Определение № 3251 от 05.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1227/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците М. П. Б. и П. Д. Б. против решение № 107/30.01.2024 г. по в.гр.д. № 1031/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 7 състав, с което е потвърдено решение № 3745/12.12.2022 г. по гр.д. № 7772/2022 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от настоящите касатори против “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължат на банката сумата от 398 497,94 лева, от които 208 802,66 лева - главница по договор за банков кредит по програма “Малки и средни предприятия МСП” с номер MS07-00031/05.11.2007 г., анекси към него и извънсъдебно споразумение, 9 653,71 лева - договорна лихва за периода от 20.11.2013 г. до 27.05.2014 г., 64 988,87 лева - наказателна лихва за периода 20.02.2014 г. до 21.12.2016 г., такси и разноски в размер на 58 538,89 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 29.12.2016 г. до окончателното й плащане, както и деловодни разноски, за които е издаден на 30.12.2016 г. изпълнителен лист по ч.гр.д № 1616/2016 г. по описа на Районен съд – Кърджали, поради изтекла погасителна давност.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на апелативния съд, че прекратяването на изпълнителното дело по молба на взискателя не води до заличаване с обратна сила на спирането или прекъсването на давността за процесното вземане. Аргументира се тезата, че с прекратяване на изпълнителния процес всички предприети действия се отменят с обратна сила и взискателят губи правата, които е придобил преди прекратяването на изпълнителния процес, включително правото да се позове на ефекта от прекъсване на давността от предприетите изпълнителни действия. Добавя се, че правната последица при прекратяването на изпълнителния процес е заличаване на процесуалното правоотношение между взискателя и съдебния изпълнител, както и на всички правни последици, породени от него. Счита се, че предвид приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, че изпълнителното производство по ГПК няма характеристиките на съдебен процес и не може да има същите правни последици като при неуважен иск или възражения, то последиците на заличаване на ефекта от прекъсване на давността следва да се преценяват не на плоскостта на аналогия с чл. 116, б. “б” ЗЗД, а на тази за валидност на действията по принудително изпълнение, очертана в чл. 433, ал. 3 и 4 ГПК. Изтъква се, че прекъсването на давността не е сред изчерпателно изброените последици в чл. 433, ал. 4 ГПК, които се запазват при прекратяване на изпълнението. С оглед тези съждения се заявява оплакване, че в разрез с горецитираната императивна разпоредба апелативният съд е приел, че извършените действия по прекратеното изпълнително дело не са заличени и същите са прекъснали погасителната давност за процесното вземане. Претендира се да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск, както и да бъдат присъдени на касаторите направените по делото разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите релевират доводи за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “При прекратяване на изпълнителното производство по молба на взискателя то взискателят губи ли всички права, които е придобил преди прекратяването, включително и губи ли правото взискателят да се позове на прекъсващия ефект на давността от предприетите действия по принудително изпълнение?”.

2. “Прекратяването на изпълнителното производство има ли за последица заличаването на ефекта на прекъсване на давността от всички предприети действия по принудително изпълнение и предприетите изпълнителни действия?”.

3. “С прекратяване на изпълнителното дело по молба на взискателя следва ли, че всички изпълнителни действия се обезсилват по право с обратна сила и не се считат, че са прекъсвали погасителната давност. Те не произвеждат процесуални и материални последици”.

По така формулираните питания се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на касацията - т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и формираната такава, обективирана в решение № 45/30.03.2017 г. по гр.д. № 61273/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 285/06.10.2015 г. по гр.д. № 1953/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 25/13.01.2016 г. по гр.д. № 2783/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 170/14.01.2016 г. по т.д. № 774/2012 г. на ВКС, I т.о., решение № 12/02.06.2016 г. по т.д. № 3788/2014 г. на ВКС, I т.о.

Твърди се, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

Отговор на касационната жалба е постъпил само от ответника по касация “ОББ” АД, който оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ищците, за да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, е приел от фактическа страна, че на 30.12.2016 г. по ч.гр.д. № 1616/2016 г. по описа на Районен съд - Кърджали са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, в полза на кредитора “СИБАНК” ЕАД против длъжниците “Дофи” ООД, ЕИК[ЕИК], Мария Б. и П. Б. за горепосочените суми, дължими по договор за банков кредит. Отбелязал е, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 08.04.2017 г. е образувано изпълнително дело № 197/2017 г. по описа на ЧСИ Р. С., peг. № 812, с район на действие Окръжен съд – Кърджали. Посочил е, че не е спорно, че в хода на изпълнителното производство “СИБАНК” ЕАД се влива в “ОББ” АД. Констатирал е извършените изпълнителни действия, като последното такова е от 05.11.2019 г., когато банката взискател е поискала извършване на нова публична продан. На 22.11.2019 г. по нейна молба изпълнителното производство е спряно. На 28.02.2022 г. по молба на взискателя “ОББ” АД същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, изпълнителният лист е върнат в оригинал и присъединен към изпълнително дело № 885/2018 г. по описа на ЧСИ Р. С..

Апелативният съд е намерил за установено, че освен с молбата от 08.04.2017 г. за образуване на изпълнително дело № 197/2017 г. по описа на ЧСИ Р. С., когато е поискано извършването на изпълнителни действия, такива са извършвани регулярно. Последното, годно да прекъсне давността, е от 05.11.2019 г., когато е поискано извършването на публична продан на недвижим имот. Решаващият състав на САС е съобразил, че броен от тази дата, давностният срок не е изтекъл. Отбелязал е, че не се спори между страните, че към датата на подаване на разглежданата искова молба – 21.07.2022 г., ответникът е присъединен като взискател по изп. дело № 885/2018 г. по описа на ЧСИ Р. С., като отново е прекъсната давността. При тези данни е стигнал до извода, че към 21.07.2022 г. давността за вземанията по издадения на 30.12.2016 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1616/2016 г. на Районен съд - Кърджали не е изтекла и възможността за принудително събиране на това вземането не е отпаднала.

Въззивният съд е преценил като неоснователни доводите, развити от ищците пред първостепенния съд и поддържани във въззивната жалба, че с прекратяване на изпълнителното производство се заличават с обратна сила всички извършени по него изпълнителни действия, годни да прекъснат течението на давността. Посочил е, че съгласно мотивите по т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия, изграждащи изпълнителните способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания). Това, е счел, че касае изпълнителните действия, извършени след настъпване на някое от основанията за прекратяване на изпълнителното производство, а не изобщо и по принцип при всяко едно прекратяване на изпълнително дело. Подчертал е, че ако след настъпване на основание за прекратяване на изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, те се заличават с обратна сила, но това не важи относно предприетите действия по принудително изпълнение до настъпване на основания за прекратяване на изпълнителното производство, какъвто е разглежданият случай. При това положение е намерил, че давност за процесното вземане не е изтекла.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

Поставените от касаторите въпроси могат да бъдат обобщени в следното правно питане: дали с прекратяване на изпълнителното дело по молба на взискателя се заличава ефектът на прекъсване на давността от предприетите в хода на същото действия по принудително изпълнение. Въпросът е обусловил решаващата воля на въззивния съд, релевантен е и покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за факултативен допуск до касация. Не е налице обаче релевираното от касаторите допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отговор на поставеното питане може да бъде изведен от мотивите на т. 3 на Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че погасителната давност се прекъсва от действие по принудително изпълнение, извършено по изпълнително дело, дори същото да е перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Взискателят по изпълнителното дело, допуснал с бездействието си прекратяването му поради настъпила перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното дело поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност за вземането – предмет на индивидуалното принудително изпълнение, доколкото не засяга приключилите вече изпълнителни способи.

Даденото от въззивната инстанция разрешение, че с прекратяването на изпълнителното дело по искане на взискателя (чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК) не се заличават с обратна сила извършените по него изпълнителни действия, годни да прекъснат течението на давността, е в съответствие със задължителната практика на ВКС. Ето защо, така формулираните от касаторите питания не покриват и допълнителната хипотеза на чл. 280, ал.1, т. 1 за достъп до касация.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираните от касаторите съдебни решения на ВКС са ирелевантни, тъй като разглеждат въпроси, които или не са спорни в настоящото производство, или не кореспондират с данните по делото - отчитане началния момент на срока на погасителната давност за вземане, предмет на принудително изпълнение, течението на давностния срок в хипотезата на прекратено по силата на закона изпълнително производство (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), ефекта на погасителната давност на изпълнителни действия, извършени по обезсилен изпълнителен титул.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд - София.

По разноските:

Поради недопускане на касационна проверка право на разноски има ответникът по касация, който не претендира и не представя доказателства за извършването на такива пред ВКС, поради което и не му се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,