Определение № 470 от 08.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2907/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№19568/14.02.2020г., подадена от И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. чрез процесуалния им представител адв.К. Д. А. от САК, срещу решение №8529, постановено на 13.12.2019г. от Софийски градски съд, II-Д въззивен състав по в.гр.д.№2964/2016г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която:

-е допусната на основание чл.34 ЗС съдебна делба между И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В., Е. С. С., А. Л. Д., Л. Л. Л., Р. Л. Б., Д. К. Л. и И. С. К. на: 1/ имот пл.№.., за който е предвиден УПИ ......... в кв... по регулационния план на [населено място], одобрен с решение №89 и протокол №23/19.03.2001г. за имот пл.№.... при граници: от север-В. река, от изток-поземлен имот №..., от юг-поземлен имот №..., от запад-поземлен имот №..., ведно с двуетажна жилищна сграда, находяща се в имота с указания „2ПЖ“ съгласно скица по лист 131 от първоинстанционното дело, неразделна част от решението на СРС, представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор ........... с площ от 2135 кв.м., с адрес на имота: [населено място], [улица], при съседи: ..........., ..........., ..........., .........., ............., ..........., .............; 2/ имот пл.№ ..., за който е отреден УПИ ... в кв..., [улица], при граници: от север – В. река, от изток – поземлен имот №..., от юг – поземлен имот №..., от запад – поземлен имот №..., представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор ........... с площ от 2654 кв.м., при съседи: ..........., .............., ............, .........., ..........; 3/ имот пл.№..., за който е отреден УПИ ... от кв.... по регулационния план на [населено място], м.“Ц. Б. III“, при граници: от север – В. река, от изток – поземлен имот №..., от юг – поземлен имот №..., от запад – поземлен имот №... и масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 108 кв.м., съгласно скица по лист 131 от първоинстанционното дело, неразделна част от решението на СРС, представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор ........ с площ от 424 кв.м., при съседи: .........., .........., ..........; 4/ двуетажна масивна сграда с площ от 585 кв.м., с указание „2МС“ съгласно скица по лист 131 от делото, неразделна част от решението, налична в имот пл.№..., за която е отреден УПИ ... от кв.... по регулационния план на [населено място], м.“Ц. Б. III“, представляваща по действащия кадастрален план имот с идентификатор ...........;

при квоти: 6/216 ид.части за А. С. М., 6/216 ид.части за Х. Е. М., 6/216 ид.части за М. С. В., 6/216 ид.части за Е. С. С., 12/216 ид.части за А.-М. Г. Т., 12/216 ид.части за И. Г. Л., 12/216 ид.части за Б. Х., 12/216 ид.части за С. Х. Х., 9/216 ид.части за Д. К. Л., 21/216 ид.части за Л. Л. Л., 21/216 ид.части за Р. Л. Б., 21/216 ид.части за А. Л. Д. и 72/216 ид.части за И. С. К.;

• са отхвърлени предявените от И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. срещу Столична община искове за делба на: 1/ имот пл.№..., за който е отреден УПИ .... в кв...., [улица], при граници: от север – В. река“, от изток – поземлен имот №..., от юг – поземлен имот №..., от запад – поземлен имот №..., представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор .......... с площ от 2654 кв.м., при съседи: .........., ..........., .........., ............, ..........; 2/ имот пл.№ ..., за който е отреден УПИ ... от кв.... по регулационния план на [населено място], м.“Ц. Б. III“, при граници: от север – В. река, от изток – поземлен имот №..., от юг – поземлен имот №..., от запад – поземлен имот №... и масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 108 кв.м. съгласно скица по лист 131 от първоинстанционното дело, неразделна част от решението на СРС, представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор .......... с площ от 424 кв.м., при съседи: .........., ........., ............;

• са отхвърлени предявените от И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството искове за делба на:1/ имот пл.№......., за който е предвиден УПИ ........ в кв.... по регулационния план на [населено място], [улица], одобрен с решение №... и протокол №23/19.03.2001г., при граници: от север – В. река“, от изток – поземлен имот №..., от юг – поземлен имот №... и поземлен имот №..., от запад – [улица]с масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 1395 кв.м., представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор ........... с площ от 1240 кв.м., с адрес: [населено място], СО-В., [улица], при съседи: ........., .........., .........; 2/ имот пл.№..., за който е предвиден УПИ ........... в кв.... по регулационния план на [населено място], [улица], при граници: от север – В. река, от изток – поземлен имот №...., от юг –поземлен имот №.........., от запад – поземлен имот №.... и наличната в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 180 кв.м., попадаща и в имот пл.№... и двуетажна масивна сграда с площ от 585 кв.м. с указания „2МС“ съгласно скица по лист 131 от първоинстанционното дело, неразделна част от решението на СРС, представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор.......... с площ от 2135 кв.м., с адрес на имота: [населено място], [улица], при съседи: .........., ..........., .........., .........., .........., ........., ..........;

-отхвърлен е предявеният от И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. срещу А. Л. Д., Л. Л. Л., Р. Л. Б., Д. К. Л. и И. С. К. иск за делба на имот пл.№..., за който е отреден УПИ ... от кв.48 по регулационния план на [населено място], м.“Ц. Б. III“, представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор .......... с площ от 4731 кв.м., с адрес: [населено място], [улица], при съседи: .........., .........., .........., ........., ..........;

• отхвърлен е предявеният от И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. срещу „Българска коприна“ АД, А. Л. Д., Л. Л. Л., Р. Л. Б., Д. К. Л. и И. С. К. иск за делба на имот пл.№..., за който е предвиден УПИ ... в кв.... по регулационния план на [населено място], [улица], одобрен с решение №... и протокол №23/19.03.2001г., при граници: от север – В. река“, от изток – поземлен имот №..., от юг – поземлен имот №... и поземлен имот №.., от запад – [улица]с масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 1395 кв.м., представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор ......... с площ от 1240 кв.м., с адрес: [населено място], СО-В., [улица], при съседи:.............., .........,...........;

• отхвърлени са предявените от И. Г. Л., Б. Х., С. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. срещу Столична Община, А. Л. Д., Л. Л. Л., Р. Л. Б., Д. К. Л. и И. С. К. искове за делба на: 1/ имот пл.№..., за който е отреден УПИ .......... от кв... по плана на м.ж.к.“К.“, одобрен със заповед №РД-09-50-02/05.01.1999г., с площ, измерена графично“ УПИ ......... – 1450 кв.м., имот пл.№........... – 1120 кв.м., представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор .......... с площ от 1201 кв.м., с адрес: София, [улица]и ......... с площ от 1190 кв.м. с адрес: София, кв.К.; 2/ имот пл.№..., за който е отреден УПИ ..........., кв.... по плана на к.“К.“, одобрен със заповед № РД-09-50-02/05.01.1999г., с площ измерена графично: УПИ .......... – 2080 кв.м., имот пл.№... – 2105 кв.м., представляващ по действащия кадастрален план имот с идентификатор .........., с адрес [населено място], район В.,[жк], [улица], с площ от 2017 кв.м., при съседи: ........., .........., .........; 3/ имот пл.№........., за който е отреден УПИ ... – за спорт от кв.... по плана на м.ж.к.“К.“, одобрен със заповед №РД-09-50-02/05.01.1999г., представляващ по действащия кадастрален план имоти с идентификатори ......... с площ от 78 кв.м., ........... с площ от 299 кв.м. и ............ с площ от 10924 кв.м.

Поддържат, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, респ. отменено като неправилно и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, евентуално имоти с идентификатори ........., ........, ............, .........., ............, ..........., ........, ..........., .........., .......... и ......... бъдат допуснати до делба между съделителите И. Л. с дял от 12/216 ид.части, Б. Х. с дял от 12/216 ид.части, С. Х. с дял от 12/216 ид.части, А.-М. Г. Т. с дял от 12/216 ид.части, А. С. М. с дял от 6/216 ид.части, Х. Е. М. с дял от 6/216 ид.части, М. С. В. с дял от 6/216 ид.части, Е. С. С. с дял от 6/216 ид.части, А. Л. Д. с дял от 21/216 ид.части, Л. Л. Л. с дял от 21/216 ид.части, Р. Л. Б. с дял от 21/216 ид.части, Д. К. Л. с дял от 9/216 ид.части и И. С. К. с дял от 72/216 ид.части.

Касаторите поддържат, че в хода на производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд правото им на собственост върху 1/3 идеална част от процесните недвижими имоти не е било оспорвано, с изключение на имот пл.№...по възражение на „Българска коприна“ АД. По отношение на останалите имоти обаче не са правени насрещни възражения относно това дали са били застроени преди 1992г. и може ли от останалата незастроена част да бъдат обособени самостоятелни имоти. Поради това считат, че съдът инцидентно е преценявал тези обстоятелства в нарушение на служебното начало в гражданския процес, както и че не е проявил нужната активност да укаже на страните подлежащите на доказване факти и обстоятелства, респ. да допусне служебно изслушване на съдебно-техническа експертиза за установяване на възможността за обособяване на самостоятелни имоти от останалата незастроена част.

Поддържат също така, че съдът не е зачел и силата на пресъдено нещо на предходен съдебен акт – решение от 20.03.2002г. по гр.д.№174/2001г. на САС, влязло в законна сила на 09.02.2004г., включително по отношение на застрояването, както и че не е извършил преценка за наличието на предпоставките за реституция към 25.02.1992г., като е основал изводите си за реализирано мероприятие в имот №... към 2000г.

По отношение на имот пл.№... поддържат, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на §6, ал.1 ПЗР на ЗППДОбП (отм.)

В изложението към касационната жалба се поддържат, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните материално-правни и процесуално-правни въпроси:

1.Позовавайки се на необходимостта в делбеното производство преюдициално да установява дали вещта е съсобствена между страните, както и за размера на идеалните части, може ли въззивният съд да не зачете сила на пресъдено нещо на предходно влязло в сила решение, което е задължително за всички съдилища и учреждения в България и да преразгледа отново по своя инициатива предпоставките за възстановяване на имоти по реда на ЗВСОНИ, без насрещно възражение и оспорване; задължен ли е съдът да се произнесе по правния спор в рамките на наведените от страните доводи и възражения и може ли с крайния си акт да отхвърли предявения иск поради недоказаност на фактите, които не са били спорни между страните – поддържат, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение №646 от 11.09.2014г. по гр.д.№2695/2014г. на IV г.о. на ВКС и определение №450 по гр.д.№1244/2016г. на I г.о. на ВКС;

2.Допустимо ли е съдът да основе решението си по иск за собственост, който е преюдициален в делбеното производство, на обстоятелства, които ищецът не е сочил като основание на този иск, а страните не са навеждали правоизключващи/правопроменящи възражения – поддържат, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение №19 от 30.05.2011г. по гр.д.№262/2010г. на II г.о. на ВКС, като считат, че това обосновава недопустимост на обжалваното решение, евентуално неговата очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК;

3.Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен въпрос да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите на страните и възраженията на страните по тях – поддържат, че въззивният съд е възпроизвел мотивите на предходната инстанция по обуславящи за спора въпроси без излагане на свои собствени, като поддържат, че въззивният съд в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС не е събирал доказателства и не е давал указания относно данните за наличие на друго застрояване, освен сградите, които са реституирани, нито е давал указания за ангажиране на доказателства налице ли е възможност от незастроената част от терените да бъдат образувани самостоятелни парцели съобразно разясненията по т.2 на ТР №1 от 17.05.1995г. по гр.д.№3/1994г. на ОСГК. Поддържат, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение №10 от 94.07.2011г. по гр.д.№533/2010г. на III г.о. на ВКС; решение №154 от 31.08.2012г. по гр.д.№746/2010г. на I г.о. на ВКС; решение №147 от 11.01.2013г. по т.д.№46/2012г. на II т.о. на ВКС; решение №221 от 18.01.2013г. по т.д.№1270/2011г. на II т.о. на ВКС; решение №324/22.04.2010г. по гр.д.№1413/2009г. на IV г.о. на ВКС; решение №237 от 24.06.2010г. по гр.д.№826/2009г. на IV г.о. на ВКС; решение №643 от 12.10.2010г. по гр.д.№1246/2009г. на IV г.о. на ВКС; решение №175 от 11.07.2012г. по гр.д.№1855/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №443 от 25.11.2011г. по гр.д.№166/2011г. на IV г.о. на ВКС и решение №85, постановено по гр.д.№2690/2017г. на I г.о. на ВКС;

4.При предявен иск за делба и преценена от съда необходимост, че за да допусне делбата трябва да установи преюдициално, че вещта е съсобствена между страните при твърдяна от ищците съсобственост, основана на непосредственото действие на чл.1 ЗВСОНИ, чл.2, ал.1 ЗВСОНИ към 24.02.1992г. и съответно към 21.11.1997г., когато във връзка с изясняване дали одържавените имоти съществуват до датата на влизане в сила на реституционния закон е необходимо да се назначи техническа експертиза, която да установи: има ли извършено строителство в имотите и от какво естество, кога е извършено строителство, установените като изградени постройки, трайно прикрепени ли са към земята или не, имат ли временен характер по смисъла на чл.120 ЗТСУ (отм.); налице ли са подземни комуникации и каква е тяхната сервитутна зона; може ли от незастроената част от терените да се образува самостоятелен обект съобразно изискванията на чл.54 ППЗТСУ, но за това страните не са заявили искане, длъжен ли е съдът служебно да я назначи. Поддържат, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №11 от 16.02.2015г. по гр.д.№4680/2014г. на II г.о. на ВКС; т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГК на ВКС; определение №216 от 05.06.2013г. по гр.д.№2209/2013г. на II г.о. на ВКС; решение №212 по гр.д.№2209/2013г. на II г.о. на ВКС; решение №653 от 17.12.2009г. по гр.д.№660/2009г. на II г.о. на ВКС; определение №248 по гр.д.№4674/2008г. на V г.о. на ВКС; определение №209 по гр.д.№4415/2017г. на I г.о. на ВКС и решение №118 по гр.д.№4415/2017г. на I г.о. на ВКС;

5.Към кой момент се преценяват предпоставките за възстановяване на собствеността, включително и реалното съществуване на имота до размерите, в които е отчужден – поддържат, че този въпрос е разрешен в противоречие с т.3 на ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС;

6.Може ли съдът да приеме, че процесният имот пл.№... е бил предоставен за стопанисване и управление на преобразувано в търговско дружество държавно предприятие въз основа на косвени доказателства и в частност счетоводни записвания на дружеството, съставени след преобразуването му; дали правните последици и валидността на заявено вещно право на собственост по смисъла на §6, ал.1 ПЗР на ЗППДОбП (отм.) от правоимащите лица се обуславя от искане за форма и съдържание и какви действия на правоимащите лица имат стойността и значението на заявено вещно право по смисъла на цитирания §6 – по този въпрос поддържат противоречие с определение №293 по гр.д.№361/2018г. на II г.о. на ВКС; решение №143/2018г. по гр.д.№361/2018г. на II г.о. на ВКС; решение №87 от 2013г. по гр.д.№960/2012г. на II г.о. на ВКС; решение №1161 от 26.07.2002г. по гр.д.№732/2001г. на IV г.о. на ВКС.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба „Българска коприна“ АД чрез процесуалния си представител адв.А. Д. И. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и в частта за имоти ...........; ............; ............; ............; .........; ................ и .............. е процесуално допустима. Имоти .............; ............; ............. са допуснати до делба именно между посочените в касационната жалба съделители, между които касаторите желаят допускането на делбата като по отношение на държавата е отхвърлен искът за делба на имот ........, а по отношение на общината е отхвърлен искът за делба на имот ......... и имот ........... По отношение на тези имоти касаторите поддържат, че решението е недопустимо, тъй като съдът в своя съдебен акт е обосновал решението си като такова по иск за собственост, приел е, че искът за собственост е преюдициален за делбеното производство, като се е базирал на обстоятелства, които ищците не са сочили като основание и за които страните не са навеждали правоизключващи/правопроменящи възражения. Така изложените съображения касаят само и единствено мотивите на обжалваното решение, но не и постановения от съда диспозитив. И доколкото мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване, то в тази част подадената касационна жалба е недопустима – искането на касаторите съвпада с постановения от въззивния съд диспозитив.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване в останалата част на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните:

И. Г. Л., Х. Х. (починал в хода на процеса и оставил като наследници Б. Х. и С. Х.), Б. Х., С. Ф. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., А. С. М. (починала в хода на производството и заместена от наследника си по закон Х. Е. М.), М. С. В. и Е. С. С. са предявили иск за делба с твърдението, че са наследници на И. С. Д. и в това си качество са съсобственици на имот, известен като „спиртна фабрика“, находящ се в [населено място], К., [улица]№268, 270 и 272, целият от 60500 кв.м., одържавен по Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки от 03.08.1948г. и по ЗОЕГПНС и възстановен по реда на ЗВСОНИ, като с влязло в сила решение на САС от 20.03.2002г. по гр.д.№174/2001г., оставено в сила от ВКС с решение №910/09.02.2004г. на IV г.о., са признати за собственици спрямо Кооперативен съюз „Б.“ на 1/3 ид.част от парцел ..., имот пл.№.. в кв... по регулационния план на София и изградената в него масивна сграда на два етажа, полуразрушена, застроена на 220 кв.м., без останалите сгради; парцел ..., имот пл.№... в кв.... и изградените в него промишлен тухлен комин и основен корпус на бивша фабрика, застроен на 2748 кв.м., състоящ се от масивен склад, четириетажна сграда и двуетажна административна сграда, без останалите сгради; парцел ..., имот пл.№... в кв.... без построените в него сгради; парцел ..., имот пл.№... в кв.... и построения в него масивен склад, а спрямо Столична община, „Аутомотор“ ЕООД, Кооперация „Христо Ников“ и държавата – за собственици на 2/3 идеални части от имотите. Поддържат, че към 2004г. (искът е предявен през 2005г.) тези имоти представляват имоти с пл.№№.., .., .., .., .., .., .., .., ..., .., .., ..., за които са отредени съответните урегулирани поземлени имоти.

Първоначално искът е предявен срещу Република България (държавата) с твърдението, че предявилите иска лица притежават 1/3 от имотите, а останалите 2/3 ид.части са държавна собственост (молба от 16.10.2006г. – лист 93 от делото на СРС и молба от 25.10.2006г. – лист 95 от делото на СРС). На 11.09.2008г. с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, по искане на предявилите иска лица, като съделител е конституирана и Столична община.

По искане на предявилите иска лица в открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2009г., като съделител е конституирано и „Буллип“ АД, с което дружество са водени преговори за постигане на спогодба за поделянето на УПИ ...– протокол от 18.11.2010г.

В о.з., проведено на 18.11.2010г., като съделители са конституирани „София Сервиз“ ООД и „Княжево авто“ ЕООД. Уточнено е, че предмет на делба със „София Сервиз“ ООД е имот ..., попадащ в парцел .., кв..., а предмет на делба с „Княжево авто“ ЕООД е парцел .., кв..., имоти пл.№№... и ....

В о.з., проведено на 17.03.2011г. производството по отношение на „Княжево авто“ ЕООД е прекратено поради оттегляне на иска със съгласието на този съделител.

В о.з., проведено на 13.10.2011г., производството по отношение на „Буллип“ АД е прекратено поради постигната извънсъдебна спогодба.

В о.з., проведено на 16.11.2011г. е прекратено производството по отношение на „София Сервиз“ ООД поради постигната извънсъдебна спогодба.

По искане на ищците, СО и държавата с определение от 02.12.2011г. съдът е приел за безспорно установено, че наследниците на И. Д. притежават 1/3 идеална част, а СО притежава 2/3 ид.части от посочените в определението имоти (лист 846).

В о.з., проведено на 07.03.2012г., процесуалният представител на СО е представил подадено до областния управител искане за предоставяне на актовете за държавна собственост и заповедите за деактуване на имотите, изходящо от „Българска коприна“ АД, към което искане е приложен и договорът за приватизационна продажба. Процесуалният представител на СО е заявил, че може да поиска конституирането на дружеството като съделител, ако се окаже, че същото е закупило имот пл.№...

Изслушано е заключение на СТЕ, изготвено от в.л.С., според което имоти пл.№№.. и .. не съвпадат с имотите, описани в АДС №7190/18.04.1970г. като предоставени на ДИП „Българска коприна“. Обстоятелството, че е налице идентичност на имотите е установено от последващи експертизи.

С молба от 06.03.2013г. процесуалният представител на държавата е представил копие от разписен лист към кад.план от 1979г., в който е посочен имот пл.№.. с отбелязване „двор на Българска коприна“. Представено е и копие от този кадастрален план. С оглед тези доказателства в о.з., проведено на 06.03.2013г. процесуалният представител на ищците е направил искане за конституирането на „Българска коприна“АД като съделител. По това искане дружеството е конституирано в процеса като съделител-главна страна. На 18.04.2013г. съдът е дал ход по същество, като е приел, че призовката до дружеството следва да се приложи към делото и да се счита за връчена.

С молба от 30.04.2013г. „Българска коприна“ АД е възразило срещу прилагането на призовката.

С определение от 08.10.2013г. СРС е отменил хода по същество и дава указания на ищците да насочат иска за делба срещу С. С. К., съответно неговите наследници и срещу Т. Л. Т., съответно неговите наследници.

С определение от 16.07.2014г. СРС е конституирал И. С. К. (наследник на С. К.), Д. К. Л., Р. Л. Б., Л. Л. Л. и А. Л. Д. (наследници на Т. Л. Т.).

В о.з., проведено от СРС на 16.10.2014г., процесуалният представител на „Българска коприна“ АД е оспорил иска за делба на имот пл.№... с твърдението, че е включен в капитала на дружеството при учредяването му през 1991г., като през 1996г. дружеството е приватизирано, при което е отразено, че няма реституционни претенции. Позовава се е на §6 ПЗР ЗППДОбП, като поддържа, че правото на собственост се е трансформирало в право на обезщетение. Прави евентуално възражение за придобиване на правото на собственост по давност в периода 1991 – 2014г. с твърдението, че имотът е заграден, а до 2002-2003г. там е имало цехове. Твърди, че и понастоящем имотът е заграден.

От фактическа страна въз основа на представения по делото н.а.№.., т.... от 22.12.1919г. въззивният съд е приел, че през 1919г. д-р Т. Л. е закупил от И. Н. Х. недвижим имот – спиртна фабрика, намираща се в [населено място], състояща се от застроено място с площ от 11720 кв.м. и незастроено място от 26542 кв.м. и друго също незастроено място от 30 уврата (уврат е мярка за площ, равна на 919, 3024 кв.м).

Прието е, че през 1942г. наследниците на И. С. Д. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на съдебно решение, постановено от Софийски апелативен съд по гр.д.№256/1935г., с което е признато за установено по отношение на масата на несъстоятелността на д-р Т. Л., че при сключването на договора за покупко-продажба през 1919г. Л. е действал както за себе си, така и като скрит пълномощник на И. С. Д. и С. Г. Б., поради което И. С. Д. е придобил правото на собственост върху 1/3 идеална част от фабриката.

Въз основа на представените по делото актове за завземане на недвижими имоти и актове за държавна собственост въззивният съд е приел, че процесните имоти са били одържавени и иззети от бившите собственици: наследниците на И. С. Д., Т. Л. Т. и С. С. К., като от наследниците на И. С. Д. и от Т. Л. Т. е отчуждена по 1/3 идеална част на основание ЗОЕГПНС, а от С. С. К. – на основание ЗКИ по изп.лист №146-47-7 от 18.11.1947г. на Софийски окръжен съд. По делото не съществува спор, че към момента на отчуждаването С. С. К. е притежавал 1/3 идеална част от имотите.

Въз основа на представените по делото удостоверения за наследници е прието, че И. Г. Л., Б. Х., С. Ф. Х., А.-М. Г. Т., А. С. М., Х. Е. М., М. С. В. и Е. С. С. са наследници на починалия на 08.02.1942г. И. С. Д.; Д. К. Л., Р. Л. Б., Л. Л. Л. и А. Л. Д. са наследници на починалия на 19.06.1982г. Т. Л. Т., а И. С. К. е наследник на С. С. К., починал на 19.02.1954г.

Прието е, че съгласно заключението на вещото лице по СТЕ (л.127, т.1) имотът „Спиртна фабрика“ – [населено място] попада северно и южно от реката, като северната част попада в регулационния план на м.“К.“, кв...., а южно от реката – в м.“Ц. Б. III“, кв..... Северно от реката имотът по н.а. от 1942г. е с площ от 30 уврата или 27.579 дка, а южно от реката имотът е с площ 11720 кв.м. застроено и 25542 кв.м. незастроено място. Прието е, че северно от реката имотът понастоящем е идентичен с имоти пл.№№ .......... (който попада в УПИ ... за детска градина и трафопост) с площ по графични данни 2831 кв.м.; имоти пл.№№... и ..., върху които е построен сервиз „Л.“; имот пл.№.. (УПИ ... за спорт); имоти пл.№... (УПИ ..........) и пл.№......... (УПИ .........). Южно от реката е прието, че имотът е идентичен с имоти пл.№№.., ..,..., ..., ..., ..., ... и ..., като в имот пл.№... е налична двуетажна масивна сграда, полуразрушена, застроена на 220 кв.м., съществувала към момента на одържавяването; в имот пл.№.. се намират: основен корпус на бившата фабрика, застроен на 2748 кв.м., състоящ се от масивен склад на два етажа (940 кв.м.), четириетажна сграда (728 кв.м.), двуетажна административна сграда (1081 кв.м.) и промишлен тухлен комин, застроен на 25 кв.м.; в имот пл.№... одържавените постройки с площ от 1450 кв.м. и пристройка с площ 422 кв.м. са били разрушени; в имот пл.№... – масивен склад откъм лицето на имота с площ 1247 кв.м.

Въз основа на приетото във въззивната инстанция основно и допълнително заключение на СТЕ е прието за установено, че в обхвата на бившата спиртна фабрика и към момента на отчуждаването по кадастрален план емисия 1956г. са били налични общо 23 сгради и навес, от които южно от реката 22 сгради, а северно от реката – една сграда и навес, като към момента на реституцията 1992г. по кадастрален план 1975-1980г. и регулационен план от 1999г. в обхвата на бившата спиртна фабрика са отразени 69 сгради, като са посочени запазилите се сгради спрямо момента на отчуждаването.

Прието е, че според представения по делото (л.830, т.2) АДС №7190(2386) на ДИП „Българска коприна“ е предадено дворно място на [улица], находящо се в кв...., м.“К. 1 част“ с площ от 3000кв.м. с граници: запад- [улица], север – [улица], юг-ДИП „Червена звезда“ и Княжевската баня.

Взето е предвид, че с решение №2/26.11.1993г. е вписано преобразуване на ДФ „Ина“ в еднолично акционерно дружество с фирма „Ина“ ЕАД и капитал от 156 887 000 лв., като от акта за преобразуване (Разпореждане №70/10.08.1993г. на МС) се установява, че дружеството поема активите и пасивите на ДФ „Ина“ – София по баланс към 31.12.1992г., която от своя страна е поела активите и пасивите на част от активите и пасивите на фирма „Рила“ по баланс към 30.06.1990г.

Взето е предвид също така, че на 20.09.1996г. е сключен представеният по делото договор за приватизационна продажба на 80% от акциите на „Ина“ ЕАД между Агенция за приватизация и „Булгарлизинг“ АД, като с решение №7/26.06.1998г. по ф.д.№9891/1990г. е вписана промяна на наименованието на „Ина“ ЕАД на „Българска коприна“ АД.

Въз основа на заключението на изслушаната по делото ССЕ (л.146, т.3) е прието, че имот пл.№... и построените в него сгради фигурират в баланса на ДФ“Ина“ към 31.12.1991г. и 31.12.1992г. както и част от недвижими дълготрайни материални активи на дружеството, вкл. земята, съгласно приложение №2 към договора за приватизационна продажба от 20.09.1996г.

Въз основа на скица №11050/29.02.2012г.( л.17, т.3) е прието, че имот пл.№... от кв.... е с идентификатор .......... по действащия кадастрален план, имот пл.№... от кв.... е с идентификатор .......... според скица №11053/29.02.2012г. (л.19, т.3), имот пл.№... е с идентификатор .......... според скица №11052/29.02.2012г.(л.18, т.3), а имот пл.№... е с идентификатор .......... според скица №11054/29.02.2012г.(л.20, т.3).

Въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел О. М., който от 1998г. до 2004г. е бил директор на „Българска коприна“ ЕАД, след което е работил там като пазач до 2013г., е прието, че имало багрилен цех с адрес [улица], а през улицата точно зад банята и преди реката имало навеси за складови помещения. Имало и автосервиз. Граница на имота от една страна била банята, градинка, [улица], а оттатък улицата е реката. Намирали се на ъгъла на [улица]и [улица]. Имотът бил ограден с ограда от ламарини и тухли, като от [улица]имало портал до складовете.

По отношение на парцел ...-за спорт в кв....,[жк]е взето предвид, че на 14.07.2000г. е съставен акт за частна общинска собственост №... с указание, че от имота 5670 кв.м. са отчуждени с влязло в законна сила решение на С. областен съд по ч.гр.д.№2222/1945г. за нуждите на основното първоначално училище „Й. Й.“ (л.834, т.2).

Посочено е, че с решение от 20.03.2002г. по гр.д.№174/2001г. на САС, влязло в сила на 09.02.2004г., е признато за установено по отношение на Кооперативен съюз „Б.“, че ищците са собственици на 1/3 ид.част от следните имоти в [населено място], м.“К.“, кв.... по регулационния план, одобрен с решение на СОС от 19.03.2001г.: парцел ..., имот пл.№... и изградена в него масивна сграда на два етажа, полуразрушена, застроена на 220 кв.м. без останалите сгради; парцел ..., имот пл.№... и изградените в него промишлен тухлен комин, застроен на 25 кв.м. и основен корпус на бивша фабрика, застроен на 2748 кв.м., състоящ се от масивен склад на два етажа (940 кв.м.), четириетажна сграда (726 кв.м. ) е двуетажна административна сграда (1081 кв.м.) без останалите сгради; парцел ..., имот пл.№... без построените в него сгради и парцел ..., имот пл.№... и построения в него масивен склад откъм лицето на имота с площ от 1247 кв.м., като със същото решение КС “Б.“ е осъден да предаде владението на основание чл.108 ЗС.

От правна страна са изложени съображения, че за уважаването на предявен иск за делба е необходимо ищците да докажат, че е налице твърдяната съсобственост по отношение на процесните вещи, на какво основание е възникнала съсобствеността, както и съществуването на вещите, предмет на делбата, към момента на приключване на устните състезания, като всеки съделител носи доказателствената тежест да установи осъществяването на наведените от него правопогасяващи и правоизключващи възражения, включително възражението за придобиване на правото на собственост по давност. Посочено е, че за да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, както и размера на идеалните им части.

Прието е, че в случая е установено безспорно, че ищците са наследници на И. С. Д. и са притежавали правото на собственост върху 1/3 идеална част от спиртната фабрика в [населено място], като останалите съделители-физически лица са наследници по закон на Т. Л. Т., притежавал 1/3 идеална част от фабриката и С. С. К., притежавал 1/3 идеална част от фабриката. Прието е, че процесните имоти са били иззети и одържавени от бившите собственици – на основание ЗОЕГПНС от първите двама и на основание ЗКИ от С. К..

Изложени са съображения, че съгласно чл.1, ал.1 ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху недвижими имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които към момента на влизане в сила на закона са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, като в ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВКС е застъпено становището, че съобразно разпоредбите на ЗВСОНИ собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по изброените в чл.1 и чл.2 от същия закони, се възстановява при наличието на три кумулативни предпоставки (чл.1, ал.1; чл.2, ал.2 и чл.4, ал.1 ЗВСОНИ), а именно: 1/към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични дружества по чл.61 ТЗ; 2/имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени; 3/собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Взето е предвид, че собствеността се възстановява по силата на закона (ex lege) без да е необходимо издаването на нарочен акт за възстановяване от административен орган или съд, като съгласно т.2 от ТР №1/17.05.1995г. (т.1, изр.2 от диспозитива) не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Прието е, че целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не да се възстанови предишното им състояние, вид или предназначение, като обстоятелството дали обектът съществува към момента на влизане в сила на закона е въпрос на фактическо установяване.

По тези съображения и предвид представените по делото писмени доказателства въззивният съд е приел, че за наследниците на И. С. Д. и Т. Л. Т. е възникнало правото на възстановяване на собствеността върху отчуждените от праводателите им идеални части от недвижими имоти, считано от 24.02.1992г., като отразеното в актовете за завземане на имотите обстоятелство, че Т. Л. Т. е бил обявен в несъстоятелност към момента на одържавяването не се отразява на правото му на собственост, тъй като съгласно действалия към този момент Търговски закон, регламентиращ несъстоятелността, синдикът не се легитимира като приобретател на имотите, а единствено е овластен да осребри активите, включително недвижимите имоти. И доколкото нито се твърди, нито се установява от представените по делото доказателства притежаваните от Т. Т. идеални части от процесните имоти да са били продадени от синдика към момента на одържавяването, съдът е приел, че този дял следва да се счита собствен на Т. Л. Т..

Прието е, че на наследника на С. С. К. правото на собственост върху одържавената 1/3 идеална част от имотите на праводателя му следва да се счита възстановена от 21.11.1997г. (датата на влизане в сила на изменението на ЗВСОНИ, обн.ДВ.бр.107/18.11.1997г.). Изложени са съображения, че макар така изменената разпоредба на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ да е обявена за противоконституционна с Решение №4/11.03.1998г. по к.д.№16/1997г. (обн.ДВ.бр.30/17.03.1998г.), доколкото решенията на КС за обявяване противоконституционността на законова разпоредба действат занапред (нямат обратна сила), не може да се приеме, че наследниците на С. К. са загубили възстановеното им към 21.11.1997г. право на собственост.

Като основен въпрос по делото въззивният съд е посочил реалното съществуване на имотите до размера, в който са отчуждени.

Относно имот пл.№ ..., за който е предвиден УПИ ... в кв.... по регулационния план на [населено място], [улица], одобрен с решение №... и протокол №23/19.03.2001г. с масивна едноетажна сграда – пруски свод с площ от 1395 кв.м., който съгласно действащия кадастрален план представлява имот с идентификатор ..........: С оглед обстоятелството, че същият е бил включен в баланса на ДФ “Ина“ към 31.12.1991г. и 31.12.1992г. (според заключението на вещото лице по ССЕ – лист 146, т.3), както и че ДФ „Ина“ е преобразувана в „Ина“ ЕАД с решение №2/26.11.1993г., при което дружеството е поело активите и пасивите на държавната фирма по баланса към 31.12.1992г., и предвид липсата на данни в двумесечния срок от обнародване на решението за приватизация на предприятието претенции относно имота да са заявени пред Агенцията за приватизация, въззивният съд е приел, че правото на собственост на ищците по силата на §6, ал.1, изр.2 ПЗР ЗППДОбП (отм.) е трансформирано в право на обезщетение. Поради това е прието, че искът за делба на този имот следва да бъде отхвърлен.

По отношение на този имот е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставения в изложението въпрос дали правните последици и валидността на заявено вещно право на собственост по смисъла на §6, ал.1 ПЗР на ЗППДОбП (отм.) от правоимащите лица се обуславя от искане за форма и съдържание и какви действия на правоимащите лица имат стойността и значението на заявено вещно право по смисъла на цитирания §6.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - решение №87 от 02.07.2013г., постановено по гр.д.№960/2012г. на II г.о. на ВКС, в което е прието, че заявлението на лицата, възстановили собствеността по ЗВСОНИ, преди обнародване на решението за приватизация, има стойността и значението на заявяване на вещното право на собственост по смисъла на §6 ЗППДОбП (отм.), а моментът на включване на трайните активи на приватизиращото се предприятие е от значение за това дали правоимащите могат да получат реална собственост.

Относно имот пл.№..., за който е предвиден УПИ ... в кв.... по регулационния план на [населено място], [улица], одобрен с решение №... и протокол №23/19.03.2001г. и наличната в имота двуетажна жилищна сграда с площ от 180 кв.м., попадаща в имот пл.№... и имот пл.№... и двуетажната масивна сграда с площ от 585 кв.м. с указание „2МС“, който имот по действащия кадастрален план представлява ПИ с идентификатор .......... с площ от 2135 кв.м.: С оглед обстоятелството, че имотът, както и построените в него към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ е собственост на държавата и съществува реално до размерите, в които е отчужден, като собственците не са били обезщетени с пари или друг равностоен имот, съдът е приел, че правото на собственост на съделителите – физически лица е установено и делбата следва да бъде допусната.

Относно имот пл.№..., за който е отреден УПИ ........ в кв.... по регулационния план на [населено място], [улица], одобрен с решение №.. и протокол №23/19.03.2001г. и имот пл.№ ..., за който е отреден УПИ .......... от кв............ по същия регулационен план и масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 108 кв.м., които по действащия кадастрален план представляват съответно ПИ с идентификатор ............ и ПИ с идентификатор .......... е прието, че се налагат същите изводи като за имот пл.№....

Относно имот пл.№..., за който е отреден УПИ .......... от кв.... по плана на [населено място], м.“Ц. Б. III“ и двуетажна масивна сграда с площ от 585 кв.м. с указание „2МС“, който съгласно действащия кадастрален план представлява ПИ с идентификатор .......... с площ от 4731 кв.м., с адрес: [населено място], [улица]: Посочено е, че двуетажната сграда е допусната до делба от първоинстанционния съд, като искът за самия поземлен имот е отхвърлен поради това, че не е установен статутът на други, изградени в имота постройки и състоянието му към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ. Взето е предвид, че от приетото във въззивната инстанция заключение на вещото лице по СТЕ (л.218 и следващи) и приложение 3 към същото, което съвместява контурите на бившата Спиртна фабрика по регулационен план, одобрен с Указ №33/22.03.1911г. и дворищна регулация, одобрена със заповед №569/16.04.1911г., кадастралния план – емисия преди 1956г. и КККР на кв.К., одобрени със заповед №РД-18-69/14.12.2010г. на АГКК и последвалите изменения на КККР, се установява, че този имот попада с по-голямата си част в контура от 1911г. и изцяло по контура, определен по кад.план – емисия преди 1956г. Прието е, че към настоящия момент в имота съществуват 9 броя сгради, от които запазила се спрямо момента на отчуждаването е масивна двуетажна сграда със ЗП от 527 кв.м. на два етажа и покривен етаж. Останалите сгради е прието, че са изградени и отразени в плановете след одържавяването. Изложени са съображения, че съгласно т.2 от ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВКС (т.1, изр.2 от диспозитива) не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. В случая е прието, че по делото не е установено останалата част да може да се обособи като самостоятелен имот, поради което до делба следва да бъде допусната само двуетажната масивна сграда, но искът за делба по отношение на поземления имот следва да бъде отхвърлен.

Относно имот пл.№...., за който е отреден УПИ .......... от кв............ по плана на м.ж.к.“К.“, одобрен със заповед №РД-09-50-02/05.01.1999г., който по действащия кадастрален план представлява ПИ с идентификатор ............ с площ от 1201 кв.м. и ПИ с идентификатор .............: Взето е предвид, че от приетото във въззивната инстанция заключение на вещото лице по СТЕ (л.218 и следващи) и приложение 3 към същото, което съвместява контурите на бившата Спиртна фабрика по регулационен план, одобрен с Указ №33/22.03.1911г. и дворищна регулация, одобрена със заповед №569/16.04.1911г., кадастралния план – емисия преди 1956г. и КККР на кв.К., одобрени със заповед №РД-18-69/14.12.2010г. на АГКК и последвалите изменения на КККР, се установява, че имот с идентификатор ............ попада частично в контура от 1911г. (с графична площ 452 кв.м.) и не попада в контура, определен по кад.план – емисия преди 1956г., а граничи с него от запад; имот с идентификатор ........... попада с цялата си площ и в двата контура. Прието е, че в имота съществуват 6 броя сгради, като според вещото лице към момента на отчуждаването от тази страна на реката (северната) са съществували само една сграда и навес, от което може да се направи извод, че в имота са изградени постройки в периода след одържавяването до влизане в сила на ЗВСОНИ. Прието е също така, че по делото не е установено останалата незастроена част да може да се обособи като самостоятелен имот и по съображения, изведени от ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВКС е прието, че искът за делба следва да бъде отхвърлен.

Относно имот пл.№...., за който е отреден УПИ ......... в кв.... по плана на м.ж.к.“К.“, който съгласно действащия кадастрален план представлява ПИ с идентификатор ..........: Взето е предвид, че от приетото във въззивната инстанция заключение на вещото лице по СТЕ (л.218 и следващи) и приложение 3 към същото, което съвместява контурите на бившата Спиртна фабрика по регулационен план, одобрен с Указ №33/22.03.1911г. и дворищна регулация, одобрена със заповед №569/16.04.1911г., кадастралния план – емисия преди 1956г. и КККР на кв.К., одобрени със заповед №РД-18-69/14.12.2010г. на АГКК и последвалите изменения на КККР, се установява, че имотът попада в обхвата и на двата контура с графична площ от 1775.6 кв.м., като в него съществува една едноетажна сграда със застроена площ от 48.7 кв.м., която не е идентична със съществувалата от тази страна на реката (северната) към момента на одържавяването. С оглед на това е прието, че постройката е изградена след одържавяването и по делото не е установено останалата незастроена част от имота да може да се обособи като самостоятелен имот. По съображения, изведени от ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВКС е прието, че искът за делба следва да бъде отхвърлен.

Относно имот пл.№...., за който е отреден УПИ ...-за спорт от кв.66 по плана на м.ж.к.“К.“, който съгласно действащия кадастрален план представлява ПИ с идентификатор .........., ПИ с идентификатор ............ и ПИ с идентификатор .............: Взето е предвид, че от приетото във въззивната инстанция заключение на вещото лице по СТЕ (л.218 и следващи) и приложение 3 към същото, което съвместява контурите на бившата Спиртна фабрика по регулационен план, одобрен с Указ №33/22.03.1911г. и дворищна регулация, одобрена със заповед №569/16.04.1911г., кадастралния план – емисия преди 1956г. и КККР на кв.К., одобрени със заповед №РД-18-69/14.12.2010г. на АГКК и последвалите изменения на КККР, се установява, че имот с идентификатор ........... не попада в обхвата и на двата контура, имот с идентификатор .............. попада единствено в контура от 1911г., а имот с идентификатор ............. попада в обхвата и на двата контура. Въз основа на същото заключение е прието за установено, че на УПИ ....-за спорт с площ (измерена графично) от 12150 кв.м., частично идентичен с ПИ .............. с графична площ от 10923 кв.м. и ПИ ........... с графична площ от 1201 кв.м., съществува занемарен спортен терен с футболно, баскетболно и волейболно игрище, като по АОС №837/14.07.2000г. УПИ ...-за спорт с вписана площ от 12230 кв.м. е реализирано като терен за спорт. Предвид тези данни и по съображения от ТР №1/17.05.1995г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че правото на собственост върху този имот не е възстановено по реда на ЗВСОНИ.

По отношение на тези имоти (пл.№№..., ........, ......... и ........) са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставения в изложението въпрос, обобщен и уточнен от настоящия състав, следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен въпрос да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите на страните и възраженията на страните по тях и за задължението на въззивния съд да даде указания за ангажиране на доказателства налице ли е възможност от незастроената част от терените да бъдат образувани самостоятелни парцели.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато с оглед обстоятелството, че заповедите за отмяна на отчуждаването не са обсъдени от въззивния съд и не е преценено правното им значение, както и обстоятелството, че след като е установил наличието на извършено след отчуждаването застрояване, въззивният съд не е дал указания за ангажиране на доказателства възможно ли е от незастроената част от терените да бъдат образувани самостоятелни парцели по отношение на северната част от имота. По този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано произнасяне в противоречие с практиката на ВКС – решение №10 от 04.07.2011г. по гр.д.№533/2010г. на III г.о. на ВКС; решение №154 от 31.02012г. по гр.д.№746/2010г. на I г.о. на ВКС; решение №221 от 18.01.2013г. по т.д.№1270/2011г. на II т.о. на ВКС; решение №324 от 22.04.2010г. по гр.д.№1413/2009г. на IV г.о. на ВКС; решение №237 от 24.06.2010г. по гр.д.№826/2009г. на IV г.о. на ВКС; решение №643 от 12.10.2010г. по гр.д.№1246/2009г. на IV г.о. на ВКС; решение №175 от 11.07.2012г. по гр.д.№1855/2011г. на IV г.о. на ВКС; решение №443/25.11.2011г. по гр.д.№166/2011г. на IV г.о. на ВКС по първата част на въпроса и поради констатирано произнасяне в противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК по втората му част.

По отношение на ПИ .......... с графична площ от 10923 кв.м. и ПИ ............. с графична площ от 1201 кв.м. (части от имот пл.№...) касационното обжалване следва да бъде допуснато и по поставения въпрос към кой момент се преценяват предпоставките за възстановяване на собствеността, включително и реалното съществуване на имота до размерите, в които е отчужден, доколкото въззивният съд не е преценявал обстоятелството кога е изградено намиращото се в имота спортно съоръжение. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с ТР №6/10.05.2006г. по т.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС, тъй като въпросът кога са изградени намиращите се в тези имоти спортни съоръжения е останал неизяснен по делото.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение