Определение № 1310 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 831/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. „Ричи 2015“ ЕООД, [населено място], обл. Пловдив, представлявано от Р. С. А. чрез адв. М. П., обжалва определение № 628 от 07.03.2024 г. по в.ч.гр.д. 419/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, VI състав, с което е потвърдено определение № 90 от 03.01.2024 г. по гр.д. № 17624/2023 г. на Районен съд – Пловдив, X. граждански състав, с което е прекратено производството по гр.д. № 17624/2023 г. на Районен съд – Пловдив по отношение на предявения от „Ричи 2015“ ЕООД против Териториално поделение на „Държавно ловно стопанство - Т.“, [населено място], общ. Р., обл. Пловдив иск за признаване, че договорът между тях от 20.01.2023 г. е прекратен по вина на ответника. Моли да се отмени обжалваното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следното – жалбата е допустима, като в този смисъл достигнатите от съда правни изводи не намират опора в константната практика на ВКС, както следва: определение № 915 от 29.12.2020 г. по гр.д. 2168/20 г, III ГО на ВКС, решение от 16.07.2007 г. по т.д. 220/2007 г. I ТО на ВКС, определение № 716 от 18.11.2009 г. по т.д. 664/09 г., II ТО на ВКС, определение № 21 от 07.01.2020 по т.д. 699/19 г., I ТО,определение № 322 от 30.03.2016 г. по гр.д. 62266/15, IV ГО, определение № 454 от 21.05.2019 г. по гр.д. 1445/19 г., определение № 350 от 11.06.2010 г. по т.д. 10/10 по описа на II ТО на ВКС,определение № 194 от 18.06.2020 г. по ч.т.д. 751/20 г., I ТО, определение № 336 от 26.05.2011 г. по тд. 606/10 г., II ТО на ВКС, определение 1368/28.12.2012 г. по гр.д. 833/12 г., IV ГО, определение № 50 501 от 06.10.202 г. т.д. 2166/21 г., I ТО, определение № 508 от 07.11.2019 г. по т.д. 348/19 г, I ТО, определение № 867/26.04.2023 г. о к.гр.д. 4095/22 г, определение № 60 549 от 10.11.2021 г. по т.д. 2514/20, II ТО, определение № 50 514/24.07.2023 г. т.д. 1093/22 г., I ТО, определение № 234/12.04.2021 г. по т.д. 1813/20 г. I ТО. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Съобщение с препис от определението е връчен на частния касационен жалбоподател на 20.03.2024 г. Частната жалба, подадена по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК е подадена на 26.03.2024 г. Следователно е в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК. С определение № 628 от 07.03.2024 г. по т.д. 419/24 г., ОС – Пловдив, съдът е потвърдил определение № 90 от 03.01.2024 г. по р.д. 17 624/23 г, по описа на РС – Пловдив, X. гр.с, с което е прекратено производството по отношение на предявения от „Ричи 2015“ ЕООД против ТП на „Д. Т.“ иск за признаване, че договорът между тях от 20.01.2023 г. е прекратен по вина на ответника. За да потвърди този резултат, въззивният съд е констатирал, че ищецът е предявил при условията на обективно кумулативно съединение на искове, иск с за признаване за прекратен на посочения договор поради проявена от същия недобросъвестност и неспазване на добрите търговски практики, чийто изразни форми за неизпълнение на договорените задължения от страна на ответника и нарушение на правата на купувача по договора, както и да бъде осъден ответникът да възстанови сумата от 15 751 78 лв, съставляваща внесена гаранция за изпълнение на договора като задържана без основание от същия. Възприети са изложените твърдения от ищеца за неизпълнение на задълженията на ответника по договора, както и отправено от ответника изявление за прекратяване на договора и задържане на внесена гаранция за изпълнение на договора от 15 751,78 лв, които били оспорени като извършени при липса на основание. Излагат се твърдения за неизправност. С исковата молба ищецът бил уведомил ответника, че не признава прекратяване на договора като вместо това прекратява поради недобросъвестност и в противовес на добрите търговски практики и нравствени норми, било направено уточнение, че предсрочно прекратяване било налице, тъй като до 30.11.2023 г. С определение районният съд би прекратил иска поради неговата недопустимост. Въззивният съд е приел, че е недопустимо да се иска установяване съществуване на права на прекратен договор, тъй като на практика съдът санирал един прекратен договор, независимо дали е правилно или неправилно прекратен, което било недопустимо, неизпълнение по един двустранен договор на една от страните била основание от другата да търси обезщетение на основание чл. 82 ЗЗД, при преценка за наличие на което се преценявала изправността на страните, правото да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно, като по съдебен ред се развалят само договори, с които се прекратяват учредяват признават или прекратяват вещни права върху недвижим и имоти. С оглед изложеното съдът е потвърдил извода. В хода на производството по иска, с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД щяло да се установи дали е налице прекратяване на договора. Нямало основание да се приеме нещо различно въпреки подчертаното в частната жалба относно предмета на договора, че същият е относно продажба на дървесина на корен. Допускането до обжалване на определенията на въззивния съд, с което са потвърдени определения на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото и представляващ общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая частният жалбоподател не е обосновал правен въпрос. Поради това не може да се приеме, че е установено наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Посочените от касатора определения на ВКС не биха могли да обосноват общо основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът следва да обоснове правен въпрос, като касационната инстанция не може служебно да формулира правен въпрос. Посочените определения на ВКС не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване. От изложението не може да се извлече правен въпрос, който да бъде уточняван от съда. Доводите, изложени в частната жалба са свързани с правилността на определението. Допускането на касационно обжалване не може да е свързано с правилността на определението, така както е разяснено в посоченото тълкувателно решение. Липсата на формулиран правен въпрос, обосноваващ основание за достъп до касационно обжалване, е достатъчно основание да се приеме, че не следва да се допуска касационно обжалване. По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на определението. Така мотивиран Върховният касационен съд