Определение № 410 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 369/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв.М.Р. и адв.С.Й.-пълномощници на И. Д. Н., срещу определение от 15.03.2012 г., по ч.гр.д. № 3669/2012 г., по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 30.01.2012 г., постановено по гр.д. № 464/2012 г. по описа на Софийски районен съд,ІІ г.о.,67 състав,в частта, с която е прекратено производството по исковете за делба на недвижими имоти № ... и №.... в землището на [населено място] под № .. и № ... от исковата молба и делото в тази му част е изпратено на РС-Елин Пелин по компетентност. Като основание за допускане на касационния контрол се позовава на всички основания визирани в чл. 280 ал. 1 ГПК, като е изложил и процесуалноправния въпрос, който е от значение за конкретната хипотеза, а именно: допустимо ли е да не се приложи разпоредбата на чл.116 ГПК,при положение,че се касае за предявен иск за делба на няколко недвижими имоти,които се намират в различни райони. Ответникът по частната касационна жалба – И. Д. М. не е подал писмен отговор в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд по същество е преповторил мотивите на районния съд, като е посочил, че е процесуално недопустимо ,поради предявяване с една искова молба на обективно съединени искове,всеки от които може да е предмет на отделно производство,това да доведе до промяна на местно компетентния съд по местонахождение на имота. При проверка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящата инстанция счита,че е налице соченото основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Родовата подсъдност на предявените обективно съединени искови претенции е районен съд като първа инстанция по аргумент от чл.103 и чл.104 ГПК,а съгласно чл.119, ал.1,предл.2 ГПК за нея съдът следи служебно. Местната подсъдност по исковете за делба се определя съгласно разпоредбата на чл.109,ал.1,предл.2 ГПК и това е районният съд, в района на който се намира населеното място, където е местонахождението на недвижимия имот, предмет на исковата претенция. При обективно съединени искови претенции, с предмет недвижими имоти, намиращи се в различни съдебни райони, местната подсъдност се определя съгласно разпоредбата на чл.116,ал.1,предл.2 ГПК.Ищецът е този, комуто законодателят е предоставил възможност да избере пред кой местно компетентен съд по една от исковите претенции да предяви обективно съединените искови претенции. В настоящия случай ищецът е избрал районния съд, в района на който се намира един от недвижимите имоти – под № 1 в исковата молба,а именно Софийски районен съд.Избраната от ищеца местна подсъдност, отговаряща на определената от закона местна подсъдност на един от обективно съединените искове, обвързва сезирания съд и той не може да препраща делото на местно компетентен съд по друг от обективно съединените искове, дори при направено възражение за неподсъдност по чл.119,ал.2 ГПК. Съобразно изложеното обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо,но неправилно.Допуснато е нарушение по приложението на чл.116,ал.1,предл.2 ГПК.Надлежният съд за разглеждане на исковите претенции за делба е Софийски районен съд,поради което определението следва да бъде отменено,а делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на исковите претенции, с предмет всички недвижими имоти. В. от изложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.