Определение № 215 от 17.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1973/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. Ц., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат И. М., срещу определение № 30057 от 15.12.2016 г. по в. ч. гр. д. № 14000/2016 г. на Софийски градски съд. Касаторът твърди, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално неправилно поради позоваване на въззивния съд на практика на ВКС касаеща частичната, а не пълна трансформация на лично имущество, каквато касаторът претендира по отношение на процесния имот. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията на чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК /ред. до изм. ДВ, бр. 86/2017 г./ за допускане касационно обжалване на определението по правния въпрос: „Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитите по време на брака им имоти остават съсобствени между тях при равни квоти, в последвал исков процес да се установява пълна трансформация на лично имущество за имот или имоти на единия от тях по смисъла на чл. 21, ал. 1 СК /1985 г. - отм./, респективно чл. 23, ал. 1 СК”. Ответникът по жалбата Е. Г. А., [населено място], чрез адвокат М. Б., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: С обжалваното определение е потвърдено определение № 13488 от 24.08.2016 г. по гр. д. № 65065/2015 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на С. Д. Ц. по предявения срещу Е. Г. А. в производството по съдебна делба положителен установителен иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК /отм./ за признаване за установено, че делбеният имот е лична негова собственост. За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с решение от 18.05.2009 г. по бр. д. № 2362/2009 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 09.07.2009 г., сключеният между страните на 11.07.1998 г. брак е прекратен с развод. Предявеният в производството по извършване на съдебна делба иск за установяване на пълна трансформация на лично имущество по отношение на придобития по време на брака недвижим имот е процесуално недопустим предвид утвърденото между страните споразумение по чл. 101 СК /отм./. В него те са уредили личните си и имуществени отношения, като са уговорили, че след прекратяване на брака процесният имот остава в обикновена съсобственост при равни дялове. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното: Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос е релевантен за изхода на делото и с обуславящо значение за решаващите изводи на въззивния съд. По въпроса е налице задължителна съдебна практика - ТР № 3/29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГК, ВКС, според която когато в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК от 2009 г., съпрузите са изразили воля какви да са квотите им в съсобствеността, предвиденото в чл. 9 и чл. 20а ЗЗД и законовата възможност за вещно - транслативен ефект на споразумението с решението за развод, изключват възможността в следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично имущество или различни квоти. С оглед тези разяснения и постигнатото между страните споразумение и определения в него размер на дяловете от делбения имот, искът за установяване на пълна трансформация на лично имущество е недопустим, в какъвто смисъл са и правните изводи на въззивния съд. С приемането на посоченото тълкувателно решение № 3/2015 г., ОСГК, ВКС противоречивата съдебна практика относно допустимостта при одобрено от бракоразводния съд споразумение да се претендира пълна или частична трансформация на лично имущество от единия съпруг е уеднаквена, което изключва възможността за допускане касационно обжалване на определението по поставения въпрос на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Предвид изхода на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК и направеното в отговора на частната касационната жалба искане, жалбоподателят следва да заплати разноски на ответницата по жалбата Е. Г. А. в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ - възнаграждение за адвокат, съгласно приложените доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.