Определение № 212 от 21.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1663/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Г. от [населено място] против решение № 2857 от 19.12.2019 г. по в. гр. д. № 5744/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски окръжен съд решение № 213 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 428/2016 г., предявените от „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място] срещу касаторката, в качеството й на наследник по завещание на починалия кредитополучател А. С. Б. по договор за банков ипотечен кредит от 28.07.2008 г. № ТR 72485270 и анекс № 2 от 04.09.12 г., положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания на банката са уважени за следните суми: 120 387.33 евро – главница; 6 562.33 евро – договорна лихва за периода от 04.10.2013 г. до 30.07.2014 г.; 4 378.57 евро – лихва върху просрочената главница за периода от 04.10.2013 г. до 30.07.2014 г.; 4 835.44 евро – наказателна лихва за периода от 04.10.2013 г. до 30.07.2014 г., за които суми са издадени заповед № 434 от 01.08.2014 г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 507/2014 г. на Елинпелински районен съд. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона и задължителната съдебна практика – т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторката оспорва извода на решаващия състав за настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит. Твърди, че не е налице надлежно връчване на уведомление до кредитополучателя и солидарните длъжници за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, доколкото от представената по делото разписка не се установява съдържанието на получената от лицето С. Б. пратка и следователно не се установява, че с тази пратка е изпратено именно писмото на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите (наречени от касаторката „основания“): „ 1. Нищожно ли е връченото уведомление за предсрочна изискуемост поради това, че ищецът и съдът се позовават на общите условия на оператора на пощенски услуги; Съществени нарушения съгласно чл. 26, ал. 2, чл. 27 и чл. 28, ал. 1 ЗЗД; 2. Предсрочната изискуемост представлява ли особен случай на разваляне на двустранен договор поради неизпълнение по чл. 87 ЗЗД и правната последица от упражняване правото на кредитора за предсрочно връщане на кредита представлява ли прекратяване на облигационното правоотношение между банката и кредитополучателя /преобразуващ ефект на волеизявлението/ и следва ли да бъдат начислявани наказателни лихви и такси за управление на кредита след датата на обявяване на предсрочната изискуемост; 3. Допуснато ли е съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила; 4. Обжалваното решение противоречи ли на практиката на Върховния касационен съд“. В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторката се позовава на конкретна практика на ВКС – т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът по касация – „УниКредит Булбанк“ Ад, [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките за това, респ. за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения е изложил в писмен отговор от 21.04.2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи изцяло предявените от „УниКредит Булбанк“ Ад, [населено място] искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания на банката към Н. А. Г. от [населено място], в качеството й на наследник по завещание на починалия кредитополучател А. С. Б. по договор за банков ипотечен кредит от 28.07.2008 г. № ТR 72485270 и анекс № 2 от 04.09.12 г., въззивният съд е счел за неправилен извода на първата инстанция, че договорът за кредит не е станал предсрочно изискуем. Приел е, че поканата за доброволно изпълнение, която материализира изявлението за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, е изпратена на посочения и непроменен от длъжниците адрес за кореспонденция с банката; връчването е извършено с куриерска пощенска пратка; поканите са връчени на пълнолетно лице, имащо свой постоянен и настоящ адрес, който съвпада с адресите, посочени от длъжниците. Съдебният състав е съобразил и обстоятелството, че съобразно Общите условия за връчване на пратки по договорите с „Български пощи“ ЕАД, куриерът няма задължението да изисква и удостоверява съгласието на третото лице да приеме и да предаде съобщението и книжата на адресата, за разлика от връчването на призовки и съобщения по реда на чл. 46 от ГПК. Поради това и доколкото от заключението на изслушаната по делото счетоводна експертиза безспорно се установява фактът на неизпълнение на поетите с договора за кредит и анекса към него задължения, съдът е преценил предявените от банката искове за основателни. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно действащата нормативна уредба, допускането на касационния контрол е обусловено от наличието на точно определени предпоставки, а именно – обжалваният въззивен акт трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е осъществено някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от касаторката въпроси не отговарят на посочените изисквания. Първият въпрос, свързан с преценката на съда за редовност на връченото уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с оглед Общите условия на куриерската служба, чрез която е извършено връчването, не би могъл да обоснове допускане на касационното обжалване доколкото в касационната жалба липсва изрично оплакване в тази връзка. Оплакването на касаторката се свежда единствено до това, че не е установено съдържанието на получената от лицето С. Б. пратка, но не и до самата процедура по връчването и удостоверяването му, в каквато насока са мотивите на въззивния съд. Вторият въпрос е ирелевантен за изхода на спора, тъй като е поставен общотеоретично и без каквато и да било връзка с изложените в решението съображения. Що се отнася до последните два въпроса, отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на тях произтича от факта, че същите са изцяло относими към правилността на обжалвания акт. Преценката за това, дали въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и дали постановеното от него решение противоречи на практиката на ВКС, е предмет на самия касационен контрол, а не основание за допускането му. С оглед констатацията, че поставените въпроси не са обуславящи за изхода на делото по смисъла на цитираното тълкувателно решение, не подлежат на обсъждане заявените за тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК