Определение № 1216 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1375/2025 г.

Производството е по реда на чл.135 ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по определение №1103/или 1105, предвид неясното ръкописно изписване на номера на определението/ от 05.02.2025 година, постановено по адм. дело №204 по описа за 20225 година на Административен съд Бургас, с което е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд Бургас и Административен съд София-град и е изпратено делото на Върховен административен съд за определяне на компетентен съд за произнасяне по жалба на М. К., гражданин на Украйна, чрез процесуалния представител адвокат Лазарков срещу отказ с рег.№5364р-25829 от 26.10.20204г. за предоставяне на право за постоянно пребиваване в Република България на К. М., издаден от директора на дирекция „Миграция“ в министерство на вътрешните работи. Административният съд гр. Бургас е приел, че лицето няма постоянен адрес по смисъла на чл.93 от Закона за гражданската регистрация, последният му известен адрес е бил в гр. Несебър, но същия не е постоянен по смисъла на закона, както е бил приел Административен съд София град за да изпрати делото за разглеждане на АС Бургас. Съгласно чл.133 ал.1 пр.1 от Административнопроцесуалния кодекс делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалище на посочения в акта адресат. Видно от приложените данни към административното дело, стр.35 от него, на пълномощното е посочен адрес на пребиваване в Република България – гр. Несебър, област Бургас. Съгласно чл. 91 ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗГР е регламентирано, че в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Следователно, за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците или да им е предоставено убежище от президента на Република България. Видно от данните по делото, оспорилият отказа за издаване на разрешение за продължително пребиваване чужд гражданин няма постоянен адрес (адрес в населено място, в което е избрал да бъде вписан в регистъра на населението – чл. 91, ал. 1 ЗГР) на територията на Република България. Обстоятелството, че лицето няма постоянен адрес на територията на Република България води до извод, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК и местно компетентен да се произнесе по повдигнатия от него спор за законосъобразността на Отказ № 5364-25829 от 26.10.2024 г. за право на постоянно пребиваване издаден от директора на дирекция "Миграция" при МВР е Административен съд София град. По изложените съображения и на основание чл.135 ал.4 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение