Определение № 5071 от 06.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3996/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., представляван от съпругата си М. Г. – Д., срещу Определение № 1680 от 25.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1632/2025 г. на Апелативен съд – София, постановено в производство по чл. 83, ал. 2 ГПК. С него е потвърдено Разпореждане № 261292/22.04.2025 г., постановено по гр. д. № 4417/2014 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 16 състав, с което без уважение е оставена молбата на жалбоподателя за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса в размер на сумата от 50 лева по всеки от предявените от него искове (общо сумата от 100 лева). Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно, иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводственте действия. В изложението към частната касационна жалба липсва формулиран правен въпрос. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и е допустима. За да потвърди акта на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 4417/2014 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 16 състав, е образувано по искова молба на М. Д. Д., с която били предявени субективно пасивно съединени искове с размер от 35 000 лева. В срока за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса ищецът поискал освобождаване от държавна такса, като с разпореждане от 22.04.2025 г. бил освободен за сумата над 50 лева за всеки един от исковете. Обжалвайки отказа на съда на уважи изцяло молбата му, жалбоподателят представил декларации, че не получава месечен доход от заплата, наем или друг източник, не притежава никакво недвижимо имущество, влогове и МПС, не получава дивиденти и няма дялово участие във фирми, получава инвалидна пенсия в размер на 609, 60 лева, не упражнява дейност като едноличен търговец, има намалена работоспособност в размер на 85%. Въззивният е посочил, че в случая общият размер на дължимата по предявените искове държавна такса е 100 лева. Твърдението на ищеца, че е нетрудоспособен апелативният съд приел за недоказано, тъй като представеното решение на ТЕЛК било едва от 30.12.2022 година. Съдебният състав е допълнил, че му е служебно известно, а и от вписаните в Търговския регистър обстоятелства установил, че ищецът е управител, съдружник и представляващ в повече от тридесет търговски дружества. Той не декларирал доходи за осъществяваната дейност по управление на тези дружества, но липсвало основание да се приеме, че не получава възнаграждение за своята дейност, както и дивидент от тяхната печалба като собственик на капитала. Мотивирал се е, че с факта, че ищецът притежавал и дялове в търговско дружество на значителна стойност, както и налични три апортирани недвижими имота в капитала на две от тези дружества. При тези данни е отрекъл задължението за внасяне на сумата от 100 лева – държавна такса по първоинстанционното производство, да представлява трудност за жалбоподателя. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба (в случая частната касационна жалба) и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Жалбоподателят, без да сочи кой е разрешеният от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, поддържа, че обжалваното въззивно определение противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз. Посоченият недостатък обуславя недопускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,