Определение № 244 от 22.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. № 10803/08.07.2019 год. на Л. А. Б. лично за себе си и като законен представител на малолетния Д. Г. А., и двамата от [населено място], общ.З., заявена чрез процесуалния им представител адв. Н. Г. - САК срещу въззивно Решение № III-57 от 23.05.2019 год., постановено по гр.В.д. № 401/2019 год. на ОС-Бургас.

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл.ГПК като въззивна инстанция е потвърдил Решение № 155/31.08.2018 година, поправено с Решение № 42 от 18.02.2019 година по гр.д. № 461/2016 год. на РС-Айтос, с което решение са уважени предявените от Т. А. Д., действаща лично и със съгласието на своя попечител ( баща ) А. Т. Д., искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото и на собственост на дворно място от 753 кв.м., находящо се в [населено място], [община] – неурегулиран ПИ № *, кв. 34 по плана на селото, ведно с построените в имота жилища сграда, навес и гараж и предаване на владението му, както и да се признае 1/3 идеална част от правото на собственост на общо 6 земеделски имота, получени по наследство от покойната и майка М. Д. и се предаде владението им.

С касационната жалба се поддържа, че изцяло обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на законa и съдебната практика.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по изведените въпроси: „Към кой момент Т. Д. е собственик на процесните имоти- земеделски имоти, както и на УПИ ** в кв. 34, ведно с построената в него жилищна сграда и помощни постройки ? Валидна ли е упълномощителната сделка от името на Т. Д. в полза на Г. А. да се разпорежда с процесните имоти, включително и в своя полза?“ които, въпроси са от значение за точното прилагане на закона по спора дали към момента на упълномощителната сделка Т. Д. е била вменяема, имала ли е право да преупълномощава други лица и към при завеждане на иска чии права защитава- свои или чужди права.

Останалите въпроси - за превратното тълкуване на доказателствата от районния съд и придаденото невярно значение, за приложението на чл. 272 ГПК от въззивния съд без да изясни въпроса кои са лицата, упражняващи фактическата власт на имотите и периода на владението, както и за допустимостта да се придаде в мотивите на обжалваното съдебното решение обратно действие на решението за поставяне под запрещения към време, когато такова решение не е било постановено, са посочени като допуснати нарушение на материалния и процесуален закон.

В отговора на ответника по касация Т. Д. в срока по чл. 287, ал.1 ГПК оспорва доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски за производството.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите на страните относно селекцията за допускане на касационното обжалване и възражения срещу това, и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в срок, обжалва се решение на въззивния съд произнесено по искове за собственост, поради което касационната жалба се явява процесуално допустима.

След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.

За да постанови решението си, съдът е следвало да разгледа заявените като преюдициални искове за действителността на сключените от Т. Д. разпоредителни сделки в полза на Г. А. на спорните недвижими имоти- дворно място с къща в [населено място] и земеделски земи, наследство от покойната М. Д.. Прието е, че поради липсата на формирана воля от страна на Т. Д., страдаща от заболяване, което не и позволява да разбира свойството и значението на извършеното, дало основание и за поставяне под запрещение с Решение № 149 от 25.04.2014 година по гр.д. № 2161/2013 год. на ОС-Бургас, разпоредителните сделки с процесните недвижими имоти не са породили вещно-правен ефект, поради което и с направеното дарение в полза на ответника също не са транслирани вещни права.Прието е, че възражението за придобивна давност по см. на чл. 79, ал.2 ЗС не може да се уважи, доколкото давностният срок е прекъснат с предявяване на исковата молба, поправена като такава по иска за собственост в по късен момент.

Поставените от касатора „въпроси“ с изложението към касационната жалба, както и в самата касационна жалба: „към кой момент Т. Д. е собственик на процесните имоти- земеделски имоти, както и на УПИ ** в кв. 34, ведно с построената в него жилищна сграда и помощни постройки ? Валидна ли е упълномощителната сделка от името на Т. Д. в полза на Г. А. да се разпорежда с процесните имоти, включително и в своя полза?“ които, въпроси са от значение за точното прилагане на закона по спора дали към момента на упълномощителната сделка Т. Д. е била вменяема, имала ли е право да преупълномощава други лица и към при завеждане на иска чии права защитава- свои или чужди права по естеството си не отговарят на критериите за правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК и дадените в насока на приложението му задължителни разяснения с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.

Така с цитираното тълкувателно решение се дават задължителни разяснения по приложение на чл. 280, ал.1 ГПК в смисъл, че произнесеният по въззивния съд материално правен или процесуален въпрос, от значение и обусловил изхода на спора следва да е конкретен, да е част от предмета на спора индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В настоящия случай формулираните от касатора въпроси искат отговор по съществото на спора т.е. искат преразглеждане на резултата относно основателността на иска на ищцовата страна. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос. ОСГТК на ВКС изрично приема, че „материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства“. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба / чл. 290, ал. 1 ГПК /. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречела на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност.

С цитираното тълкувателно решение се приема изрично, че касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба.

Коректното формулиране на въпросите по см. на чл. 280, ал.1 ГПК, съгласно посочените задължителни разяснения, предполагат възможност за селекция от страна на касационния съд в производството по чл. 288 ГПК и преценка за противоречие със съществуващата съдебна практика или принципното му разрешаване на аналогичен правен проблем по други дела,поради което тези въпроси но не могат да съдържат искане за пререшаване на спора въз основа на различно, още в този етап, интерпретиране на спорни по делото факти и обстоятелства.

Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело поради виждането на защитата какво следва да е неговото съдържание, както е в настоящия случай, без да се държи сметка за установените критерии според задължителната практика, се явява основание за недопускане на касационно обжалване.

По искането за разноски от страна на ответника по касация- при извода на касационния съд за недопускане на касационното обжалване, искането се явява основателно, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие 859490/ 18.10.2019 година (л.21) за защитата си пред касационната инстанция Т. А. Д. е заплатила сума от 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева), която следва да и бъде присъдена, съгласно чл. 81 ГПК.

По изложените съображения, върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия