгледал хипотеза на предявен иск по чл. 108 ЗС за защита на спорни идеални части от недвижим имот, завзети от собственика на съседен имот по силата на приложен нов регулационен план, също не може да се приеме за тъждествен спор с настоящия, доколкото по делото без съмнение се касае до спорни идеални части, завзети при поставяне на ограда, а не придадени и владени след приложен нов регулационен план. Въпросът за правна квалификация на иск по чл 109 ЗС или чл. 53, ал.2 ЗКИР/ отм. редакция/ в хипотезите, когато маркиращите границата между двата имота колчета, в резултат на променен ПУП, са поставени от вещо лице, определили и придаваемите квадратни метри, не е бил предмет на спор по делото, няма произнасяне от страна на решаващия съд, поради което е недопустимо неговото поставяне, като база селекция, в рамките на производството по чл. 288 ГПК. Съдилищата са дали квалификация на иска по чл. 109 ЗС и именно като такъв иск за защита на собствеността на ищците, при установените факти е ценено поведението на ответника –касатор. Спорът от фактическа страна къде са поставени колчетата при трасиране на границата е бил спорен и разгледан от гл.т. на тяхното изместване при поставяне оградата на ответника. По делото не се касае до правния проблем дали след като има санкция и намеса на общинските технически власти при трасиране на граница може ли да има неоснователно действия по см. на чл. 109 ЗС, в който аспект въпросът се явява некоректно поставен, тъй като спорните по делото факти са различни. По направеното искане за разноски от страна на ответниците по касация: На основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, настоящият състав намира искането за присъждане на разноски в касационното производство за основателно. С оглед на представените писмени доказателства на л. 55-56 от делото искането за присъждане на разноски за касационната инстанция се явява доказано за сумата 350 лв. / триста и петдесет лева/. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия