Определение № 790 от 01.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Т. С. и Т. С. М. и двамата от [населено място], [община], Хасковска област срещу решение №220 от 05.08.2011 год. по гр.д. № 420/2011 год. на Окръжен съд [населено място], с което след като е отменено решението на Хасковския районен съд по гр.д. №2025/2010 год. е постановено ново решение, с което С. Т. С. и Т. С. М. са осъдени да заплатят солидарно на Т. Х. Т. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и да заплатят направените по делото разноски в размер на 2 000 лв. Касаторите правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, доколкото решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Молят същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация Т. Х. Т., не взема становище както по основанията за допустимост на касационното обжалване, така и досежно касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съдът е бил сезиран със субективно и обективно евентуално съединени искове срещу касаторите С. Т. С. и Т. С. М. като главният иск е с пр. осн. чл. 49 ЗЗД и е предявен срещу първия ответник, а евентуално с него са съединени искове за солидарното осъждане на двамата ответника на осн. чл. 50 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ответника неимуществени вреди. Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на С. Т. С. по отношение на който първоинстанционният съд е уважил главния иск. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че причината за запалване на камиона не се дължи на неправилните действия на шофьора, а на повредата на газовата уредба в камиона - скъсване на закрепващата скоба на бутилката. Това, според тази инстанция, води до отпадане отговорността на възложителя на работата, поради което е прието, че иска по чл. 49 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен. Прието е също така, че вредата се дължи на качества на самата вещ, а не на обстоятелства извън нея т.е. на непреодолима сила, която представлява непредотвратимо събитие извън вещта. Доколкото вредата е настъпила от свойствата на самата вещ, въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността както на собственика, така и на лицето под чийто надзор вещта се намира – т.е. на двамата ответника, които следва да отговарят солидарно. Размерът на обезщетението е определен въз основа на доказателствата за характера и степента на претърпените вреди – приетата по делото съдебно- медицинска експертиза. С представеното изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК, касаторът излага, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради вероятната му недопустимост, обусловена от нередовност на исковата молба, както и от обстоятелството, че с въззивното решение вторият ответник по иска Т. С. М. е осъден солидарно с първия ответник С. Т. С. при положение, че въззивната инстанция не е сезирана с жалба от ищеца срещу първоинстанционното решение по отношение на Т. М.. Заедно с това касаторът сочи, че решението е постановено при липса на мотиви като не са обсъдени всички твърдения, възражения и доказателства по въззивната жалба. Освен това мотивите на въззивния съд не отразяват неговата решаваща дейност. Сочи се, че в решението неправилно е прието, че дейността по управление на автомобила е възложена на трето лице. Изтъкват се съображения във връзка с квалификацията на иска като такъв с пр. осн.чл. 50 ЗЗД .Развива се довод за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, както и за липса на съответствие между действително претърпените вреди и размера на присъденото обезщетение. Според касатора касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по въпроса за реализиране на деликтната отговорност на осн. чл. 50 ЗЗД. Счита, че по този въпрос касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК като същевременно се цитират ППВС №17/1963 год. и ППВС №4/1075 год. във връзка с разграничаване на отговорността по чл. 45, съответно чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50ЗЗД. Поставя се и въпроса за разпределение на доказателствената тежест като според касатора този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС по чл. 127 ГПК / отм./ и чл. 154 ГПК, както и въпроса за правилната оценка на доказателствата. Съгласно т.1 ТР №1 от 19.02.2010 год. по тълк. дело №1/ 2009 год. евентуалната нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение съставляват самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване извън изрично регламентираните в чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, за които съдът следи служебно, дори и без страната да се позовава на тях. В случая касаторът се позовава на евентуална недопустимост на въззивното решение. Такава обаче не е налице: Не се констатира нередовност на исковата молба. Освен това касаторът не е посочил в какво се изразява твърдяната от него нередовност на молбата. Независимо, че въззивното производство е образувано по въззивна жалба на първия ответник, доколкото постановеното по делото решение, с което същият е осъден по иска с пр. осн. чл. 49 ЗЗД е отменено, висящността по отношение на евентуалния иск е възстановена, съгл.чл. 271,ал.2 ГПК. С оглед на това не е имало процесуална пречка съдът да разгледа и уважи евентуално съединения иск за солидарно осъждане на двамата ответника на осн. чл. 50 ЗЗД и постановеното въззивно решение не е недопустимо. Наведените от касатора доводи във връзка с мотивите на постановеното решение, обсъждането на събраните по делото доказателства и направените въз основа на това фактически изводи относно възприетата правна квалификация на иска и извода за липса на съпричиняване, както и относно определения размер на обезщетението съставляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати процесуални нарушения, неправилно приложените на материалния закон и необоснованост, които могат да бъдат предмет на разглеждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Посочените от касатора правни въпроси /за реализиране на деликтната отговорност на осн. чл. 50 ЗЗД, за разпределение на доказателствената тежест и правилната преценка на доказателствата/, не са формулирани като въпроси, които са били предмет на разглеждане във въззивното решение и са обусловили изхода на спора, с оглед на което нямат характеристиката на правни въпрси по см. на чл. 280 ГПК. Формулирането на правен въпрос е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване .Поради това липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.