Определение № 397 от 19.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 775/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Фьоникс фарма”ЕООД, [населено място] срещу решение №134 от 13.12.2016г. по т. д.293/16г. на Бургаски апелативен съд. Ответниците по касация- С. Г. М., Г. С. М., И. Х. И. и Ф. А. И. са на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. След постановяване на ТР ОСГТК № 2/17г. производството по делото следва да бъде възобновено. С решението, предмет на обжалване е потвърдено решение №274 от 01.07.2017г. по гр.д. №457/15г. на Бургаски окръжен съд, с която са отхвърлени предявените от „Фьоникс фарма”ЕООД, [населено място] против С. М. и Г. М. искове с правно основание чл.135 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че анализът на уговорките в договора за стоков кредит, сключен между ищеца и две търговски дружества определя действителната им воля С. М. да бъде поръчител, на дружествата, поради което и съобразно задължителна практика на ВКС иска по чл.135 ЗЗД не може да бъде проведен успешно срещу поръчителя и неговите действия на разпореждане със свои недвижимости в полза на другия ответник- негов син не подлежат на отмяна по този ред поради акцесорния, обезпечителен характер на поръчителството. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Д.В. е поддържал, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставен е въпросът: „за възможността на кредитора да проведе иск по чл.135 ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя”. Сочена е практика на ВКС в подкрепа на разбирането, че поръчителят по аргумент от чл.141 и чл.147 ЗЗД е длъжник по самостоятелното правоотношение с кредитора на обезпеченото вземане, поради което по отношение на него са допустими всички процесуални способи, в това число и провеждането на иска по чл.135 ЗЗД. Въпросът е разгледан в контекста на съществуваща практика в отклонение, на която е поддържано, че въззивният съд е постановил обжалвания резултат. Поставеният въпрос е релевантен. Налице е и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с т.1 на ТР ОСГТК № 2/17г. е прието, че защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима и по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.Следователно, след като въззивният съд се е отклонил от така дадените със задължителна тълкувателна практика разрешения, неговото решение подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения, разгледаната касационна жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2730.54лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение