Определение № 359 от 03.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 2326/2020 г.

Производството е образувано по частна жалба на Н. Г. Т. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу разпореждане № 260202 от 05.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 301/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, за връщане на подадената от него частна касационна жалба срещу определение № 299 от 14.07.2020 г. по същото в.ч.гр.д., с което е потвърдено разпореждане № 431 от 07.05.2020 г. по в.гр.д. № 575/2019 г. на Окръжен съд – Хасково, за връщане, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, на подадена от настоящия частен жалбоподател касационна жалба с вх. № 12105 от 20.19.2019 г. срещу решение № 438 от 14.11.2019 г. по в.гр.д. № 575/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. С определение № 488 от 09.12.2020 г. настоящото частно производство е било спряно до приключване на тълкувателната процедура по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. С постановяване на Тълкувателно решение по посоченото тълк. дело, основанието за спиране на производството е отпаднало и същото следва да бъде възобновено. Настоящият състав на ВКС счита, че атакуваното разпореждане на Апелативен съд – Пловдив, в контекста на приетите с посочения тълкувателен акт постановки, е процесуално недопустимо, поради функционална некомпетентност на апелативния съд. Вероятно недопустимо е и определението на П., потвърждаващо връщането на постъпилата чрез въззивния съд (Окръжен съд – Хасково) касационна жалба, с оглед разрешенията, дадени в Тълкувателно решение от 23.06.22 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Според задължителните указания в мотивите на ТР, компетентен да разгледа частна жалба срещу разпореждане за връщане на касационна жалба, постановено от окръжен съд, е касационният, а не апелативният съд. Тълкуването е основано на характера на процесуалните действия, свързани с администриране, които не се извършват от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, поради което постановеното от него разпореждане за връщане на касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. второ ГПК. Предвид горното, атакуваното разпореждане, както и определение № 299 от 14.07.2020 г. на П., подлежат на обезсилване, като частната въззивна жалба на Н. Г. Т. срещу разпореждането на въззивния съд за връщане на касационна жалба с вх. № 12105/20.12.2019 г. следва да се приеме за разглеждане от ВКС. Въззивното производство по в.гр.д. № 575/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано по въззивна жалба на ответника – Н. Г. Т., срещу решение № 462 от 09.07.2019 г. по гр. д. № 2780/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е осъден да заплати на основание чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД на „Про Л.“ АД сумата от 11 329.23 лв., представляваща неплатени погасителни вноски за периода от 08.12.2013 г. до 08.02.2018г. по Договор за потребителски кредит № FL355298 от 08.02.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2018 г. до окончателното й изплащане. С решение № 438 от 14.11.2019 г. по в.гр.д. № 575/2019 г. на Окръжен съд – Хасково първоинстанционното решение е потвърдено. С разпореждане № 431 от 07.05.2020 г., депозираната от Н. Г. Т. касационна жалба е върната от въззивния съд, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 299 от 14.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 301/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, е потвърдено връщането на касационната жалба с оглед необжалваемостта на въззивния съдебен акт, постановен по спор, произтичащ от търговска сделка. Постъпилата срещу това определение частна касационна жалба е върната от П. с разпореждане № 260202 от 05.10.2020 г., на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, което, както бе отразено по-горе, се явява процесуално недопустимо с оглед постановките в обявеното ТР № 1/2018 г. С оглед възприетото от ГК и ТК на ВКС становище в това тълкувателно решение, потвърждаващото определение на П. също се явява процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. По същество, разпореждането на въззивната инстанция за връщане на депозираната от ответника Т. касационна жалба е правилно. Процесуално законосъобразен е изводът на Окръжен съд – Хасково за недопустимост на касационния контрол, съобразно критериите по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК – видът на делото, с оглед на неговия предмет, и цената на иска. Обжалваното разпореждане се явява в съответствие с възприетото от ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 3/2019 г. разграничаване на гражданските и търговски дела при дефиниране необжалваемостта на постановени по тях въззивни решения в зависимост от обективния критерий – паричната оценка на предмета на съответното дело. В мотивите към тълкувателния акт е прието, че в съответствие с този обективен критерий, „въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правният спор“. Изтъкнато е, че до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г., не са предвидени изключения, при които качеството на лицето – страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото, като качеството „потребител“ на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на въззивния съдебен акт. Съобразно принципните постановки в предходно посоченото ТР и неприложимостта на създаденото ново процесуално правило на чл. 113 ГПК – след приемане на ЗИД ГПК, обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г., тъй като към момента на влизането му в сила въззивното производство не е било висящо, формираният извод за недопустимост на касационната жалба на Н. Г. Т. следва да се потвърди. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение