Определение № 393 от 06.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2116/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „П. Компютърс“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 253 от 15.04.2024г. по в.т.д.№ 72/2024г. на Апелативен съд С., с което е потвърдено решението по т.д.№ 2296/2022г. на Софийски градски съд. С последното касаторът е осъден да заплати на Министерство на финансите в качеството му на Централен орган за покупки на органите на изпълнителната власт, на основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 37 700 лв. - неустойка за неизпълнение на задълженията на ответника по рамково споразумение за възлагане на централизирана обществена поръчка № СПОР -2/10.03.2020г. да подаде оферта в процедура по вътрешен конкурентен избор по чл.82, ал.3 и 4 ЗОП в отговор на покана №РД 10- 0009/08.07.2021 г. на Агенция за социално подпомагане, ведно със законната лихва и сумата 2 932.22лв. обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване отхвърлянето на исковете. Оспорва се правилността на извода, че редът за възлагане на поръчките по рамковото споразумение е единствено чрез обявяването им в Системата за електронно възлагане на обществени поръчки - СЕВОП. Счита извода, че пропускът на служител на дружеството да се регистрира, да влезе в системата, респ. да узнае, че е обявена обществена поръчка (и то по средата на лятото), е очевидно житейски необоснован. Поддържа, че такъв пропуск не може да се приравни на отказ от задължението участие чрез подаване на оферта и да се наказва с неустойка. Според касатора релевантен е единственият спорен по делото факт - дали на него като потенциален изпълнител по рамковото споразумение е било изпратено съобщение на електронната поща за публикуваната от прекия възложител АСП покана в платформата Система за електронно възлагане на обществените поръчки (СЕВОП), каквато твърди, че е изпратена на другите изпълнители по рамковото споразумение. Поддържа, че търсената от МФ неустойка за неизпълнение представлява злоупотреба с право и противоречи на принципа за добросъвестно изпълнение на договорните задължения - чл.63,ал.1 ЗЗД. Посочва, че като добросъвестни кредитори и МФ и индивидуалният възложител са били наясно, че изпълнителят „П. Компютърс“ не се е вписал в системата СЕВОП преди изтичането на крайния срок за подаване на оферта - 19.07.2021г. т.е. не е узнал за поканата на АСП да подаде предложение. При това положение, всеки добросъвестен кредитор, който държи на изпълнението, би следвало да предупреди длъжника си, че има опасност да не изпълни и да понесе санкции. Счита, че в конкретния случай това е следвало да бъде сторено чрез изпращане на индивидуално уведомление по електронната поща, каквото касаторът твърди, че е било изпратено на останалите изпълнители. Изложени са съображения за нищожност на клаузата за неустойка по чл.23,ал.2 от Р. споразумение, с която е санкциониран. Акцентира се на обстоятелството, че неустойката по чл.23,ал.2 Р. споразумение, уговорена в тежест на изпълнител при неподаване на оферта в отговор на покана на възложител в размер на 5% от прогнозната стойност на индивидуалния договор, посочена в поканата на възложителя, не е отнапред уговорена. Възразява, че към момента на договарянето на тази клауза не е ясна прогнозната стойност на индивидуалния договор, тя може съществено да се различава от реалната му стойност, т.е. изпълнителят е в икономическа несигурност и в негова тежест са потенциалните рискове от бъдещата несигурна прогноза на възложителя. Оспорва се и правилността на извода, че с публикуване на започването на процедурата в СЕВОП задължението изпълнителите да бъдат уведомени за започването й е изпълнено. Според касатора необходима е изрична писмена покана за представяне на оферта, а не само обявяването й чрез системата за електронно възлагане на обществени поръчки. Оспорва се правилността на извода за негово виновно неизпълнение по съображения, че не е получил индивидуална покана от възложителя за предстоящата вътрешна процедура за определяне на изпълнител по реда на чл.82,ал.3 ЗОП. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ „ Действителна ли е клауза за неустойка, при която конкретният размер на дължимото обезщетение зависи и се определя изцяло от кредитора и не е възможно да бъде предвиден като абсолютна сума към момента на сключване на договора?“ Поставянето на въпроса е аргументирано с изложената в касационната жалба теза, че неустойката има за цел да определи отнапред вредите от неизпълнението, а към момента на подписване на рамковото споразумение не е ясно каква ще е посочената от индивидуалния възложител прогнозна стойност на договора. 2/ „Биха ли се променили горните изводи, ако клаузата е договорена в рамките на процедура по сключване на рамков договор по глава X от ЗОП с няколко участника?“ Допълнителната предпоставка е въведена с позоваване на ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС, решението по гр.д.№ 1842/2016г. на 4 г.о. на ВКС и по гр.д.№ 3238/2018г. на 4 г.о. на ВКС. Посочена е без аргументи и предпоставката по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. 3/ „ Длъжен ли е кредиторът при спазването на принципа за добросъвестно изпълнение на договорните задължения и с грижата на добър стопанин по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД да положи усилия длъжникът да изпълни задължението си по договор, т.е. да поиска реално изпълнение, преди да пристъпи към претенция за обезщетение за неизпълнение, вкл. претенция за неустойка ? Като допълнителна предпоставка е посочена разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, но единственият относим към обосноваването на приложното й поле аргумент е посочен този „за развитието на правото“. Останалите съображения касаят вижданията на касатора по съществото на този въпрос - че публикуването на поканата в СЕВОП не е равнозначно с получаване на поканата, а задължение на държавната администрация като добросъвестен кредитор, който цели да получи изпълнение, е да предупреди участниците - изпълнители на централизираната обществена поръчка, че има опасност да не изпълнят задължението си и да бъдат санкционирани. Касаторът излага, че макар в практиката на ВКС многократно да е подчертаван принципът за добросъвестно изпълнение на договорните задължения по чл. 63 ЗЗД, в повечето случаи споменаването му е „абстрактно, без да се пояснява в какво се изразяват задълженията на страните, особено тези на кредитора“. Според страната настоящият казус дава възможност на ВКС по реда на чл. 280, ал. 1 т. 3 - „за развитие на правото“, да внесе повече конкретика по този въпрос като поясни, че грижата на добрия стопанин на кредитора изисква от него да положи усилия да получи реално изпълнение, вместо да остане безучастен спрямо възможността неговият длъжник да попадне в неизпълнение и на тази основа да претендира от него вреди за неизпълнението. В контекста на въпроса поставя и този дали е допустимо в рамките на вътрешен конкурентен избор по реда на чл. 82 ЗОП да се фингира уведомяване на изпълнителя по рамково споразумение чрез публикуване на покана във вътрешната Система за електронно възлагане на обществени поръчки на МФ с оглед на изричното изискване по чл. 82, ал.4, т.1 ЗОП за изпращане на писмена покана. 4/ „ Длъжен ли е въззивният съд при формиране на решаващите си изводи да обсъди всички приети доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите, направените във въззивната жалба и трябва ли да се произнесе по тях?“ при предпоставката на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, обоснована с тълкувателно решение № 1/2013г. и с цитирани актове на касационната инстанция, постановени по реда на чл.290 ГПК. В писмен отговор ищецът Министерство на финансите оспорва основателността на подадената касационната жалба както и счита за неоснователно искането за допускане на касационния контрол. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е безспорно сключването въз основа на проведена открита процедура на Рамково споразумение № СПОР-2/10.03.2020г. за възлагане на централизирана обществена поръчка с предмет „доставка на компютри и периферни устройства за нуждите на изпълнителната власт и техните администрации“ между МФ като Централен орган за покупки на органите на изпълнителната власт (по силата чл.2 от ПМС № 385/2015г.) и четири дружества - класирани участници и определени за изпълнители по рамковото споразумение между които и „П. Компютърс“ЕАД. Всеки конкретен договор за доставка се сключва с възложителите по чл.4,ал.1 от ПМС № 385/2015г. - централните органи на изпълнителната власт по смисъла на чл.19,ал.2 от Закона за администрацията. Конкретните видове и количества техника се определят от възложителите в отправените от тях покани при провеждането на процедура по реда на чл.82, ал.3 и 4 ЗОП за сключване на договори по вътрешен конкурентен избор въз основа на рамковото споразумение. В отговор на всяка отправена от възложител писмена покана за сключване на договор за доставка, всеки един от изпълнителите се задължава да подава оферта като предлаганите от него цени не могат да са по-високи от вече предложените от него по рамковото споразумение. Съгласно чл.17,ал.2 процедурите по вътрешен конкурентен избор по чл.82,ал.3 и ал.4 ЗОП се провеждат чрез Системата за електронно възлагане на обществени поръчки СЕВОП. Претенцията на ищеца за заплащане на неустойка по чл.23,ал.2 от рамковото споразумение е основана на неизпълнението на задълженията на ответника по чл.15,ал.1 и чл.18,ал.7 да подаде оферта чрез системата за електронно възлагане на обществени поръчки - СЕВОП в отговор на покана РД 10-0009 от 08.07.2021г. за участие в поръчка 2550, изпратена от Агенцията за социално подпомагане като индивидуален възложител в процедура по вътрешен конкурентен избор по реда на чл.83,ал.3 и ал.4 ЗОП при условията на рамковото споразумение. Ищецът е поддържал, че с тази покана индивидуалният възложител АСП е стартирал чрез СЕВОП процедурата по вътрешен конкурентен избор по реда на чл.83,ал.3 и 4 ЗОП и чл.18,ал.1 от рамковото споразумение при прогнозна стойност 754 000лв. без ДДС при краен срок за подаване на оферти 19.07.2021г. Поради неподаване в този срок на оферта от изпълнителя „П. Компютърс“ ищецът претендира уговорената в чл. 23,ал.2 от рамковото споразумение неустойка – 5% от прогнозната стойност на индивидуалния договор, посочена в поканата на изпълнителя. По делото е безспорно наличието на поканата РД 10-0009 от 08.07.2021г. за участие в поръчка 2550 в Системата за електронно възлагане на обществени поръчки с посочения в исковата молба краен срок за подаване на оферти и заложена прогнозна цена от индивидуалния възложител АСП. Безспорно установено е също така, че ответникът има профил в платформата СЕВОП и е уведомен в профила си за процесната покана на 08.07.2021г., но тя е отворена от него несвоевременно - на 27.07.2021г. след изтичане на крайния срок за подаване на предложение. Въззивната инстанция е приела, че съгласно чл.17,ал.2 от рамковото споразумение процедурите на вътрешен конкурентен избор се провеждат чрез СЕВОП, поканата се изготвя по образец, изпраща се чрез СЕВОП - чл.18,ал.2, а съгласно чл.18,ал.7 изпълнителите за задължени да подадат оферта в СЕВОП в отговор на всяка покана на възложителя, като при неподаване на такава, дължат неустойка. Мотивирала е, че рамковото споразумение се изпълнява чрез електронната платформа за провеждане на обществени поръчки - поканите на индивидуалните възложители и офертите на изпълнителите, с които е сключено рамковото споразумение, се отправят именно чрез електронната платформа; че конкретната процедура се провежда електронно чрез Софтуера за възлагане на обществени поръчки СЕВОП, стартирана е от възложителя АСП чрез СЕВОП, а попълването и подаването на офертите, тяхното разглеждане, оценка и класиране се извършва също чрез СЕВОП. Обосновала е, че между страните не е уговорено поканите от индивидуалните възложители да се изпращат по начин, различен от попълване на образците в СЕВОП. За установено е прието въз основа на заключението на компютърно техническата експертиза, че СЕВОП като допълнителна функция генерира автоматично електронно съобщение до електронната поща на профила в СЕВОП на съответния потребител, такова е генерирано на 08.07.2021г. и до посочения в профила на ответника електронен адрес и системата пази данни за докладването му като получено от сървъра на доставчика, ползван от дружеството, но не е съхранено в електронната поща на страната. Съставът на САС е споделил извода, че уговореното в рамковото споразумение задължение за подаване на оферти от изпълнителите при публикуване на покана от конкретните възложители в СЕВОП, имплицитно включва задължението на ответника да следи профила си в СЕВОП, поради което обстоятелството, дали автоматично генерираното съобщение до посочения в профила на ответника електронен адрес е достигнало до него, е без правно значение, тъй като относимо към възникване на задължението му за подаване на оферта е единствено публикуването на покана от възложител в системата за електронно възлагане. При така обоснования извод, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.18,ал.7 от рамковото споразумение да подаде оферта в отговор на отправената от АСП покана, въззивната инстанция е приела, че е възникнало задължението за заплащане на неустойката от 5% от прогнозната стойност на поръчка № 2550, което е обусловило и произнасянето по възраженията на ответника за отсъствие на вреди, които неустойката да обезпечи и по възражението, че тя излиза извън присъщите й функции. Даден е отговор че процесното неустоечно задължение обезпечава свободната конкуренция при възлагането, както и предотвратява евентуалните действия от страна на изпълнителите за ограничаване на конкуренцията. В този смисъл изпълнението на задължението по чл. 15, т. 1 и чл. 18, ал. 7 от рамковото споразумение за подаване на оферти е прието за съществено за интересите на ищеца. Изложени са и съображенията, че при неизпълнение на задължението за подаване на оферта в СЕВОП, освен нарушение на свободната конкуренция, съществува опасност нуждите на възложителите да останат неизпълнени, а съгласно чл. 81, ал. 6 ЗОП, след сключване на рамково споразумение не се допуска включването на нови изпълнители. Обосновано е, че обезпечаването на свободната конкуренция гарантира също така, че възложителят ще получи най-изгодната оферта, като по този начин общественият интерес, ще бъде задоволен и защитен. Обсъдено е, че трансформирането на гаранционнообезпечителната функция на неустойката в обезщетителна се обуславя единствено от факта на неизпълнението на конкретно договорно задължение на жалбоподателя. Даден е и отговор, че неустойката, уговорена в чл.23,ал.2 от рамковото споразумение не е нищожна като противоречаща на добрите нрави, не представлява несправедлива клауза, която да отчита само интереса на едната страна по споразумението. Отново е акцентирано, че получаването на оферта от възложителя е с цел да се гарантира свободната конкуренция, както и да се предотврати нейното ограничаване, търсеният резултат е допустим, не противоречи на добрите нрави, а защитава обществения интерес. Изведено е, че след като целеният резултат е оправдан и от правна, и от морална гледна точка, допустимо е да се предвидят гаранции за неговото осъществяване, каквато е клаузата за неустойка при неподаване на оферта, а самата неустойка не излиза извън присъщите и функции, тъй като нейният размер отчита степента на неизпълнение. Изложени са мотивите, че неустойката не трябва да се свежда само до размера на вредите, защото освен обезпечителна и обезщетителна функция, тя изпълнява и санкционна наказателна функция. Настоящият състав счита, че искането за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението въпроси е неоснователно: Невярна е тезата в първия въпрос, че размерът на неустойката, дължима на основание чл.23,ал.2 рамковото споразумение не може да бъде предвиден. Размерът на обезщетението има за база прогнозната стойност на индивидуалния договор, посочена в поканата на възложителя, с която стартира процедурата за вътрешен конкурентен избор, а прогнозната стойност е обявената в СЕВОП. Същевременно „прогнозна стойност“ на обществената поръчка е легален термин в ЗОП с определени в разпоредбата на чл.21 методи за изчисляване. Неустойката гарантира участието на определените с рамковото споразумение изпълнители в процедурата, обявена от индивидуалния възложител, за да обезпечи свободната конкуренция и да предотврати поведение, което би я ограничило. Целта е възложителят да получи най-изгодната ценова оферта, а неучастието на един от изпълнителите препятства постигането на такъв резултат, израз на което е и задължението на възложителите да положат грижата на добрия търговец, така че неговите действия или бездействия да не ограничават конкуренцията при изпълнение на споразумението. Подаването на оферта в отговор на покана на индивидуален възложител е основното задължение на изпълнителите, които са определени с рамковото споразумение въз основа на класиране, в резултат на проведена открита централизирана състезателна процедура. В този смисъл от значение са аргументите на въззивната инстанция, че конкурентното начало е в основата на втория етап от възлагането по реда на чл.83,ал.3 ЗОП - възложителят провежда вътрешен конкурентен избор, за да определи изпълнителя, а същевременно в срока на изпълнението на споразумението включването на нови изпълнители, чрез участието на които да се обезпечи състезателността, не е допустимо - чл.81,ал.6 ЗОП. Интересът от участието на всички изпълнители във втория етап е именно с оглед неговия характер - конкурентен избор, в резултат на който се класира този, предложил най-ниска цена (чл.18, ал.12 и ал.13 от рамковото споразумение), а в процедурата по чл.83,ал.3 ЗОП изпълнителите не могат да предложат нулева стойност, нито единични цени, по-високи от договорените по рамковото споразумение, нито да да не посочат ценово предложение (чл.18,ал.11 от рамковото споразумение). Същите съображения са относими и към втория въпрос, който също не отговоря на критериите за послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Въззивното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС, на която касаторът се позовава, а приложното поле на основанието по чл.280,ал.1, т.3 ГПК е неаргументирано, поради което отсъства кумулативно изискваната от процесуалния закон допълнителна предпоставка към първите два въпроса. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по третия въпрос произтича от обстоятелството, че касаторът като търговец, определен за изпълнител в процедурата по възлагане на централизирана обществена поръчка и поел задължение да участва в процедурите по вътрешен конкурентен избор като подаде оферта за сключване на договор за доставка на компютри и периферни устройства в отговор на всяка покана, отправена от индивидуален възложител, няма основание да очаква от насрещната страна (която в случая е орган на изпълнителната власт) по-голяма дължима грижа и добросъвестност, от тези, които той дължи. Негово е задължението да положи завишена грижа, тази на добрия търговец - чл.302 ТЗ. Както се посочи, основно задължение на изпълнителите е за подадат оферта на всяка писмена покана за сключване на договор за доставка като предлаганите в офертата му цени не могат да са по-високи от вече предложените от него по рамковото споразумение (чл.15,ал.1). По силата на изричната разпоредба на чл.15, т.4 от рамковото споразумение всеки един от изпълнителите се е задължил да изпълнява „точно и добросъвестно с грижата на добрия търговец, така, че неговите действия или бездействия да не ограничат конкуренцията при изпълнение на рамковото споразумение“. При така очертаната договорна рамка на задълженията на изпълнителя, чрез третия въпрос касаторът цели постигане на очевидно неоснователно, логически и правно несъвместимо с клаузите на договора (рамковото споразумение) разрешение - в тежест на възложителя да се вмени неуговорено и поради това недължимо поведение - да отправи изрично предупреждение, да подсети търговеца да изпълни задължението си за конкурентно участие, да го подкани към точно и добросъвестно поведение, да го предупреди, че бездействието му, което ще ограничи конкуренцията, подлежи на санкциониране. Включеният подвъпрос - дали е допустимо в рамките на вътрешен конкурентен избор по реда на чл. 82 ЗОП да се фингира уведомяване на изпълнителя по рамково споразумение чрез публикуване на покана във вътрешната Система за електронно възлагане на обществени поръчки на МФ, при посочено в чл. 82, ал.4, т.1 ЗОП изискване за изпращане на писмена покана, е некоректно поставен. Въззивната инстанция не е аргументирала уведомяването на изпълнителя за участие във вътрешен конкурентен избор по чл.82 ЗОП чрез прилагане на фикция за връчването му, поради което въпросът е несъответен на правните аргументи към обжалвания акт. Те се основават на изрична договорна клауза - чл.17, ал.2 от рамковото споразумение, съгласно която процедурите на вътрешен конкурентен избор по чл.82,ал.3 и ал.4 ЗОП се провеждат чрез СЕВОП, чрез която е била отправена и поканата на АСП; на разпоредбата на чл.18,ал.2 (поканата от възложителите с посочените реквизити се изпраща чрез СЕВОП) и на чл.18, ал. 7 (изпълнителите са длъжни да подадат оферта в СЕВОП в отговор на всяка покана). При позоваването си на разпоредбата на чл.82,ал.4,т.1 ЗОП (възложителят отправя писмена покана до лицата по рамковото споразумение) касаторът не държи сметка, че по смисъла на пар.2,т.33 ДР на ЗОП „писмен“ или „в писмена форма“ е всеки израз, състоящ се от думи или цифри, който може да бъде прочетен, възпроизведен и впоследствие съобщен, включително информация, която се предава и съхранява с електронни средства. Европейските директиви (Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС) в областта на обществените поръчки изискват задължително въвеждане в националното законодателство на възможността за подаване на електронна оферта, въвеждане на изцяло електронна комуникация в процеса на възлагане и онлайн инструменти за възлагане на обществени поръчки. Целите са ясно очертани в съображение 52 от Директива 2014/24/ЕС: електронните средства за информация и комуникация могат значително да опростят публикуването на поръчките и да увеличат ефективността и прозрачността на процесите за възлагането им. Те следва да се превърнат в стандартни средства за комуникация и обмен на информация в процедурите за възлагане на обществена поръчка, тъй като съществено увеличават възможностите на икономическите оператори да участват в процедури за възлагане на обществена поръчка в рамките на вътрешния пазар. За тази цел следва да станат задължителни изпращането на обявленията по електронен път, представянето на документацията за обществената поръчка в електронен вид и след преходен период от 30 месеца преминаването изцяло към електронни съобщения, което означава комуникация с електронни средства на всички етапи от процедурата, включително при подаването на заявленията за участие, и по-специално подаването на офертите (електронно подаване). Действащата към момента на сключване на рамковото споразумение разпоредба на чл.39а, ал.1 ЗОП предвижда възлагането на обществени поръчки, включително чрез динамична система за покупки, рамково споразумение и квалификационна система, да се осъществява с електронни средства чрез използване на централизирана електронна платформа. Самостоятелно основание за недопускане на обжалването е отсъствието на надлежно заявена допълнителна предпоставка към третия въпрос, тъй като разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не се изчерпва с довода, че въпросът е от значение за развитие на правото. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение на практиката на ВКС, цитирана към четвъртия въпрос. В случая той съставлява касационно оплакване на неправилност, което не е основание за допускане на касационното обжалване. Несъгласието на касатора с резултата от разрешения от САС спор не може да обуслови достъп до същинска касационна проверка. Очакването на касатора - изпълнител, че е следвало бъде уведомен за стартираната от АСП поръчка № 2550 по пощата или по електронната поща (видно от становището му в писмо от 30.09.2021г. зам.министъра на финансите и в писмо 26.07.2021г. до АСП), е отречено от въззивната инстанция като несъответстващо и в разрез с изричните клаузи на рамковото споразумение. Чрез препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция съставът на САС е възприел съображенията, че нито законът, нито рамковото споразумение предвиждат, че в процеса на процедурите по вътрешен конкурентен избор за сключване на отделните договори въз основа на рамковото споразумение, поканите от възложителите следва да се изпращат по друг начин, освен чрез попълване на съответните образци в СЕВОП, поради което и възражението на ответника, че не е получил на електронна поща или чрез лицензиран пощенски оператор конкретната покана на Агенция за социално подпомагане са лишени от законово и договорно основание; че основателността на това възражение е необосновима чрез „установена практика“, която дори и да е използвана от някои от индивидуалните възложители, не е регламентирана нито в закона, нито в рамковото споразумение, а и същата е несъвместима с характера на задълженията по договора. Същевременно фактът, че поканата за представяне на оферта е била налична в профила на „П. Компютърс“ в СЕВОП към дата 08.07.2021г., е безспорно установен. При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати на МФ сумата 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговор на касационната жалба. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение