Определение № 5696 от 06.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Острум“ ЕООД, чрез адв. Д. Д., срещу въззивно решение № 484 от 25.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 12938/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 20050478 от 27.07.2022 г., постановено по гр. д. № 13690/2021 г. по описа на Софийски районен съд, за уважаване на предявения от ищеца Р. Г. В. против „Острум“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 31.08.2020 г., ведно със законната лихва от 08.03.2021 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поставя следния въпрос: „Трябва ли да бъде осъществен и доказан фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, изключае вината, за да бъде присъдено обезщетение на вреди на пострадалото лице?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 199 от 28.12.2017 г. по гр. д. № 5549/2016 г. на III г.о., решение № 147 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 582/2011 г. на IV г.о., решение № 104 от 15.05.2014 г. по гр. д. № 5422/2013 г. на III г.о., решение № 60112 от 18.10.2021 г. по гр. д. № 576/2021 г. на II г.о., както и с ППВС № 7 от 29.12.1958 г. Касаторът поддържа също, че обжалваното решение е и очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по жалбата Р. Г. В., чрез адв. Г. Г., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. При извършената проверка, Върховният касационен съд, състав на III г.о., констатира следното: С първоинстанционното решение Софийският районен съд е: 1. осъдил „Острум“ ЕООД да заплати на Р. Г. В. следните суми, дължими във връзка с претърпяната от ищеца на 31.08.2020 г. трудова злополука: 13 600 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.03.2021 г. до окончателното плащане; 717,78 лева – законна лихва за периода от 31.08.2020 г. до 08.03.2021 г.; 2. отхвърлил предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 13 600 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева; за законна лихва за периода от 31.08.2020 г. до 08.03.2021 г. за разликата над уважения размер от 717,78 лева до пълния предявен размер от 1055,56 лева; за обезщетение за имуществени вреди в размер на 396,86 лева. Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на ответника „Острум“ ЕООД срещу първоинстанционното решение в неговите осъдителни части. В срока за отговор на въззивната жалба, ищецът Р. Г. В. е подал насрещна въззивна жалба срещу частта от първоинстанционното решение, с която исковите претенции са отхвърлени за разликата над уважения до пълния им предявен размер. Сезиран с въззивни жалби на двете страни по делото, съставът на Софийски градски съд е изложил в решението си мотиви за неоснователност на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 9000 лева и на акцесорната претенция за законна лихва за забава над сумата от 475 лева, въз основа на които е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частите, с които исковете са уважени над посочените размери. Посочил е още, че в останалата част първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено. В диспозитива на въззивното решение обаче този резултат от извършената въззивна проверка по същество не е отразен изцяло, като е обективиран само такъв за: 1. отмяна на първоинстанционния съдебен акт, в частите, с които исковете са уважени за разликата над сумата от 9000 лева до пълния уважен размер от 13 600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и разликата над сумата от 475 лева до пълния уважен размер от 717,78 лева, представляваща законна лихва за периода от 31.08.2020 г. до 08.03.2021 г., вместо което исковете са отхвърлени за разликата над посочените размери; 2. потвърждаване на първоинстанционния акт в частите, с които исковите претенции са отхвърлени до пълния им предявен размер. По същество отсъства отделен диспозитив за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение в неговите осъдителни части за уважаване на исковите претенции в размер от 9000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 475 лева – законна лихва за периода от 31.08.2020 г. до 08.03.2021 г. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че в обжалваното решение е налице допусната очевидна фактическа грешка – ясно формирана в мотивите воля на съда не е отразена в диспозитива на съдебния акт. Доколкото касационната жалба касае именно частта от решението, засегната от очевидната фактическа грешка, то делото следва да бъде върнато на въззивният съд, който е компетентен да я отстрани. След произнасянето на въззивния съд по реда на чл. 247 ГПК, същото да се изпрати отново на ВКС за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г.о.,