Определение № 4699 от 20.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. К. К., като майка и законен представител на децата Х. О. К. и Г. Й. К., чрез процесуалния й представител адв. З. П., против определение №748 от 09.07.2026г. по в. ч. гр. д. №501/2026г. на Окръжен съд- Русе, с което е прекратено производството по делото в частта, с която се обжалва определение № 2055/28.05.2026г., постановено по гр. д. № 1198/2026 г. по описа на Районен съд- Русе, с което е оставена без уважение молбата на С. К. К. с вх. №17915/27.05.2026г. за продължаване на срока за отстраняване на нередовности на исковата молба, и е потвърдено определение № 2056/28.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1198/2026 г. по описа на Районен съд- Русе, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба на С. К. К., като майка и законен представител на децата Х. О. К. и Г. Й. К., против бащата О. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 127а от СК за заместване на съгласието на ответника, в качество на баща на децата Х. К. и Г. К. за излизането им извън пределите на Република България, както и да им бъдат издадени нови задгранични паспорти, и е прекратено производството по делото. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване а съдопроизводствените действия по него. В изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване на определението по чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на четвърто г. о., след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната касационна жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу определение на въззивен съд, което не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по частна жалба на С. К. К., като майка и законен представител на децата Х. О. К. и Г. Й. К., против определения, постановени по гр. д. № 1198/2026г. по описа на Районен съд- Русе, с което е оставена без уважение молбата й за продължаване на срока за отстраняване на нередовности на исковата молба, и е върната исковата й молба против бащата О. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 127а от СК за заместване на съгласието на ответника, в качество на баща на децата Х. К. и Г. К., за излизането им извън пределите на Република България, както и за издаването им на нови задгранични паспорти. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК въззивното решение по производство по чл.127а от СК не би подлежало на касационно обжалване, поради което и на основание чл.274, ал.4 от ГПК на такова не подлежат и постановените от въззивния съд определения в същото производство. E. защо частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,