Определение № 495 от 24.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 3027/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], - А. С. С., [населено място] срещу решение № 1249/11.06.14г., постановено по т.д.№ 3227/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2200/06.06.13г. по т.д.№ 428/12г. на Благоевградския окръжен съд за признаване за установено по отношение на [фирма], [населено място] съществуването на вземане срещу касатора за сумата от 75285.15 евро по запис на заповед от 28.02.08г. и е обезсилено първоинстанционното решение в частта за разноските за заповедното производство. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Настоящият състав на ВКС, І т.о. отделение намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание т.1 от ТР № 1/09г. от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС за служебна проверка на евентуалната нищожност на обжалваното въззивно решение с оглед на състава, постановил обжалвания съдебен акт. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2944.89 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд