Определение № 3933 от 06.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 505/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Лес Груп“ ЕООД, чрез адв. П. В., срещу решение № 138 от 21. 10. 2022 г. по в. гр. д. № 284/2022 г. на АС – Варна, с което:

1/. след частична отмяна, частично потвърждаване и частично обезсилване на първоинстанционното решение № 260005 от 18. 02. 2022 г. по т.д. № 26/2020 г. на ОС – Търговище, са отхвърлени изцяло предявените от „Лес Груп“ ЕООД, гр. Търговище, срещу „Североизточно държавно предприятие“, гр. Шумен, а при условията на евентуалност - срещу ТП-ДЛС „Черни Лом“, гр. Попово, искове с правни основания чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на сумите:

а/. 125509, 89 лв. – дължимо, на основание чл. 49 ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцовото дружество от Г. И. Г., директор на ТП-ДЛС „Черни Лом“, гр. Попово, на когото е възложено управлението на ловното стопанство от „Североизточно държавно предприятие“, гр. Шумен, и който с поведението си –подбуждане на служители от ТП-ДЛС „Черни Лом“, гр. Попово, към лъжесвидетелстване и към съставяне на антидатирани частни документи, е станал причина за отхвърляне с влезли в сила съдебни решения (решение по т. д. № 13/2016 г. на ОС-Търговище и решение по в.т.д. № 83/2017 г. на АС – Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение № 112 от 20. 02. 2018 г. по т.д. № 2359/2017 г. на ВКС, 2 т.о.) на предявения от „Лес Груп“ ООД против ТП-ДЛС „Черни Лом“, гр. Попово, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения, произтичащи от договори № № 68/2. 09. 2015 г. и 74/23. 09. 2015 г., сключени между „Лес Груп“ ООД и ТП-ДЛС „Черни Лом“, гр. Попово, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 20. 02. 2020 г до окончателното й изплащане;

б/. 54991, 26 лв. – дължимо, на основание чл. 86 ЗЗД, обезщетение за забавено плащане, за периода 27. 10. 2015 г. - 19. 02. 2020 г., на главницата по т. „а“;

в/. 24919 лв. – дължимо, на основание чл. 49 ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени съдебни разноски по т. д. № 13/2016 г. на ОС-Търговище, както и обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на тази главница за периода 16. 01. 2016 г. – 19. 02. 2020 г. в размер на 10356, 39 лв.;

г/. 18461, 17 лв. – дължимо, на основание чл. 49 ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с изпълнителен лист № 11/2018 г., както и обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на тази главница за периода 23. 05. 2018 г. – 19. 02. 2020 г., в размер на 2720, 37 лв.;

д/. 4800 лв. – дължимо, на основание чл. 49 ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски по ДП № 66/2019 г. на ОДМВР – Търговище, както и обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на тази главница за периода 24. 08. 2019 г. – 19. 02. 2020 г., в размер на 240 лв.

2/. е отменено първоинстанционното решение в частта, с която „Североизточно държавно предприятие“, гр. Шумен, е осъдено да заплати на „Лес Груп“ ЕООД, на основание чл. 78 ГПК, сумата 4823, 37 лв. разноски за първата инстанция;

3/. е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която „Лес Груп“ ЕООД, гр. Търговище, е осъдено да заплати на ТП – ДЛС „Черни лом“, гр. Попово, съдебни разноски в размер на 121,21 лв.

4/. „Лес Груп“ ЕООД е осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Североизточно държавно предприятие“, гр. Шумен, сумата 11166, 55 лв., а на ТП-ДЛС „Черни лом“, гр. Попово, сумата 228,79 лв. разноски за двете инстанции.

Твърди се неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон - чл. 49 и 45 ЗЗД, при съществени процесуални нарушения на чл. 235 и чл. 236 ГПК – необсъждане на всички твърдения и доводи на страните, както и на всички събрани по делото и относими към спора доказателства, неправилна преценка на събраните доказателства и неотчитане заинтересоваността от изхода на делото на част от свидетелите, както и поради необоснованост на фактическите изводи. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси, отмяната му и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за трите инстанции.

Подаден е писмен отговор от ответниците по исковете „Североизточно държавно предприятие“, гр. Шумен, и ТП-ДЛС „Черни лом“, гр. Попово, чрез процесуалния им представител адв. С. И., с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

При извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, настоящия състав съобрази следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да достигне до извод за неоснователност на предявените искове по чл. 49 ЗЗД въззивният съд е приел, че влезлите в сила съдебни решения по т. д. № 13/2016 г. на ОС-Търговище и по в.т.д. № 83/2017 г. на АС – Варна, последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 112 от 20. 02. 2018 г. по т.д. № 2359/2017 г. на ВКС, 2 т.о., с които са отхвърлени предявените от „Лес Груп“ ЕООД срещу ТП-ДЛС „Черни Лом“, гр. Попово, искове с правни основания чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, за присъждане на сумата 125509, 89 лв. обезщетение за имуществени вреди от виновно частично неизпълнение на договорни задължения, произтичащи от сключени между страните договори № № 68/2. 09. 2015 г. и 74/23. 09. 2015 г., не са базирани решаващо на показанията на свидетеля И. В., а на съвкупния анализ на всички останали събрани по делото гласни и писмени доказателства, както и че показанията на посочения по-горе свидетел и антидатираните протоколи, подписани от служители на ТП-ДЛС „Черни Лом“, гр. Попово, не са били от съществено значение при преценка основателността на исковете.

На следващо място е прието, че противоправността в областта на непозволеното увреждане съставлява юридически факт, който се състои в засягането на благо, защитено от правния ред като обект на чуждо абсолютно субективно право, а не в засягане на относително субективно право, каквито са облигационните права, произтичащи от сключени договори. В случая не е доказано Г. И. Г., в изпълнение на възложените му с договора за управление дейности, да е засегнал обект на абсолютно субективно право на ищеца. Поведението на Г. Г. се изразява в неизвършване на необходимите действия за изпълнение от страна на управляваното и представлявано от него ДП-ДЛС „Черни Лом“ на всички задължения, възникнали от коментираните по-горе два договора за добив и продажба на дървесина, сключени с „Лес Груп“ ЕООД, а когато увреждането е в пряка причинна връзка с пълното, лошото или неточното изпълнение на договорни задължения, отговорността за вреди е договорна, а не деликтна. Прието е и за недоказано с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК извършването от Г. Г. на съставомерно по НК деяние – подбуждане към лъжесвидетелстване и към съставяне на антидатирани писмени документи, изходящи от управляваното от него дружество.

Прието е за недоказано претендираните от ищеца вреди да са причинени в изпълнение на сключения между Г. Г. и първия ответник договор за управление на ДП-ДЛС „Черни Лом“, а във връзка с евентуалния иск по чл. 49 ЗЗД срещу втория ответник ТП-ДЛС „Черни Лом“ е посочен и допълнителен аргумент в подкрепа на крайния извод за неоснователността му – обстоятелството, че същото не е възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД на Г. И. Г..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и да изложи, конкретно и ясно, в мотивите към решението, върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли да изложи мотиви защо не кредитира част от доказателствата.

2. „Противоправно ли е поведението на деликвента, когато се установи такова негово действие или бездействие, което да сочи на негово виновно поведение при нарушение на установения правен ред и порядък и изискуемите правила /норми/ на поведение на определена област, професия и/или когато действа/бездейства като орган на управление?“

3. Подлежат ли на обезвреда вредите за разноски, направени в други съдебни производства, досъдебно производство и за присъдени съдебни разноски, заплатени от пострадалото лице във връзка с причинените му от деликвента вреди?.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие със задължителната и незадължителната практика на ВКС, във връзка с което се сочи ТР № 1/17. 07. 2001 г. на ВКС, ППВС № 7/29. 12. 1958 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос. Мотивите към въззивното решение отразяват осъществена решаваща дейност на инстанция по съществото на спора, а не на контролно-отменителна инстанция. Същите обективират изводи на въззивния съд, касаещи спора от фактическа и от правна страна. Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, както и с уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, е обсъдил всички правнорелевантни факти и установяващите ги доказателства, както и относимите възражения и доводи на страните. Оплакванията за допуснати нарушения при обсъждане и преценка на доказателствата, за несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, за незаконосъобразност на правните изводи представляват касационни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и разглеждането им във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо.

Вторият въпрос е зададен хипотетично и условно, без връзка с установените по конкретното дело факти, поради което отговорът на същия не би могъл да повлияе на изхода на спора. По тези причини и съгласно указанията по прилагането на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК, точка 1, настоящият състав намира, че този въпрос не отговаря на изискванията на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

Третият въпрос също не е от решаващо значение за изхода на делото. Същият би могъл да има обуславящ характер само ако въззивната инстанция бе приела, че са налице всички останали елементи на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, пораждащи претендираното от ищцовото дружество право на обезщетение. В случая исковете са отхвърлени не защото имуществени вреди, представляващи разноски, направени във връзка с наказателни и граждански производства, включително и съдебни, не подлежат на обезщетяване, а защото не са налице елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, пораждащи отговорността на някое от ответните дружества. По-конкретно: а/. прието е липса причинно-следствена връзка между соченото от ищеца противоправно поведение на Г. И. Г., управител на ТП-ДЛС „Черни Лом“, гр. Попово, изразяващо се в подбуждане към лъжесвидетелстване и към съставяне на антидатирани частни документи за целите на процеса, и отхвърлянето на предявения от „Лес Груп“ ЕООД срещу ДП – ДЛС „Черни Лом“ иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 125509, 43 лв. (посочено е, че договорната отговорност на ДЛС „Черни Лом“ към ищеца „Лес Груп“ ЕООД по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД не е реализирана по исков ред поради недоказване на исковата претенция срещу ДП - ДЛС „Черни Лом“, а не заради показанията на свидетеля И. В. и двата антидатирани протокола, носещи подписи на служители на ДЛС „Черни Лом“); б/. прието е, че соченото от ищеца противоправно поведение на Г. Г. не е извършено при или по повод осъществяване на възложената му от първия ответник работа – управление и представителство на ДЛС „Черни Лом“, а вторият ответник (по евентуалния иск) въобще не се явява възложител на работа на Г. Г.; в/ прието е, че увреждането на ищеца е в пряка причинна връзка с частичното неизпълнение на договорните задължения на ДП-ДЛС „Черни Лом“, поради което отговорността за вреди е договорна, а не деликтна.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и проверка на правилността му.

Ответниците по касационната жалба и по иска „Североизточно държавно предприятие“ – гр. Шумен и ТП-ДЛС „Черни Лом“, гр. Попово, претендират да им бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски за касационната инстанция, но не са представили доказателства да са направили такива.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,