Определение № 21 от 13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2841/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. „Мустанг” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "В. Левски" № 107, чрез пълномощникът му адв. В. Р. от АК-Пловдив, обжалва с касационна жалба въззивното решение № 663 от 1.07.2020 год. по гр. д. № 696/2020 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 27.01.2020 год. по гр. д. № 7113/2019 год. на Пловдивския районен съд. С него е отхвърлен предявения от касатора против „Еласт-Метал-Пловдив” ЕООД, със седалище и адрес в гр. Пловдив иск с правно основание чл. 61 ЗС за прекратяване на учреденото с нот. акт № 103/2006 год. право на ползване по отношение на реална част с площ 386.49 кв. м., опираща се с северната гранична линия и разположена по цялата й дължина от 128.83 м., с широчина 3 м., измерена по източната и западната гранични линии на поземлен имот с идентификатор 56784.6.88 по кадастралната карта на гр. Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, м. „Юртлука” с площ 3 862 кв. м., както и за прекратяване на учреденото с нот. акт 137/2006 год. право на ползване по отношение на реално определена част с площ 167.48 кв. м., разположена на разстояние три метра от северната гранична линия на имота, с дължина от 128.83 м. и с щирочина 1.3 м., измерена по източната и западната гранични линии на същия поземлен имот с идентификатор 56784.6.88 поради неизпълнение на задълженията на ползвателя по чл. 57, ал. 1 и ал. 4 ЗС за заплащане на данъците за имота и такса смет, за застраховането му за всички застрахователни рискове, както и поради застрашаване на вещта от разрушаване, значителното й повреждане и промяна. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение в тази му част и иска неговата отмяна, като вместо това искът по чл. 61 ЗС бъде уважен. Претендира присъждане на направените разноски. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият обосновава наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси: ”За да се уважи иска по чл. 61 ЗС следва ли неизпълнението на задължението на ползвателя да плаща данъците за имота да има за последица накърняване интереса на собственика? Ако задължението на ползвателя да заплаща данъците за имота не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност това води ли до неоснователност на иска по чл. 61 ЗС? Неизпълнението на задълженията по чл. 57, ал. 1 ЗС следва ли да има за последица увреждане на нечий интерес – на собственика, на фиска или др.?” Касаторът счита, че по тези въпроси липсва задължителна съдебна практика, като в същото време се позовава на противоречие с приетото в представеното решение № 65 от 28.06.2016 год. по гр. д. № 5115/2015 год. І г. о. на ВКС по процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК, задължаващ съда да вземе предвид фактите по изпълнението на задължението на ползвателя, настъпили след предявяване на иска. Такива факти по изпълнение на задълженията на ползвателя не са налице, поради което неизпълнението им до приключване на съдебното дирене е основание за уважаване на иска по чл. 61 ЗС. Приетото в обжалваното решение частично изпълнение в хода на процеса според касатора противоречи на това решение на ВКС. В изложението се поставя и въпросът „Може ли да се измени начина на изполване на вещта, върху която е учредено право на ползване с писмено споразумение с нотариална заверка на подписите или това следва да стане с нотариален акт?”, като касаторът се позовава на противоречие с решение № 60 от 19.05.2016 год. по гр. д. № 3569/2015 год. на ІІІ г. о. на ВКС. Наред с въпроса за формата за изменение на правото на ползването се пита и дали то включва и правото да се постави ажурна ограда, както и поставянето на такава представлява ли застрашаване от разрушаване или значително повреждане на имота, респ. води ли до промяната му, както и от какви критерии следва да изхожда съдът при преценка на тези предпоставки за уважаване на иска по чл. 61 ЗС. И по тези въпроси релевираното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано с липсата на задължителна съдебна практика. Ответникът по касационната жалба „Еласт-Метал-Пловдив” ЕООД в представените писмени отговори оспорва наличието на поддържаните в изложението основания за допускане на касационно обжалване поради липса на релевантни правни въпроси, липса на противоречие със соченото решение на ВКС по процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК. Излага и съображения по същество на спора относно ползването на имота след промяна на предназначението му от земеделска земя в имот за изграждане на обект „Автосервиз”, по искане на собственика на имота, и с неговото съгласие относно ползването за транспортна алея на частта, върху която е учредено правото на ползване. Искането е за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. за потвърждаване на въззивното решение. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните въз основа данните по делото, намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на възизвното решение, поради следните съображения: За да отхвърли предявения иск по чл. 61 ЗС съдът приел, че не са налице предпоставките на закона за прекратяване на ползването – не е налице нарушение на задължението на ползвателя да се грижи за имота нито с бетонирането му, осъществено със съгласието на собственика и с оглед промененото предназначение на имота му, нито с поставянето на оградата, премахването на която е постановено с уважаване на иск по чл. 109 ЗС. По отношение задължението за плащане на данъци и такси съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК е взел предвид факта на плащане на дължимите данъци от страна на ползвателя в хода на процеса, така както е прието и в представеното от касатора решение на ВКС. Изводът на съда за липса на неизпълнение на задълженията на ползвателя да се грижи за имота е обоснован с установените по делото факти, вкл. и по отношение задължението за застраховане на имота. Евентуалното неизпълнение на същото не обуславя непременно извод за застрашаване или увреждане на имота, нито представлява основание за прекратяване на ползването при липса на уточнени от собственика параметри относно застраховката, рисковете, които следва да бъдат покрити и периода на действие, каквито данни по делото не са налице. Т. е. установените по делото факти не представляват такива нарушения на задълженията на ползвателя да се грижи за имота, които да обосноват извод за исканото прекратяване на ползването. Доводите на касатора по отношение частично плащане на данъците за имота, което следвало да се приеме за неизпълнение на това задължение на ползвателя и да обоснове прекратяване на ползването, както и тези относно начина на ползването и възможността за неговото изменение, в т. ч. каква е формата, както и съдържанието на това право, представляват оплаквания по същество на спора, но не и правни въпроси, които да са обусловили правната воля на съда в обжалваното решение. Същите представляват доводи за неправилност на изводите на съда по установените факти по делото, преценката на доказателствата за тях, поради което и не могат да обосноват наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е достатъчно основание то да не се допуска, извън липсата на изложени съображения за наличието на допълнителната предпоставка за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И по поставеният процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК не е налице противоречие с приетото в представеното решение на ВКС по гр. д. № 5115/2015 год., а доводът на касатора касае несъгласието му с направения от съда извод за наличие на изпълнение в хода на процеса на задължението на ползвателя да плаща данъците за имота. Този довод е относим към правилността на решението, което е извън предмета на настоящето производство, поради което и изложените съображения на касатора не могат да се обсъждат. Въпросът за критериите относно преценката на съда кои действия на ползвателя застрашават от разрушаване или повреждане на имота също не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по него съдът не се е произнасял в решението, още по-малко изводът по спора да е обусловен от него. Касае се за конкретни факти, подлежащи на установяване по всеки конкретен спор с предмет иска по чл. 61 ЗС, които в настоящия казус съдът е приел да не обосновават наличието на предпоставките за уважаването на иска. Несъгласието на касатора с този извод и постигане на друг резултат не може да се осъществи посредством формулираните въпроси, които предпоставят обсъждане по същество на спора, което не е предмет на настоящето производство. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Въпреки изхода на настоящето производство искането за присъждане на разноски на ответното дружество не може да се уважи, тъй като не е подкрепено с доказателства такива да са направени. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение