Определение № 605 от 01.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1608/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, София, срещу решение № 1924 / 04.12.2012г. по т.д. № 3244/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 98 / 22.07.2011г. по т.д. № 34/2011г. на Софийски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора искове по чл.647, т.2 и т.3 ТЗ /редакция до изм. с ДВ бр.20 / 2013г./, за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на [фирма], с открито производство по несъстоятелност, сключените между това дружество и Г. Т. Шериф прехвърлителни сделки по два нотариална акта. В касационните жалби се сочи, че обжалваното решения е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът, Г. Т. Шериф, поддържа, че не е налице наведеното основание за допускане на касационен контрол, съответно – жалбата, при разглеждането й по същество, е неоснователна. Търси присъждане на направените за настоящото производство разноски в размер на 1450 лева- адвокатско възнаграждение, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК. Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционния акт, с който са отхвърлени пасивно субективно съединените искове по чл.647, т.3 ТЗ /редакция до изм. с ДВ бр.20 / 2013г./,, въззивният съд е приел, че липсва нееквивалентност на насрещните престации, тъй като облигационните отношения между страните са породени от сключения между тях на 04.05.2006г. предварителен договор, извън двугодишния срок преди откриване на производството по несъстоятелност на [фирма]. Според решаващия състав, съществените елементи на предварителния договор за продажба на недвижим имот, сред които е и договорената цена, не могат да бъдат променени при последващо сключване на окончателния договор, доколкото за всяка от страните се поражда потестативното право да иска сключването на окончателния договор, като е налице позоваване и на клауза от предварителния договор за окончателност на договорената цена, неподлежаща на промяна до снабдяване на възложителя - купувач с нотариален акт за собственост. Въз основа на това е изведено, че равностойността на разменените престации следва да се преценява към датата на сключване на предварителния договор и на база на това е направен извод, че даденото по процесната сделка не надхвърля полученото, тъй като не са ангажирани от касатора – ищец доказателства заплатената цена да е значително по - ниска от пазарната стойност на имота към датата на сключване на предварителния договор. Прието е, че спрямо сделката по втория нотариален акт искът по чл.647, т.2 ТЗ /стара редакция/ е неоснователен, тъй като сделката няма безвъзмезден характер. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата /основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/ по обуславящите изхода на спора правни въпроси: /1/ При преценка на основателността на отменителен иск с правно основание чл.647, т.3 ТЗ /изм./, за извършена разпоредителна сделка с недвижим имот, към кой момент се преценява еквивалентността на престациите?; /2/ Може ли да бъде променят съществените елементи на предварителния договор за продажба на недвижим имот при сключване на окончателния договор за продажба?”. Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съдът служебно допуска касационен контрол на обжалваното въззивно решение, при констатация за вероятна недопустимост на атакувания акт, без касаторът да се е позовал и формулирал въпрос по чл.280, ал.1 ГПК по отношение на нея. С оглед тези правомощия на ВКС, решението следва да бъде допуснато до касация, поради неговата евентуална недопустимост, предвид новата разпоредбата на чл.649, ал.3, изр.1 ТЗ, въведена със ЗИД на ТЗ /ДВ бр.20/ 28.02.2013г./, намираща приложение, на основание пар.14, ал.1 от ПЗР от цитирания закон, и спрямо заварените от този закон искови производства за попълване на масата на несъстоятелността, с която разпоредба се въвежда задължение на съда за служебно конституиране на синдика като съищец, ако искът е предявения от кредитор на несъстоятелността, какъвто е настоящият случай. На основание чл.649, ал.6 ТЗ, държавната такса не се внася предварително. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд