Определение № 347 от 06.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Обединена Българска банка АД, [населено място], подадена чрез юрисконсулт А. М. срещу въззивно решение № 349 от 6.07.2011 год. по гр.д. № 407/2011 год. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Врачанския районен съд от 7.04.2011 г. по гр.д. № 5427/2010 г., с което са уважени предявените от П. Г. П. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 16 от 17.09.2010 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “банков служител консултиране и продажби”, присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 6003.96 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2010 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която банката е осъдена да заплати направените по делото деловодни разноски. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона. Ответницата по касационната жалба П. Г. П. чрез пълномощника си адвокат К. Димитрова в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени предявените от П. Г. П. срещу Обединена българска банка, АД, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, Врачанският окръжен съд е приел, че работодателят незаконосъобразно е приложил основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Приел е, че при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание работодателят следва да докаже липсата на качества на работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях. В случая заповедта била мотивирана, но в производството по делото работодателят не е установил, че отразеното в заповедта съществува като обективен факт, че тази липса е трайна и че именно тя води до неефективно изпълнение на трудовото задължения на служителката, както и че законосъобразността на уволнението не била доказана и от ангажираните от работодателя в съдебното производство доказателства. В изложението за допускане на касационно обжалване материалноправният въпрос, за който се твърди че е разрешен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика и е от значение за точното прилагане на закона е за субективното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 КТ и по точно за характеристиката на липсата на качества у работника и служителя по смисъла на посочената правна норма, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, съставляваща трайно състояние и по процесуалноправният въпрос за тежестта на работодателя да докаже липсата им. Поддържа се, че по тези въпроси е налице противоречива практика. Представени са съдебни решения на състави на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд: решение № 165 от 6.11.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г. на ІV г.о.; решение № 301 от 23.06.2011 г. по гр.д. 0 531/2010 г., ІV г.о.; решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр.д. 0 776/2009 г. на ІV. г.о. решение № 483 от 13.10.2009 г. по гр.д. № 5084/2008 г., ІІ г.о. Поставените въпроси се явяват разноречиво разрешени със съдебната практика на ВКС по чл.291 ГПК, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На жалбоподателя следа да се укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200.08 лв., за разглеждане на касационната жалба. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.