Определение № 906 от 11.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 420/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от процесуалния представител на „БЕРМАР ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД ЕИК:[ЕИК] срещу определение № 16 от 15.01.2024 г. по в. ч. гр. дело № 2/2024 г. на Бургаския апелативен съд, с което след отмяна на определение № 3214 от 20.12.2023 г. по ч.гр. дело № 2078/2023 г. на ОС-Бургас е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.440 ГПК на дружеството-касатор срещу „Банка ДСК“АД и „Сан Сити“ООД -в несъстоятелност за признаване за установено, че правото на собственост върху съответните недвижими имоти не принадлежи на „Сан Сити“ООД -в несъстоятелност, а на дружеството молител, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 562/2023 на ЧСИ с рег. № 800 на КЧСИ с район на действие ОС-Бургас върху съответните недвижими имоти, върху които е извършен опис от ЧСИ по цитираното изп.дело. Въззивното определение се обжалва от страна на дружеството- молител в обезпечителното производство по отношение на завишения, според жалбоподателя, размер на гаранцията, при която е допуснато обезпечението-80 000 лева-10 % от стойността на имота-800 000 лева, отбелязана като цена на имота в н.а. № 2, т.Х, рег. № 16293 н.д. № 1676 от 21.12.2021 г., по силата на който самият молител се легитимира като собственик на имота -поземлен имот в [населено място], м. Капчето с площ от 38 826 кв.м., ведно с 21 броя стопански и административни сгради. Частният касационен жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложение към частната касационна жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по формулираните от него в изложението по чл.284 ал.1,т.3 ГПК въпроси. Препис от ЧКЖ не се връчва на ответника. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо о отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. За да допусне обезпечение на бъдещия иск, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания пред ВКС акт следните съображения: Налице са предпоставките по чл. 390, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение: 1/ допустимост на бъдещ иск по чл.440 ГПК на дружеството-касатор срещу „Банка ДСК“АД и „Сан Сити“ООД -в несъстоятелност за признаване за установено, че правото на собственост върху съответните недвижими имоти не принадлежи на „Сан Сити“ООД -в несъстоятелност-длъжник по изпълнението, а на дружеството молител, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 562/2023 на ЧСИ с рег. № 800 на КЧСИ с район на действие ОС-Бургас 2/ налице е и обезпечителна нужда, тъй като се цели да се осуетят предприети действия на ЧСИ по цитираното изп. дело, насочени към изнасяне на имота на публична продан. Според съда, поради естеството на обезпечителната мярка- спиране на принудителното изпълнение е приложим чл.390 ал.4 изр. последно ГПК, с оглед на което и обезпечението следва да бъде допуснато при определена гаранция в размер на 10 % от цената на иска-т.е. в размер на 80 000 лева. Така определеният размер на гаранцията съдът е обосновал с размера на законната лихва върху стойността на процесните имоти, която би компенсирала вредите на взискателя от осуетеното изпълнение за съответния период. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на формулираните от частния жалбоподател релевантни правни въпроси. В случая формулираните въпроси обобщено се свеждат до това това: следва ли съдът да допуска обезпечение на бъдещ иск при гаранция, вносима от страна на молителя, след като са представени убедителни писмени доказателства за основателността му и за задължението на съда да обсъди критериите, по които следва да се определи конкретният размер на гаранцията.. Искането на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по първия въпрос е неоснователно, тъй като отговор на него е даден в самата императивна разпоредба на чл.390 ал.4, изр.последно ГПК и напълно в съответствие с него и с практиката на ВКС се е произнесъл съдът приемайки, че поради естеството на обезпечителната мярка- спиране на принудителното изпълнение обезпечението следва да бъде допуснато при определена парична гаранция. Въззивният съд е определил самия размер на последната като 10 % от цената на иска, в каквато насока е и преобладаващата практика на съдилищата и ВКС. Конкретният размер по принцип се определя, с оглед на преценка за всеки случай поотделно и в този смисъл това представлява въпрос по правилността, а не правен такъв-т.е. по тълкуване на определена конкретна законова разпоредба с цел изясняване съдържанието на правната норма в същата. Отделно от това страната не се позовава и не развива някое от формално посочените в изложението допълнителни основания за допускане до касационно обжалване. От изложеното следва, че не е налице първата обща предпоставка за допускане до касационно обжалване, уредена в чл.280 ал.1ГПК, с оглед на което по него не следва да се допуска касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което