Определение № 199 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 216/2020 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител Г. Д.-Г., срещу определение № 698/11.11.2019 г. по ч.гр.д. № 533/2019 г. на Апелативен съд В., с което се потвърждава определение № 2069/11.07.2019 г. по гр.д. № 2382/2018 г. на Окръжен съд Варна, за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете по чл.74, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.), вр.§5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ срещу Я. М. Я. и Ф. И. Ю., двамата от [населено място], за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 82 011,54 лева. В частна касационна жалба се твърди, че определението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закова, а в изложение към жалбата се поддържа, че определението е очевидно неправилно и постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по обуславящия изхода на делото въпрос за характера на срока по чл.27 ЗОПДНПИ (отм.), който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С определение № 17/27.01.2020 г., настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е постановил спиране на производството по ч.гр.д. № 216/2020 г. до произнасянето по тълкувателно дело № 1/2018 г. на Общо събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд по въпроса „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество”.. С решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълкувателното дело, се приема, че изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. С оглед отговора на повдигнатия правен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното определение противоречи на цитираното тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълк.дело №1/2018 на ВКС, ОСГК, което е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и отмяна на определението за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете по чл.74, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.), вр.§5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ срещу Я. М. Я. и Ф. И. Ю., двамата от [населено място], за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 82 011,54 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение