Определение № 1248 от 30.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 736/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С постановено по настоящото дело Определение № 2465 от 01.08.2025г. са оставени без разглеждане касационните жалби на страните по делото ищцата К. З. Г., ответника „Кросист 002“ ООД и ответниците П. Ж. Г., К. З. И. и Х. А. И. против Решение № 294 от 11.11.2024 г. по в. т. д. № 328/2024 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е обявен за недействителен, като сключен във вреда на представляваното лице, договор за продажба на 2/3 ид. ч. от дружествените дялове от капитала на дружеството „Кросист 002“ ООД на основание чл.40 ЗЗД и е прекратено производството в тази му част, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл.40 ЗЗД е обявен за недействителен, като сключен във вреда на представляваното лице, договорът за продажба на дружествени дялове от капитала на дружеството „Кросист 002“ ООД до размера на притежаваната от ищцата К. З. Г. наследствена квота от 1/3 ид.ч. Определението, като необжалвано, е влязло в сила.

Предмет на производството е останалата допустима с оглед правилото на чл.280, ал.3,т.1 ГПК част на обжалваното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено на основание чл. 29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ по иск на К. З. Г. против „Кросист 002“ ООД, че с вписване под № 20221012084555 по партидата на дружеството в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: 1. прехвърляне на дружествени дялове с договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите рег. № 5239 от 06.10.2022г. и със заверено съдържание рег. № 5240, т. 2, акт 39, на нотариус К. П., рег. № 382 на НК, както следва: по отношение на П. Ж. Г. - за 1/3 ид. ч. от 20 дяла, по отношение на К. З. И. - за 1/3 ид. ч. от 20 дяла, Х. А. И. - за 1/3 ид. ч. от 10 дяла; 2. заличаване на З. К. Г. като едноличен собственик на капитала; в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение в съответната част е постановено отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, предявени от К. З. Г. против „Кросист 002“ ООД за приемане за установено, че с вписване под № 20221012084555 по партидата на дружеството в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: 1. вписване на нови съдружници - П. Ж. Г., К. З. И. и Х. А. И.; 2. прехвърляне на дружествени дялове с договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите рег. № 5239 от 06.10.2022 г. и със заверено съдържание рег. № 5240, т. 2, акт 39, на нотариус К. П., рег. № 382 на НК, както следва: по отношение на П. Ж. Г. - за 2/3 ид. ч. от 20 дяла, по отношение на К. З. И. - за 2/3 ид. ч. от 20 дяла, Х. А. И. - за 2/3 ид. ч. от 10 дяла; 3. заличаване на управителя на дружеството З. К. Г. и вписване на нови управители К. З. И. и Х. А. И..

В подадената от ищцата К. З. Г., чрез процесуален представител, касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанцонното решение са отхвърлени исковете по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ в съответните части, се поддържа неправилност на обжалвания акт. Сочи се за несъобразено от съда, че решение, взето от лица, които не са съдружници, доколкото не са собственици изцяло на дружествените дялове, е „невзето“ решение, обуславящо извод за неговата нищожност, независимо, че е отразено като съществуващо в протокол на ОС и вписано. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд, че вземане на решение от съдружници, за които е прието за установено, че са собственици на идеални части от дружествени дялове, е процесуален въпрос за липса на кворум, относим към законосъобразността на решението.

Относимите към допустимата част на касационната жалба въпроси, формулирани в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, са:

1. „Може ли волеизявлението на съдружници, притежаващи само идеални части от всички дружествени дялове, да произведе каквото и да е решение на общото събрание на дружеството /независимо дали става въпрос за акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност/, доколкото и за двата вида дружества при съсобственост върху акция или дружествен дял е налице идентична по своето съдържание разпоредба – чл.177 и чл.132 ТЗ?“ или „Има ли всеки съсобственик на дружествен дял или акция самостоятелно право на глас, т.е. може ли само неговото волеизявление /гласуване/ без това на всички други съсобственици на дела или акцията, да произведе целеното действие и да се възприеме като упражнение на правото на глас, свързано с отделната акция или дружествен дял?“;

2. „Дали е налице принципна възможност волеизявлението за гласуване на общо събрание на ООД или АД, произтичащо от един дружествен дял или една акция, които се притежават в съсобственост от няколко лица, да бъде разделено на броя на съсобствениците, така че те да го упражняват самостоятелно?“ или „Делимо ли е членственото право на един глас, което произтича от една съсобствена акция или от един съсобствен дружествен дял?“;

3. „Как следва да се прецени от гледна точка на постановките по т.1 на ТР № 1 от 06.12.2002г. решение по протокол на общо събрание, взето само от част от съсобствениците на дружествените дялове или акции в случай, че всички дялове или акции от капитала на дружеството /АД или ООД/ са съсобствени и решението не е гласувано от всички съпритежатели на дяловете или акциите - като незаконосъобразно решение, което е взето, но подлежи на отмяна по реда на чл.74 ТЗ /както е разрешил въпроса въззивният съд в случая, без да си дава сметка за неизбежното противоречие на това разрешение с посочената практика относно неделимостта на правото на един глас при съсобственост върху акция или дял и принципното положение, че волеизявлението на само част от съпритежателите на акцията или дружествения дял не може да се възприеме като акт на упражнение на гласа, произтичащ от акцията или дружествения дял/, - или като „невзето“, и поради това нищожно решение по смисъла на т.1 от ТР 1 от 2002 г. на ОСГК на ВКС, което обаче е отразено в протокол от общото събрание като взето, вписано е и поради това вписване на невзетото /нищожно/ решение подлежи на установяване именно чрез иск по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ?“

Приложното поле на касационното обжалване по първите два въпроса е обосновано с хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с Решение № 8 от 22.02. 2021г. на ВКС по т.д. № 2741/2019г., ІІ т.о.; Решение № 192 от 28.01.2021г. на ВКС по т.д. № 2759/2019г. на ІІ т.о.; Решение № 58 от 10.08.2020г. на ВКС по т.д. № 101/2019г., І т.о. и Решение № 47 от 31.07.2020г. на ВКС по т.д. № 673/2019г., ІІ т.о. Третият въпрос е поставен в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК – за развитие на правото, обосновано с нужда от синхронизация между утвърдени в практиката постановки, а именно необходимостта от точна класификация на порока на решението, взето изцяло по волята на част от съсобствениците на дялове или акции с оглед на практиката по приложението на чл.177 и чл.132 ТЗ и постановките на т.1 от ТР № 1 от 2022г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът „Кросист 002“ ООД, чрез процесуален представител, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски без да представя доказателства.

В подената от „Кросист 002“ ООД, чрез процесуален представител, касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанцонното решение по отношение на исковете по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ в съответните части, се поддържа неправилност на обжалвания акт с довод, че хипотезата на чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ би била налице при вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, каквото не се установява. В тази връзка се иска отхвърляне на иска изцяло при съобразяване със задължителните разяснения на т.3 от ТР № 1 от 06.12. 002г. по т.д. № 1/2002г на ОСГК, според които при иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение на законосъобразността на самото вписано обстоятелство. Моли за присъждане на разноски, за извършването на каквито не ангажира доказателства.

В представеното от касатора „Кросист 002“ ООД изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са формулирани въпроси, относими само към оставената без разглеждане с влязлото в сила Определение № 2456 от 01.08.2025г. по настоящото дело част на касационната жалба. Касаторът обосновава необходимостта от това допускане на касационното обжалване единствено с връзката на решението по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ с решението по иска по чл.40 ЗЗД. Формално се поддържа очевидна неправилност на въззивното решение – самостоятелно основие по 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба на „Кросист 002“ ООД – ищцата К. З. Г., чрез процесуален представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване на решението.

В подадената от ответниците П. Ж. Г., К. З. И. и Х. А. И., чрез процесуални представители, съвместна касационна жалба предмет на обжалване е и частта на въззивното решение, постановена по исковете по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. След съобразяване, че въззивното решение е постановено по предявените от ищцата Г. срещу дружеството „Кросист 002“ ООД искове с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, следва да се приеме, че посочените физически лица не са процесуално легитимирани да обжалват решението в посочената част. С оглед на това, подадената от последните касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Касационните жалби на ищцата К. З. Г. и ответника „Кросист 002“ ООД са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да достигне до обжалвания резултат мнозинството от състава на Апелативен съд – Варна е констатирал, че по заявление вх. № 20221006171546, депозирано по партидата на „Кросист 002“ ЕООД са вписани следните промени в обстоятелства, подлежащи на вписване: прехвърляне на дружествени дялове от З. К. Г. на П. Ж. Г., К. З. И. и Х. А. И.; промяна в състава на съдружниците, а именно: заличен е праводателят по сделката като едноличен собственик на капитала и като съдружници са вписани приобретателите на дружествените дялове; като управител е заличен З. Г., респективно са вписани К. З. И. и Х. А. И.. След съобразяване, че приетата частична недействителност на договора по чл.129, ал.2 ТЗ произвежда правно действие от момента на сключването му, е посочено, че същият е произвел транслативно действие само по отношение на 2/3 ид. части от всеки прехвърлен дружествен дял. С оглед на това е прието, че към датата на вписване на промените в ТР сключеният договор легитимира страните като притежатели на дружествени дялове, както следва: П. Ж. Г. – за 2/3 ид.ч от 20 дяла, К. З. И. – за 2/3 ид.ч от 20 дяла и Х. А. И. – за 2/3 ид.ч от 10 дяла. Останалите 1/3 ид.ч. от всеки дял остават притежание на прехвърлителя Зл.Г.. В тази връзка за невалидно възникнало по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002г. на ВКС по тълк.дело № 1/2002г., ОСГК, е прието вписването на договори по чл.129, ал.2 ТЗ в полза на П. Ж. Г. по отношение на 1/3 ид.ч. от 20 дяла, на К. З. И. по отношение на 1/3 ид.ч. от 20 дяла и на Х. А. И. по отношение на 1/3 ид.ч. от 10 дяла.

Досежно заличаването на праводателя З. Г. едновременно като едноличен собственик на капитала и като съдружник въззивният съд е посочил, че правните последици от частичната недействителност на договора за прехвърляне на дружествените дялове следва да бъдат разграничени: Заличавено на Зл.Г. като едноличен собственик на капитала е на валидно възникнало основание, но вписването на заличаването му като съдружник съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

По отношение избора на нови представляващи на дружеството е установено, че същият е осъществен с нарочно решение на ОС, формирано от гласовете на П. Ж. Г., К. З. И. и Х. А. И.. Освен неучастието в работата на ОС на прехвърлителя с констатирани членствени права Зл.Г. решаващият съд е намерил за допуснато нарушение и на нормата на чл. 132 ТЗ, предвиждаща, че съпритежателите на дела трябва да определят лице, което да ги представлява пред дружеството. За да приеме, че посочените пороци не обуславят недействителност на приетото решение, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002г., ОСГК, въззивният съд е изложил, че когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения /процесуална незаконосъобразност/ или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, решенията на ОС са незаконосъобразни, т.е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл.74 ТЗ. По съображения, че при иск за установяване несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство /решение на общо събрание, на управителен или надзорен орган на дружеството/, искът по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ досежно вписването на нови представляващи е приет за неоснователен.

В допълнение е изложено, че при тези разрешения ищцата разполага с правата да бъде приета като съдружник при съгласие на заварените съдружници или алтернативно – да претендира равностойността на наследения дружествен дял в размерите по чл.125, ал.3 ТЗ. За неприложима е намерена разпоредбата на чл.157, ал.1 ТЗ, тъй като към момента на смъртта на наследодателя дружеството не е било еднолично притежание.

Особеното мнение, с което е подписано въззивното решение от член на съдебния състав, е обосновано с несъгласие с направения от мнозинството на състава извод за недопустимост на иска по чл.40 ЗЗД за обявяване за недействителен, като сключен във вреда на представляваното лице, на договора за продажба на дружествени дялове от капитала на дружеството „Кросист 002“ООД извън наследствената част на ищцата поради липса на правен интерес. Изложени са съображения за допустимост и основателност изцяло на предявения иск по чл.40 ЗЗД и като последица от това е приета основателност и на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ в отхвърлените от мнозинството на състава части.

По приложното поле на касационното обжалване настоящият състав на ВКС намира следното:

Формулираните от касаторката К. Г. въпроси не удовлетворяват общото основание на чл.280, ал.1 ГПК съгласно задължителните указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, според които касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на един или повече правни въпроси от значение за изхода на спора, т.е. които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, обусловили правната воля на съда. В мотивите на този акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между общото селективно основание и предвидените в чл.281,т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение. Прието е, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. Поставените въпроси са обосновани с тезата на касационния жалбоподател, че взетото с гласовете на част от съсобствениците на дружествен дял решение е липсващо /невзето/ и поради това нищожно, независимо от отразяването му в протокол от ОС и вписване. Обусловилите приетата неоснователност на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ мотиви на въззивния съд по отношение на част от приетите на Общото събрание на „Кросист 002“ООД решения са други и са в смисъл, че неучастието на прехвърлителя с членствени права З. Г. в Общото събрание на „Кросист 002“ ООД и несъобразяването с нормата на чл.132 ТЗ, съгласно която съпритежателите на дела трябва да определят лице, което да ги представлява пред дружеството, са пороци, обуславящи незаконосъобразност, съответно отменяемост на решенията на ОС, но не и нищожност. Тоест, за да отхвърли иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ по отношение на част от решенията на ОС, въззивният съд не е отрекъл наличието на порок, но е преценил, че същият засяга законосъобразността на решенията, установяването на която може да се релевира само в сроковете и по реда на чл.74 ТЗ, какъвто иск не е предявен. Съответно, не са излагани съображения за валидността и възможността да произведе решение волеизявлението на съдружници, притежаващи само идеални части от всички дружествени дялове, и за това дали същото представлява упражняване на правото на глас, свързано с отделната акция или дружествен дял - по първия въпрос, както и за делимост на членственото право на един глас, което произтича от една съсобствена акция или от един съсобствен дружествен дял – по втория въпрос. Следователно, първите два въпроса не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, тъй като постановеният с обжалваното решение правен резултат не е обусловен от тяхното разрешаване. Третият въпрос също няма характеристиката на правен съгласно указанията на посоченото тълкувателно решение, тъй като обективира несъгласието на страната с даденото от въззивния съд разрешение, че неучастието на прехвърлителя на дружествени дялове с констатирани членствени права е порок, който може да се релевира само с иск по чл.74 ТЗ, решението по който е от обуславящо значение за иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписаното обстоятелство. По начина, по който е формулиран, въпросът е насочен към правилността на решението, която се преценява при допуснат касационен контрол с решението по чл.290 ГПК. Следва да се посочи също така, че въпросите изхождат от защитни тези и доводи на касатора за неделимост на упражняването на правата по съсобствени дялове, които се заявяват за пръв път в касационната жалба, което препятства искания достъп до касационна проверка на обжалваното решение.

Не се установяват и сочените по въпросите допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК. Цитираните решения, с които е обосновано противоречието с практиката на ВКС, са постановени по искове по чл.74 ТЗ, по които е дадено разрешение на въпросите, дали съпритежател на идеални части от акции има право да участва самостоятелно на общото събрание на акционерите, без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл.177 ТЗ, т.е. преценявана е законосъобразността на решенията на ОС, какъвто е посоченият от въззивния съд ред за защита. Наред с това, следва да се има предвид, че в исковата молба искът по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е обоснован с нищожност на договора за прехвърляне на дружествените дялове, предмет на иска по чл. 40 ЗЗД, доколкото вписаните решения ще са взети от нямащи качеството на съдружници лица. Както се посочи по-горе, релевираните за пръв път доводи в касационната жалба, с които са обосновани поставените в изложението въпроси, са за „липсващи“, „невзети“ решения поради неделимост на дяловете, с което касаторът е обосновал тяхната нищожност. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002г., ОСГК, липсващо /невзето/ решение на ОС, отразено като съществуващо в протокола на ОС и вписано в търговския регистър, е нищожно. Съгласно т. 2 от същото, нищожността на решение на ОС може да се релевира само чрез иск, а не чрез възражения и доводи. Следователно, искът по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства в случая следва да е обусловен или от решение по иск по чл.74 ТЗ, както е приел въззивния съд, или от решение по чл.124, ал.1 ГПК, с което да се установи нищожността, съобразно твърдения от касатора нов порок на решенията на ОС, за каквито по делото няма данни да са постановени. В тази връзка поставеният в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК трети въпрос за преценка от гледна точка на постановките по т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002г., ОСГК, на пороци на решението на ОС не е съобразен с дадените в същото разрешения. Освен това, обосноваването на въпроса само с необходимост от развитие на правото без излагане на съображения и за значението му за точното прилагане на закона, само по себе си е достатъчно за да се отрече наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за искания достъп до касационно обжалване.

По отношение искането на касатора „Кросист 002“ООД за допускане на касационно обжалване на решението в уважената част на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, намира следното: Същото е обосновано единствено със самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая всички доводи, изложени от касатора, съставляват основания по чл.281 т.3 ГПК, а не такива по чл.280, ал.2 ГПК, и не могат да обусловят уважаване на искането за достъп до касационна проверка. Освен това, същите са насочени само към изложените от въззивния съд мотиви по отношение на иска по чл.40 ЗЗД, в която част подадените касационни жалби са оставени без разглеждане.

С оглед горните съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по двете касационни жалби.

По разноските: Искане за присъждане на разноски е заявено само от касатора „Кросист 002“ОО, което поради непредставяне на доказателства за сторени такива, не следва да се уважава.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК