Определение № 459 от 26.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 612/2014 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Ч. Ч., В. Н. Ч., Д. П. Ч. и С. П. Ч. – всички от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат К. против въззивно решение № 140 от 30.09.13г. по в.гр.д. № 309/13г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2488 от 11.12.12г. по гр.д.№ 863/09г. на Варненски окръжен съд като е уважен предявен от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./ иск с правно основание чл.28 ал.1 от З. за отнемане на имущество на стойност 279 790.55лв. и са присъдени следващите се разноски. В подадената касационна жалба, касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допустимост, като счита, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС въпросите за съдържанието на понятието „имущество, придобито от престъпна дейност” и дали следва да има причинна връзка между придобито имущество и установената престъпна дейност или е достатъчно да не е установен законен източник за придобиването му? Позовава се на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения с № 607 по гр.д.№ 1116/09г.на ІV г.о. и № 17 от 26.04.11г.по гр.д.№ 462/10г.на ІІІ г.о. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: В случая, за да уважи иска въззивният съд след съвкупен анализ на доходите и разходите на осъденото лице и на неговото семейство е приел, че не са налице законни източници на доходи за придобиване на имуществото, предмет на иска. Счел е, че може да бъде формирано основателно предположение, че това имущество е придобито от престъпна дейност, като се е позовал на вида на престъплението и характера на осъществяваната престъпна дейност през 2003г.- участие в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.243 ал.1 изр.1 от НК като изготвят неистински парични знаци с курс в страната и в чужбина, на възможността от тази престъпна дейност да се генерира приход, както и на останалите данни по делото, а именно, че е придобито имущество на значителна стойност без законен източник на доход за придобиването и са налице множество задгранични пътувания, в близки периоди по време, до различни точки на света, без данни те да са били във връзка с упражнявана професия или търговска дейност. Съдът е посочил, че това предположение следва да се счита основателно за целите на закона, именно заради неустановяване на законни източници на дохода за придобиване на имуществото. Счел е, че пряка причинна връзка не може да бъде намерена и не се търси. За да е налице такава не се изисква да е вложена облага, извлечена от престъплението, нито придобитото имущество да се явява резултат от престъплението. Връзка е налице при установяване на основателност на предположението за придобиване на имуществото от престъпната дейност. При така изложените мотиви, поставените от касатора въпроси, доколкото са свързани с решаващите изводи на съда, са от значение за изхода на спора и съставляват годно общо основание за допустимост. По тях, към настоящия момент, вече е констатирано наличие на противоречива практика и по разпореждане на председателя на ВКС, по предложение на О., е сезирано Общото събрание на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпросите: 1.Необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл.3 и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнеман в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на З. /отм./ и 2.Достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на З. /отм./, за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност? Наличието на констатирана противоречива съдебна практика в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на различни състави на ВКС, налага да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Доколкото поставеният от жалбаподателя въпрос е идентичен с въпросите, предмет на т.д.№ 7/13г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че последното е от значение за решаване на настоящия спор, поради което производство следва да бъде спряно, до постановяване на решение по т.д.№ 7/13г. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение