Определение № 50224 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1115/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби и от двете страни „Хотел Рива“ ЕООД /с предишно наименование „Казино Фламинго 1“ ООД/ и „Александрия Травел“ ЕООД срещу решение №260028/17.02.2021г., постановено по в.т.д. №356/2019г. на Апелативен съд- Пловдив, с което е обезсилено решение, постановено по т.д. №812/2016г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което са отхвърлени като недоказани и неоснователни предявени от „Александрия Травел“ ЕООД против „Казино Фламинго 1“ ООД /сега „Хотел Рива“ ЕООД/ искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл.12 ЗЗД и чл.88 ЗЗД за заплащане на следните суми: 30 000 лева - частичен иск от общата сума в размер на 177 901 лева по Договор за туристически услуги №21; 1000 лева - частичен иск от 10 051.70 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата по т.1, считано от 12.05.2016г. до датата на исковата молба; 26 000 лева - частичен иск от обща искова претенция от 176 350 евро на основание клауза viii от общи условия на Договор за туристически услуги №21 от 15.07.2015г.; 26 000 лева - частичен иск от обща искова претенция от 161 280 евро на основание клауза III от общи условия на Договор за туристически услуги 21 от 15.07.2015г., както и за прогласяване нищожността на Споразумение за прекратяване на Договор за туристически услуги №21/15.07.2015г. от 25.03.2016г. и ищецът е осъден да плати на ответника разноските по делото. С въззивното решение делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Пловдив, което да започне след конституирането по инициатива на ищеца като задължителен необходим другар в процеса по исковете за нищожност на споразумението от 25.03.2016г. на „Балимекс Травел“ ООД, [населено място] и при което съдът да се произнесе по евентуално предявените осъдителни искове, с които ищецът претендира заплащането на вземания придобити по договор за цесия с „Балимекс Травел“ ООД едва след разглеждането на главните осъдителни претенции, при които тези вземания се твърди да са в патримониума на ищеца по силата на договор за цесия с „Александрия“ ООД /ALEXANDRIA SPOL. S.R.O./, Чешка Република. В касационната жалба на „Хотел Рива“ ЕООД се твърди, че въззивното решение е неправилно- постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Касаторът излага доводи, че въззивният съд е стигнал до неправилен извод, че е налице задължително необходимо другарство между ответника и неговия съконтрахент по атакуваното като нищожно споразумение. Намира, че е налице и съществено процесуално нарушение, като не са отчетени действително предявените в хода на първоинстанционното производство претенции и е допуснато уточняване на вида на съединяване на исковете във втората инстанция. Счита, че първоинстанционният иск е разгледал всички искови претенции, като не е налице недопустимо произнасяне. Излага и доводи по съществото на спора, като моли да бъде потвърдено решението на Окръжен съд-Пловдив. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Дали е допустимо уточняване на процесуалноправното съединяване на искове да бъде извършено едва във втората съдебна инстанция, доколкото при евентуалното съединяване на искове съдът дължи произнасяне по един иск, а при алтернативно съединяване на искове- дължи произнасяне по два иска?; 2. Допустимо ли е да се иска от съда във въззивната инстанция уточняване на претенции, които изрично в писмен вид са заявени от страната в първоинстанционното производство и за които няма данни да подлежат на съмнение за някой от участниците в процеса?; 3.Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор/споразумение, в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора/споразумението?“ - като твърди, че първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по отношение на третия намира, че е налице противоречие с цитираната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК- основание по чл.280, ал., т.1 ГПК. Намира въззиввното решение и за очевидно неправилно – основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът „Александрия Травел“ ЕООД не представя отговор на жалбата в законоустановения срок. В касационната жалба на „Александрия Травел“ ЕООД се твърди, че въззивното решение е вероятно недопустимо, очевидно неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Касаторът излага доводи, че в действителност правата, които се претендират от него като частен правоприемник по договор за цесия с цедент „Александрия“ ООД, Ч., са заявени като главни претенции, а тези с цедент „Балимекс Травел“ ООД- като евентуални, но първоинстанционният съд, въпреки липсата на квалификация на исковете като главни и евентуални, е обсъдил и се е произнесъл по всички заявени претенции. Изводите са въззивния съд, че няма произнасяне по главните искове е напълно необосновано, поради което решението е очевидно неправилно. Намира, че не е налице хипотеза на задължително необходимо другарство в конкретната хипотеза. Моли да се отмени въззивното решение и да се върне делото на ПАС за продължаване на съдопроизводствените действия. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Касаторът намира, че като е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл само по евентуално предявените искове и е обезсилил решението му, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до вероятната му недопустимост, евентуално до очевидна неправилност. Поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Счита ли се, че диспозитивът на съдебното решение съдържа имплицитно произнасяне по всички предявени искове, ако в мотивите на решението съдът е разгледал най-напред главните и след това евентуалните искове, като е достигнал до извода, че всички искове са неоснователни, но е постановил общ диспозитив, с който ги е отхвърлил?; 2. Непосочването в диспозитива на съдебното решение на основанието, на което са разгледани исковете, представлява ли порок, който води до недопустимост на съдебното решение, ако съдът се е произнесъл по всички релевирани от ищеца доводи?; 3. Може ли да бъде обезсилено като недопустимо решение, което е постановено при отчитане на всички относими към спора факти и доказателства, от които ищецът извлича основанието на претендираните права и които очертават обхвата на търсената защита, макар съдът изрично да не е класифицирал претендираните права по линията на главен/евентуален иск?; 4. Кога въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане?; 5. Цедентът задължителен необходим другар ли е на ответника в процес, образуван по иск на цесионера срещу контрагента на цедента за обявяване на нищожна на правна сделка, правата по която са прехвърлени от цедента на цесионера?; 6. Задължително необходими другари ли са страните по сделка, чиято нищожност се претендира от трето лице?“. Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №4 от 13.04.2020г. по гр.д. №1885/2019г., ІІ г.о.; решение №84 от 17.08.2015г., т.д. №809/2014г., ІІ т.о.; решение №112 от 07.10.2016г., гр.д. №2758/2015г., ІІ г.о.; вторият- в противоречие с решение №271 от 06.01.2015г., гр.д. №2853/2014г., І г.о.; третият- в противоречие с решение №19 от 14.07.2016г., гр.д. №3604/2015г., ІV г.о.; четвъртият- в противоречие с ППВС №1/1985г., решение №336 от 21.11.2018г., т.д. №2976/2017г., ІІ т.о. и др.- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на първите четири, както и на останалите правни въпроси касаторът поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът „Хотел Рива“ ЕООД намира касационната жалба на „Александрия Травел“ ЕООД за основателна, но поради съображенията, изложени в подадената от самия него касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С определение №38 от 01.03.2022г. настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК до постановяване на решение по тълкувателно дело №7/2020г. на ОСГТК на ВКС. На 13.01.2023г. е постановено ТР №7/2020 по т.д. №7/2020г. на ОСГТК на ВКС, поради което производството по делото следва да бъде възобновено. Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да обезсили първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като недоказани и неоснователни предявените от „Александрия Травел“ ЕООД против „Казино Фламинго 1“ ООД /сега „Хотел Рива“ ЕООД/ искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл.12 ЗЗД и чл.88 ЗЗД за заплащане на следните суми: 30 000 лева - частичен иск от общата сума в размер на 177 901 лева по Договор за туристически услуги №21; 1000 лева - частичен иск от 10 051.70 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата по т.1, считано от 12.05.2016г. до датата на исковата молба; 26 000 лева - частичен иск от обща искова претенция от 176 350 евро на основание клауза viii от общи условия на Договор за туристически услуги №21 от 15.07.2015г.; 26 000 лева - частичен иск от обща искова претенция от 161 280 евро на основание клауза III от общи условия на Договор за туристически услуги 21 от 15.07.2015г., както и за прогласяване нищожността на Споразумение за прекратяване на Договор за туристически услуги №21/15.07.2015г. от 25.03.2016г. и ищецът е осъден да плати на ответника разноските по делото, въззивният съд, на първо място приема, че исковете с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на Споразумение за прекратяване на Договор за туристически услуги №21/15.07.2015г. от 25.03.2016г., предявени при условията на евентуалност /главен иск за нищожност поради противоречие с добрите нрави, евентуално съединени – поради противоречие на закона, липса на предмет и липса на основание/, следва да бъдат предявени срещу двете страни по сделката, които са задължителни другари, а в случая са насочени само срещу една от страните; и на второ място, че са разгледани само евентуално предявените осъдителните искове, без съдът да се е произнесъл по главните искове. ПАС намира, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Пловдив, което да започне след конституирането по инициатива на ищеца като задължителен необходим другар в процеса по исковете за нищожност на споразумението от 25.03.2016г. на „Балимекс Травел“ ООД, [населено място], като първоинстанционният съд следва да се произнесе по евентуално предявените осъдителни искове, с които ищецът претендира заплащането на вземания придобити по договор за цесия с „Балимекс Травел“ ООД, но едва след разглеждането на главните осъдителни претенции, при които тези вземания се твърди да са в патримониума на ищеца по силата на договор за цесия с „Александрия“ ООД /ALEXANDRIA SPOL. S.R.O./, Чешка Република. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно и не е налице основание за допускането му до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост съгласно чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Недопустимо е решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран; при липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка за правото на иск; при произнасяне по нередовна искова молба или по непредявен иск. Предметът на спора и правната квалификация на предявените искове се определя от съда с оглед твърденията в исковата молба за претендираното или отричано от ищеца субективно право, вида и обема на търсената защита. Няма спор в теорията и съдебната практика, вкл. цитираната от касатора, че когато съдът се произнесе по предмет, за който не е сезиран, т.е. въз основа на обстоятелства, които не са наведени от ищеца и когато дава защита, която не е търсена /свръх петитум/, постановеното съдебно решение е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. В конкретния случай въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и не се произнасял по съществото на спора, респ. не се е произнесъл извън предмета на спора, като твърдяното от касатора „Александрия Травел“ ЕООД съществено процесуално нарушение не води до недопустимост на съдебния акт, а евентуално до неговата неправилност. Решението не е очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касаторите доводи представляват оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение, но не и за очевидната му неправилност. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният и от двамата касатори процесуалноправен въпрос „Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор, в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора?“ е обсъден от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи за недопустимост на първоинстанционното решение. Твърдяното от първия касатор противоречие в съдебната практика е преодоляна. С решение №7/2020 от 13.01.2023г., по тълкувателно дело №7/2020г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на този правен въпрос, като е прието, че страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора. Въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение поради неучастие на „Балимекс Травел“ ООД като задължителен необходим другар на ответника в производството по евентуално съединените искове правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Споразумение за прекратяване на Договор за туристически услуги №21/15.07.2015г. от 25.03.2016г. /главен иск за нищожност поради противоречие с добрите нрави, евентуално съединени – поради противоречие на закона, липса на предмет и липса на основание/, е изцяло съобразено със задължителното тълкуване на ВКС, поради което не е налице основание за допускането му до касационен контрол. Въззивният съдебен състав е изложил подробни мотиви, че „Балимекс Травел“ ООД и ответника „Хотел Рива“ ЕООД са страни по споразумението, чиято нищожност се претендира да бъде установена, поради което са задължителни необходими другари в производството по предявените от ищеца като трето лице искове. Неучастието на задължителен необходим другар е основание за обезсилване на първоинстанционното решение и връщането на делото за ново разглеждане с участието на всички надлежни страни /т.6 от ТР №/2013г. от 09.12.2013г., т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Останалите поставени от касаторите въпроси не могат да обосноват допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като действителността на Споразумение за прекратяване на Договор за туристически услуги №21/15.07.2015г. от 25.03.2016г. е преюдициален въпрос по отношение на осъдителните искове, предявени от „Александрия Травел“ ЕООД против „Хотел Рива“ ЕООД. т.е. по същите не може да се постанови допустимо съдебно решение преди решаването на спора по исковете с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Налице е обусловеност между двата спора, която се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения между страните, подробно описани в исковата молба и уточнителните молби, като разрешаването на спора по осъдителните искове е предпоставено от решаването на въпроса за действителността на процесното споразумение. В хипотезата на предявяване на исковете с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД в отделно производство, делото по осъдителните искови претенции би следвало да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до влизане в сила на решението по преюдициалното дело, като произнасянето на съда без да спре производството би било недопустимо. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.2 и 3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд