Определение № 800 от 28.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 158/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат М. Г. срещу решение № 68/24.09.2014 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, търговски състав, по т.д. № 188/2014 г., с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд /БОС/, прекратяващо СД „Б.-ресурси, К. и сие”, а след вписана промяна в хода на делото [фирма]. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за необоснованост и неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване визира чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Формулира следния материалноправен въпрос: „Липсата на имущество на ответното дружество, което да формира положителна стойност на ликвидационния дял на съдружника-длъжник, представлява ли основание за отхвърляне на иска по чл.517 ал.3 от ГПК или това обстоятелство е ирелевантно за производството?” Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред БОС е предявен иск от [фирма] по чл.517 ал.2 ГПК за прекратяване на СД „Б.-ресурси, К. и сие” с променено в хода на делото наименование [фирма] - настоящия касатор и искане за откриване производство по ликвидация на същото дружество. Искът по чл.517 ал.2 ГПК е уважен от БОС, а производството по искането за откриване производство по ликвидация е прекратено, поради недопустимо съединяване на исково с охранително производство по ликвидация. За да потвърди решението на БОС, БАС е приел, че е налице изпълнение на процедурата по връчване на изявления и финализиране на същата с постановление на ЧСИ за овластяване на взискателя за предявяване на иск по чл.517 ал.2 ГПК, като в тази насока са обсъдени конкретните възражения във връзка с процедурата по връчване изявлението на кредитора за прекратяване на дружеството. По възражението за наличие на отрицателна стойност на ликвидационния дял на длъжника [фирма] – неограничено отговорен съдружник в ответното дружество, настоящ касатор, БАС е възприел доводите на БОС, че възражението е неотносимо към фактическия състав на чл.517 ал.2 ГПК. Позовал се е на трайно установена практика, че погасяването на задължението е единствен релевантен факт към спора, при наличието на който предявеният иск по чл.517 ал.2 ГПК би бил неоснователен. Така поставеният въпрос от касатора има връзка със спора с оглед изложените от БАС съображения, но не е налице допълнителен критерий да селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Представеното решение на Варненски апелативен съд е без представени от касатора доказателства да е влязло в сила, поради което не обуславя наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС. На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер 500 лв. адвокатски хонорар /договор за правна защита и съдействие/. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: