Определение № 514 от 06.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. „Н.” против решение №55/13.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 9/2018 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че с правото на уволнение по чл.328,ал.2 от КТ разполага само онзи органен представител ,с който е сключен договор за възлагане на управлението на предприятието-респективно не притежават такова лица, с които не е сключен такъв договор за управление. Именно защото с този договор предприятието предава управлението на управител /директор, изп.директор/ ,който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в договорен срок определен стопански резултат ,законът му дава възможност да подбере и формира ръководен екип на предприятието-като освободи по своя преценка част от заварените служители на ръководството на основание чл.328,ал.2 от КТ. Прието е, че дори между страните да е безспорно,че заеманата от ищцата длъжност е ръководна,то уволнението не е извършено от лице,което би могло да се упражни правото по чл.328,ал.2 от КТ. Липсва елемент от фактическия състав на разпоредбата,респективно основанието по чл.328,ал.2 от КТ не е налице. Съдът е приел, че не следва да обсъжда въведените от жалбоподателя доводи относно правната природа на договора за възлагане на управление на социална услуга от 10.04.2017г. ,като неотносими, тъй като липсват данни по делото с издателя на уволнителната заповед- председател на УС да е сключен договор за възлагане на управление на предприятие, предвид което и не следва да се обсъжда въпросът за делегирането на работодателска правоспособност с Договора от 10.04.2017г. на фондацията –жалбоподател. В изложението на касационните основание се сочи правен въпрос, имат ли правото по чл.328, ал.2 КТ юридически лица, на които е възложено управлението на социална услуга по чл.18а, ал.3 от Закона за социално подпомагане. Въпросът е относим към производството по чл.288 ГПК, доколкото по него е налице произнасяне от страна на въззивния съд, като това произнасяне е обосновало изводите на съда относно основателността на иска. По така поставения правен въпрос липсва съдебна практика на ВКС, като е налице соченото от касатора правно основание относно допустимостта на обжалването – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 93 лева. Водим от горното, състав на ВКС