Определение № 607 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 520/2011 г.

М. Д. С. /М./ от [населено място], чрез своя пълномощник, е обжалвала с искане за отмяната му определението от 20.05.2011 г., по гр. д. № 618/2011 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК, Четвърто ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба против решението от 13.01.2011 г. по гр. д. № 3742/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 30.06.2008 г. по гр. д. № 27409/2007 г. на Софийски районен съд в осъдителната му част - с която предявените искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД са уважени в размер на по 2 000 лв. всеки един. Изложени са оплаквания за неправилност на определението, тъй като въззивното решение било постановено по предявени частични искове, всеки един от тях с цена от 7 500 лв. Ето защо, по аргумент на чл. 280, ал. 2 от ГПК, подлежало на касационен контрол и подадената касационна жалба се явявала допустима. Ответникът по жалба – М. П. С. не изразява становище по нея. Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, ГК, четвърто отделение, след като извърши проверка на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения. За да постанови обжалвания резултат тричленният състав на Върховния касационен съд, ГК, Четвърто ГО, е приел, че предвид цената на предявените искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, по които се е произнесъл Софийски градски съд с атакуваното въззивно решение – от по 2 000 лв. всеки един, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, правото на касационно обжалване е отречено по правилото на чл. 280, ал. 2 от ГПК, който текст е приложим по аргумент на пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК – обн. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г. Цитираната разпоредба изрично изключва от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. Настоящето дело е „гражданско” по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК, а касационната жалба е подадена след посочената по – горе дата /на 14.02.2011 г./, поради което се явявала недопустима. С нормата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, изменена със ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – цената на предявения иск. По силата на същата не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Меродавна е обаче цената на първоначално предявения иск, а не на тази част от иска, спорът по който е бил висящ пред въззивния съд и която е очертавала предметните предели на неговото произнасяне. Размерът на цената иска по искове за парични вземания е търсената сума – чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК. В случая предявените обективно съединени искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, са с цена от по 7 500 лв. всеки един, предявени като частични от претенции в общ размер от по 25 000 лв. всяка. В подобни хипотези определящ за необжалваемостта на въззивните решения е размерът на частично предявения иск – вж. т. 1 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК. С оглед на изложеното, макар предмет на въззивна проверка да е била само частта от първоинстанционното решение, в която предявените искове са уважени – т. е. за сумата от по 2 000 лв. всеки, това обстоятелство не отрича правото на жалбоподателката на касационно обжалване. Единствено обвързващ е критерия „ ЦЕНА на предявения иск” – т. е. цената на първоначално заявената искова претенция, която в случая се съизмерява с търсената сума – от по 7 500 лв. всяка. Това е същностната разлика спрямо предишния критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – обжалваем интерес, по отношение на който изложените в обжалваното определение мотиви намират своята релевантност. Предвид обаче на факта, че делото е „гражданско” по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК и с оглед посочения по - горе размер на всеки от предявените искове, който е над визирания от закона минимален предел, подадената касационна жалба е допустима. Като е достигнал до противния извод и е оставил без разглеждане подадената касационна жалба, тричленният състав на ВКС, ГК, Четвърто гражданско отделение, е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото – върне на същия състав за произнасяне по постъпилата касационна жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд