Определение № 50416 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1252/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. С. и Л. Г. С. против решение № 3/07.01.2021 г. по гр.д.№ 375/2021 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260090 от 23.07.2021 г. по гр.д.№ 1425/2019 г. на РС-Севлиево. С последното е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС, предявен от касаторите да бъде осъдена Й. С. С. да преустанови неоснователните си действия, като възстанови целостта на северния комин на нивото на втория етаж и северната стена между кухнята и банята. В касационната жалба се навеждат доводи за. Неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС, защото е установено, че премахването на комина на нивото на втория етаж им пречи, както и на стената между кухнята и банята, която е обща част и за необоснованост на решението, защото не са съобразени всички доказателства и не са обсъдени в съвкупност. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и решения № 351/14.10.2011 г. по гр.д.№ 1179/2010 г. и решение № 317 /12.12.2013 г. по гр.д.№ 6769/2013 г. и двете на ВКС по въпроса: премахване на комина през средния етаж на етажна собственост неоснователно действие ли е и съставлява ли то пречка за упражняване правото на собственост на останалите съсобственици Ответницата не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Ищците са собственици на първия етаж, а ответницата – на втория от триетажна сграда, находяща се в [населено място], на [улица], която е строена миналия век и е надстроена с трети етаж по-късно. Външните зидове на сградата са дебели около 40 см. и в тях на ниво първи етаж, северна страна съществува провод и розетка, които в.л. Б. е констатирала, че стига до плочата между първия и втория етаж. Този комин не е външен, а е вграден в стената. Установено е, че към 2013 г. е извършван ремонт в жилището на ответицата на втория етаж с цел разделянето му на две жилища и оформяне на два санитарни възела. На ниво този етаж няма розетка /отвор/ на стената за комин, а стените са покрити с гипсокартон. На покрива има четири коминни отвора. В три от тях в.л. Р. е проверила с тежест, че има отворен провод, който стига до ниво под на трети етаж. Така безспорно е установено, че между плочата, съставляваща под на втори етаж и тази, съставляваща таван на втори етаж няма проводимост и тяга на въздуха. Относно междината стена между кухнята и банята, в която е направен отвор, т.е. е премахната е установено от вещо лице Б., че тя не е носеща, касае се за вътрешно преустройство, за което не е необходимо съгласие на етажните собственици. По жалби на ищците пред техническата служба на Община Севлиево и РДНСК е установено, също, че има комин на ниво първи етаж, който няма проводимост на ниво втори етаж. По делото не е могло да се установи от СТЕ дали е имало проводимост преди ремонта, извършен от ответницата, като в тази връзка свидетелите, доведени от ищците установяват, че е имало тяга на въздуха от комина, каквато сега няма. От свидетелски показания е установено, че при изграждането на трети етаж са запазени отворите за комини в плочата над втория етаж. Първата инстанция е отхвърлила иска с мотив, че действията на ответника не могат да се възприемат като пречещи за упражняване правото на собственост на ищците. Не било установено, че ответницата е премахнала комина, а премахнатата стена не била носеща и не се смущавало правото на собственост на ищците. Въззивната инстанция е възприела този извод, За неоснователно е прието оплакването, че не са възприети констатациите на специалисти от Община Севлиево и РЗПБЗН. Постановеното с актове на тези органи задължение за възстановяване на комина от етажните собственици на втори и трети етаж не е възприето, защото не бил представен протокола за констатациите от проверки през 2018 г., а в протокола от 17.06.2019 г. е посочено, че поради поставяне на гипсокартон не може да се установи дали е премахнат комина, но е установена липсата на тяга в комина на първия етаж. Компетентните органи не са установили дали е премахнат комина, или има запушване и къде. Затова въззивният съд е приел, че иска е неоснователен. В изложението е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на въззивното решение с ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, решения № 351/14.10.2011 г. по гр.д.№ 1179/2010 г. и решение № 317 /12.12.2013 г. по гр.д.№ 6769/2013 г. и двете на ВКС по въпроса: премахване на комина през средния етаж на етажна собственост неоснователно действие ли е и съставлява ли то пречка за упражняване правото на собственост на останалите съсобственици С ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 се прие, че в общия случай за уважаване на негаторен иск по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Според отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по гр.д. № 1179/2010 г. на ВКС, І гр.о., с решение № 351 от 14.10.2011 г. по същото е прието, че комините са обща част по естеството си, тъй като макар да обслужва конкретно помещение, предназначението им е да проведат дима до покрива през всички вертикално разположени обекти. Затова възможността да се ползва самостоятелния обект от етажната собственост е в пряка зависимост от възможността да се ползва комина, респективно невъзможността пълноценно да се ползва комина по предназначение препятства пълноценното ползване на самостоятелния обект от етажната собственост. Защитата срещу това смущаване правото на собственост върху конкретен обект от етажната собственост е чрез негаторен иск, чрез който собственикът може да иска от всички правни субекти да преустановят неоснователните си действия, или да се въздържат от такива, с които му пречат да упражнява своето право. Няма спор в съдебната практика, че иска по чл. 109 ЗС може да бъде насочен както към лицето, което е създало противоправното състояние в имота, препятстващо спокойното упражняване на правото на собственост, така и към субекта, който подържа това състояние. В този смисъл са Решение № 265 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 225/2011 г., I г. о., Решение № 63 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2020 г.. Цитираното от ксатора решение № 317 /12.12.2013 г. по гр.д.№ 6769/2013 г. на ВКС, І гр.о. е по аналогичен казус, но е по чл. 307, ал.2 ГПК и не съставлява практика по смисъла на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Решаващите мотиви към обжалваното решение - че действията на ответника не могат да се възприемат като пречещи за упражняване правото на собственост на ищците и, че не е установено дали ответницата е премахнала комина, противоречат на тази съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставеният въпрос. В частта за възстановяване на премахнатата стена, която не е носеща, решението не противоречи на цитираната практика, тъй като това е вътрешно преустросйтво и не се смущава правото на собственост на ищците щом стената не е носеща. Затова в частта, с която е потвърдено решението, с което искът за възстановяването й е отхвърлен не се допуска до касационен контрол. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение