Определение № 8267 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3683/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „К И К“ ООД, гр. Монтана, чрез адвокат А. Георгиев, против протоколно определение от 18 март 2026 год. постановено по административно дело № 12277/2025 год. по описа на Върховния административен съд, с което се оставя без уважение искането на „КИК“ ООД с вх. № 943 от 13 януари 2026 год. по описа на ВАС за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 19 - § 22 от ПЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 год. В частната жалба се излагат съображения за допустимост на жалбата, като се посочва, че с процесното протоколно определение се прегражда възможността да бъде сезиран Конституционния съд по въпрос, който има решаващо значение за решаване на спора по същество по основното дело. Посочва се, че с постановеното протоколно определение се препятства разглеждането на съществените доводи на страната, с което последната е лишена от ефективна защита. Излагат се и съображения относно неправилната преценка на съда за отхвърляне на искането за сезиране на Конституционния съд. В допълнение към частната жалба е представено определение по друго дело на Върховния административен съд, с което е сезиран Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 год. Прави се искане протоколно определение от 18 март 2026 год. постановено по административно дело № 12277/2025 год. по описа на Върховния административен съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на тричленния състав на ВАС, който да сезира Конституционния съд. Претендират се разноските сторени в настоящото производство. Ответникът по частната жалба – изпълнителният директор на Национална агенция по приходите, чрез юрк. И. Консулов, оспорва частната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което е процесуално недопустима. Аргументите за това са следните: Предмет съдебен контрол по адм. дело 12277/2025 год. по описа на ВАС е решение № 36198 от 04 ноември 2025 год., постановено по адм. дело № 7451/2025 год. по описа на Административен съд София-град. При разглеждането на делото в открито съдебно заседание, проведено на 18 март 2026 год. тричленният състав се е произнесъл по отправено до него искане за сезиране на Конституционния съд на Република България на основание чл. 150, ал. 2 от КРБ и ТР № 3/2020 год. по к.д. № 5/2019 год. на Конституционния съд, като с нарочно определение в рамките на съдебното заседание е оставено без уважение искането на „К И К“ ООД с вх. № 943 от 13 януари 2026 год. по описа на ВАС. Настоящият съдебен състав намира, че сезирането на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България зависи от преценката на съда за наличие на несъответствие между приложим закон и Конституцията и принадлежи изцяло на съда, пред който делото е висящо ( в този смисъл решение № 1626 от 12 февруари 2024 год. постановено по адм. дело № 11669/2023 год. по описа на Върховния административен съд; определение № 12121 от 27 ноември 2025 год. постановено по адм. дело № 9417/2025 год. по описа на Върховния административен съд). Определението, с което съдът, разглеждащ основния спор, се произнася по отправено до него искане за сезиране на Конституционният съд не е акт, с който съдът разрешава правния спор предмет на делото и съответно не може да формира сила на пресъдено нещо. Оспорването на актовете на съда, които не формират сила на пресъдено нещо е уредено в чл. 229 от АПК. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат само определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, или тези, за които обжалваемост е изрично предвидена в закона. На първо място настоящият съдебен състав намира за неоснователни аргументите в частната жалба, че процесното протоколно определение има преграждащ характер. В тази връзка отказът за сезиране на КС не е акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, като след постановяването на такъв отказ, съдът продължава с разглеждането на делото по същество. Тъй като актът не спира и не прекратява производството, той не отговаря на законовото определение за преграждащо определение и следователно не подлежи на обжалване на това основание. Не могат да бъдат споделени аргументите, изложени в частната жалба, че с постановяването на процесното протоколно определение се препятства разглеждането на съществените доводи на страната, с което последната е лишена от ефективна защита. Напротив изложените от жалбоподателя аргументи в касационната жалба, по която е образувано адм. дело 12277/2025 год. по описа на ВАС предстои да бъдат обсъдени от съда, който все още не се е произнесъл относно наличието или липсата на твърдените от страната касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Обстоятелството, че съдът е преценил, че не следва да бъде сезиран Конституционният съд, не го е освободил от задължението да разгледа всички изложени от страната аргументи от значение за решаването на правния спор. В този смисъл правото на ефективна защита на касационния жалбоподател нито е нарушено, нито е застрашено. Второто основание по чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК за обжалваемост на определение – в случаите, изрично посочени в закона също не е налице. Нито в АПК, нито в друг закон е предвидена възможност за самостоятелно оспорване на отказа на съда да упражни правомощието си по чл. 150, ал. 2 от Конституцията. По така изложените съображения частната жалба, подадена срещу протоколно определение от 18 март 2026 год. по административно дело № 12277/2025 год. по описа на Върховния административен съд, с което се оставя без уважение искането на „КИК“ ООД с вх. № 943 от 13 януари 2026 год. по описа на ВАС за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 19 - § 22 от ПЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 год. следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по настоящото дело прекратено. По претенцията за разноските. По основателността на тази претенция следва да се произнесе с окончателният си съдебен акт касационната инстанция, тъй като с настоящото произнасяне не се приключва производството по делото. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия