Определение № 471 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 517/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Българско национално радио, представлявано от и.д. генерален директор М., приподписана от ст.юрисконсулт П., срещу въззивно решение от 21.11.2019г., постановено по в.гр.д.№3119/2019г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 30.07.2018г. по гр.д.№72253/2015г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявения от Д. М. П. иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 46 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване исковата молба до окончателното й изплащане и същата в размер на 13 898,97лв. – за периода 04.12.2012г.-23.11.2015г - от увреждането до подаване на исковата молба. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответника по жалбата Д. М. П., чрез процесуален представител адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Българско национално радио зацаплати на Д. М. П. на основание чл.200, ал.1 КТ обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 46 000лв., претърпени в резултат на трудова злаполука, станала на 04.12.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване исковата молба до окончателното й изплащане и същата в размер на 13 898,97лв. – за периода 04.12.2012г.-23.11.2015г - от увреждането до подаване на исковата молба. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа се, че поставеният правен въпрос е разрешен в противоречие с представената съдебна практика - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с т. II ППВС №4/23.12.2968г. и цитираната в изложението на касатора практика на ВКС – решение по гр.д.№4417/2015г. на ІVг.о. По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение