Определение № 437 от 01.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2013 г.

Производството е по чл. 288, ал.1ГПК. Ж.”Б.“ е подал касационна жалба срещу решение № 1871 от 23.11.2012 г. по гр.д. № 1948 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6701 от 12.12.2011 г.- на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-12 състав по гр.д. № 10500 от 2009 г. В касационната жалба привежда аргументи за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила. Към касационната жалба е представено изложение съдържащо следните въпроси: кои обстоятелства са правнорелеванти към трети лица, респективно от кой момент договора за продажба на недвижим имот възпроизвежда действие спрямо съсобственик, който не е страна по договора; представлява ли вписването на договор за продажба на недвижим имот, сключен в нотариален акт, елемент от фактическия му състав или липсата на вписване опорочава формата на договора, респективно води до липса на такава по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД; Следва ли да се предложи и на другия съсобственик да закупи при същата цена и същите идеални части от недвижимия имот; извършеното дарение заобикаля ли се изискването определено в нормата на чл.33, ал.2 ЗС като поставя в по-благоприятно положение единият съсобственик пред другия. Ответниците А. З. Н. и Н. Й. Б., всеки един от тях е представил отговор по касационната жалба. Отговор е представен и от третото лице помагач К. К. К.. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Ж.”Б.” НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК. Като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Делото е образувано по искова молба, предявена от касатора Ж.”Б.” срещу А. З. Н. и Н. И. Б. по реда на чл.33, ал.2 ЗС като ЖСК е поискала да изкупи продадените от А. З. Н. на втория ответник Н. И. Б. 12000/29595 идеални части от съсобствен имот, представляващ УПИ .. /образуван със заповед от 2000 г. от УПИ .., ... ,... и ІV/ кв...., м. “К. - П.”, [населено място] ” с н.а. № ..., т..., рег. №.., д.... от ... г. Ж.”Б.” е собственик на 8500/20595 идеални части от този имот и счита, че сделката е сключена в нарушение на чл.33, ал.2 от Закона за собствеността защото не е предложено първо на съсобственика да изкупи имота, а след това на третото лице. При направената справка е било установено ,че между двете физически лица е бил сключен и договор за дарение на ../20595 идеални части от този имот с предходен номер ..., т...., рег. №.., н.д. № ... от ... г. който обаче е бил вписан по – късно от поменатият по-горе нотариален акт за продажба. В двата нотариални акта се посочва, че идеалните части от дворното място, което е с площ от 20 595 кв.м. се продава заедно с изградените сгради, които са станали съсобствени на ЖСК и Столична община по приращение. Продавачът А. З. Н. е закупил 12095/29595 идеални части от този имот от Столична община на публична продан, осъществена по изп.д. № 20088510401559. С решението си Софийския апелативен съд е отхвърлил иска и е изложил мотиви по поставените в изложението въпроси, които са в съответствие с константната съдебна практика и които се споделят и от настоящия състав. Основен въпрос по делото е с извършеното дарение с н.а. №..., т...., рег. № ..., н.д. №.... от ... г. в полза на Н. Б. на идеална част от имота заобикаля ли се приложението на чл.33, ал.2 ЗС. Задължението за предлагане на частта най-напред на другите съсобственици възниква в случаите, когато се предлага част от недвижим имот. В Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2013 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че ако е налице дарствена сделка с която се отчуждава идеална част от съсобствен имот в полза на трето на съсобствеността лице, то тази сделка не е нищожна, а позволена от закона. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само ако преди това е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия и никой от тях не е приел предложението. Независимо от начина и причините за възникване на съсобствеността, всеки от съсобствениците има право да извърши сделка на разпореждане със своята част. Задължението по чл.33, ал.2 ЗС не възниква когато е налице продажба извършена между съсобственици. Следователно не е налице задължение за изкупуване и предявеният иск е неоснователен. Във въззивното решение са разгледани и поставените въпроси относно вписването на нотариалните актове. Вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство. Касае се акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Вписването не е елемент от фактическият състав на сделката с недвижим имот с изключение на договора за ипотека. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението съдържа правни въпроси, на които обаче е даден отговор във въззивното решение, който е съответен на константната съдебна практика и по който липсва противоречие. Тези въпроси не могат да бъдат отнесени към хипотезата на приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което касационно обжалване на решението не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,