Определение № 548 от 23.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1515/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищцата в производството М. И. Д. срещу решение № 144 от 14. 04. 2025 г., постановено от Апелативен съд - Пловдив по в.т.д. № 96 по описа на съда за 2025 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 492 от 18.12.2024 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 526 по описа на съда за 2023 г., с което е отхвърлен предявеният от касаторката, в качеството й на земеделски производител, против „ТУФЕКС“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], иск за заплащане на сумата 33 000 лв. с ДДС - дадена по повод развалено облигационно правоотношение, с предмет доставка на конопено семе за посев, съставляващо канабис Сатива Л, сорт от каталога на ЕС, представляващо сертифицирани семена за посев FINOLA LOT B33710202100001, label № 1074103889254 и label № 1074103889070, за което е издадена фактура № 36/07.11.2022 г. на стойност 33 000 лв. за продажба на договорените семена, поради неизпълнение на задължението на ответника да достави на ищеца стоката, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за очевидна неправилност и за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния и процесуалния закон.

Поддържа се, че решенията по съществото на спора са основани на писмено доказателство /конкретна справка рег. индекс № 94-1592/14.07.2023 г./, искането за събирането на което е преклудирано, доколкото в отговора си на исковата молба ответникът е искал предоставянето от страна третото за делото лице – Министерство на земеделието и храните /МЗХ/, на представените пред същото от ищцата не справки, а само на всички декларации. Според касатора посочената справка не е декларация и от ответника не е искано представянето й с отговора на исковата молба, а последващите му доказателствени искания, вследствие на които справката е приобщена към доказателствата по делото, са преклудирани. Настоява се и че така представената справка е невалидна – изложеното в нея не отговаря на действителното положение, което е отразено в друга справка – рег. индекс № 94-1592/26.07.2023 г., това по-специално важи за вида засято от ищцата конопено семе, и това е установено от контролиращия орган – МЗХ. В потвърждение на последното се твърди, че писмо на МЗХ № 1103/21.10.2024 г., с което са представени двете посочени справки, съдържа конкретно становище и тяхна оценка, като в същото контролиращият орган е приел и се е обосновал, че валидна е справката от 26.07.2023 г. и изложената в нея информация е коректно попълнена. Същото становище на МЗХ се съдържало и в писмо изх. № 94-1592/19.03.2023 г., представено по делото в о.с.з. на 05.06.2024 г. Излага се оплакване, че въззивният съд освен че не е обсъдил справката от 26.07.2023 г., но не е обсъдил и изложеното, на два пъти, с еднопосочна и непротиворечаща си информация, от заместник-министъра на МЗХ, в горецитираните писма. Според касатора съдът не е обсъдил и доказателствената сила на тези писма като документи, съставляващи според него официални документи, изхождащи от длъжностно лице, което пряко следи за приложението на нормативната уредба на процесните отношения и в частност за подаваните справки, като цитираните, и на една от които съдът е основал решението си. Според касатора тези писма са доказателства за изявленията пред МЗХ, като последното чрез заместник-министъра в кръга на неговата компетентност, ясно и непротиворечиво сочи за валидността на направените изявления /справки/, които са частни свидетелстващи документи, но писмата на МЗХ са официални такива. В резултат на така допуснатите според касатора процесуални нарушения, въззивният съд е стигнал до неправилния извод, че процесната стока е доставена от ответника на ищеца, съответно – че за последния не е възникнало правото му да развали договора между тях, довело до отхвърляне на иска му.

Иска се отмяната на обжалваното решение, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и по ал. 2, предл. 3 от ГПК.

Поставят се като общо основание за допускане на касационно обжалване въпросите:

1. Следва ли доказателствените искания направени от страните да се тълкуват формално и конкретно или е допустимо разширително тълкуване на доказателствено искане, вече направено доказателствено искане да се ползва, като основание за друго, ново такова, като с това да се преодолее изискването за конкретика и преклузията въведени в чл. 367, ал. 3 от ГПК? Касаторът счита, че по този въпрос обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В посочената насока се излагат подробни твърдения в насока немотивираност на отказа на съда да се извърши ревизия на протоколно определение от 10.07.2024 г. произнесено от ПОС и потвърдено като валидно от ПАС, с което се допускат нови доказателствени искания от страна на ответника, в остро противоречие с процесуалното изискване, въведено в нормата на чл. 367, ал. 3 от ГПК, а именно - че ответника в отговора на исковата молба следва да посочи точно доказателствата и да конкретизира обстоятелствата, който ще се доказа ват с тях.

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и оплаквания по въззивната жалба в тяхната пълнота, като изложи собствени мотиви по тях, при съблюдаване очертаните с въззивната жалба предели на производството и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи съображения за доказателствената им стойност? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, с оглед изискванията за допустимост до касационен контрол - чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /явно се има предвид т. 1 от същата алинея, съдържанието на по сочената т. 2 няма връзка с практиката на ВКС/. Сочи се, че въззивният съд е отказал да направи мотивиран анализ и да обсъди в мотивите си каква е доказателствената сила на писмото на МЗХ, с което се представят двете справки, по-конкретно доказателствената сила на изложеното в това писмо от длъжностното лице, издало го в кръга на неговата служебна компетентност. Според касатора няма абсолютно никакви мотиви на въззивния съд, за това какъв документ е писмото от МЗХ. Единствено и повърхностно е отбелязано, че изложеното от МЗХ в това писмо е, че това са „обяснения, които нямат доказателствена стойност“ и това е сторено от съда въпреки, че този довод за неправилност на решението на първия съд е изложен във въззивната жалба, т.е. направено е конкретно оплакване от жалбоподателя. Твърди се противоречие с решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр.д. № 3418/2013 г. на ВКС, Първо г.о., Постановления №№ 1/13.07.1953 г., 7/27.12.1965 г., 1/10.11.1985 г. на Пленума на ВС и ТРОСГКВКС № 1/04.01.2001 г. – т. 19.

3. Длъжен ли е съдът в изпълнение на своята правоприлагаща дейност да счита фактите отразени в официален свидетелстващ документ за действително осъществили се и следва ли да се възприеме, че материална доказателствена сила на официалния документ се простира и спрямо констатации извършени на длъжностно лице (заместник-министър на Министерство на земеделието и храните) в кръга на неговата компетентност обективирани в същия този документ, при условие, че липсва успешно проведено доказване, че официалния документ е неистински?

Твърди се, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, а и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед изискванията за допустимост до касационен контрол - чл. 280, ал. 1, т. 2 /явно – т. 1/ и т. 3 от ГПК. Като решение, на което въззивното противоречи се сочи решение № 249/12.11.2012 г., по гр.д. № 270/2012г., Второ г.о., ВКС.

Твърдяната очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение се обосновава с твърдения, че в случая въззивният съд е приложил императивната процесуална норма на чл. 367, ал. 3 от ГПК, не съобразно вложената в нея воля на законодателя всяко доказателствено искане и доказателство да бъде конкретно, а е придал обратно значение на нормата - не следва доказателствено искане да се тълкува формално, същото следва да се разглежда разширително. По този начин според касатора се създава неправомерна процесуална възможност да се прелива от едно доказателствено искане към друго такова, без това да бъде обхванато от преклузията, въведена със същия законов текст.

Като друго основание в същата насока се посочва неотчитане на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, което е отново прилагане на закона в обратен смисъл, доколкото съдът е длъжен да зачита и да се съобразява с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена, чрез доказване на тяхната неистинност - не е издаден от подписалото го лице или не е в кръга на неговата компетентност, конкретно в случая това прилагане на закона в обратен смисъл, касае оценката на събраното по делото писмено доказателство - писмото на МЗХ изх. № 1103/21.10.2024 г.

Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно неоснователността на предявения иск, въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение, че:

Във връзка със спорния факт - дали е извършена процесната доставка на семена за посев /коноп/ по процесните проформа-фактура и фактура, обективиращи договор за продажба на конкретни такива семена, първоинстанционният съдът е указал, че ответникът носи доказателствената тежест за установяването на този положителен факт.

Съдът сочи, че още с отговора си ответникът е поискал издаването на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ за снабдяване със заверени преписи от всички декларации, подадени от ищцата, в качеството й на земеделски производител, във връзка с изпълнение на задълженията й по Наредба № 1 от 12.03.2018 г. за условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа, за периода 01.11.2022 г. до датата на изготвяне на преписите. Искането е уважено, като съдебното удостоверение е представено на третото задължено лице с молба вх.№ 70-6373 от 11.12.2023 г.

Ответникът е представил полученото от МЗХ писмо от 01.12.2024 г., от което е видно, че няма предоставени от ищцата декларации за прибрано количество продукция от растения от рода на конопа /канабис/, а в министерството е постъпил протокол на Областна дирекция Земеделие - [населено място] за унищожени площи с коноп, с рег.индекс № 66-4532 от 17.11.2022 г. За стопанската 2022-2023 г. все още не е подадена декларация за прибрано количество растения от същия вид.

Поради непълнота на изисканите документи, съдът е изискал за пореден път информация, която да бъде приложена направо по делото. Междувременно ищцата е представила писмо от министерството за нуждите на настоящото производство, съдържащо обяснения, ведно със справка № 94-1592 от 26.07.2023 г. В обяснението се посочва, че от ищцата са постъпили две справки за извършена сеитба на растения от рода на конопа със съдържание под 0,3 тегловни процента на ТХК, съответно с рег.индекс № 94-1592 от 14.07.2023 г. и № 94-1592 от 26.07.2023 г. При обработването на първата справка се установило, че ЕКАТТЕ на посоченото място на сеитба не отговаря на действителността /ЕКАТТЕ на [населено място]/ и следва да се извърши корекция, което довело до представянето на втората справка с вярната справка - сеитба в [населено място], парцел с идентификатор № 03109.14.38, количество семена 1000 бр., сорт Комполти, произход България.

В с.з. на 05.06.2024 г. е констатирано, че изпратените документи са непълни, като е дадена възможност на ответника да посочи конкретни документи, които иска да бъдат представени. Ответникът е уточнил искането си за нуждите на производството, а именно - протокол за унищожени площи от 17.11.2022 г., цитиран в първия отговор на третото задължено лице, справка с рег.индекс № 94-1592 от 14.07.2023 г., както и всички справки за извършена сеитба на семена от рода на конопа, документи за внос на семена от процесния вид, документи от акредитирана лаборатория за съдържанието на ТХК в растенията, от които са добити семената, декларации за прибрано количество, декларираните данни от ищцата в регистъра, създаден и поддържан по чл. 10, ал. 1 от Наредба №1/12.03.2018 г. В изпратения отговор е посочено кои документи се намират в министерството и кои от конкретно изброените - в Областна дирекция Земеделие - Пловдив и Изпълнителна агенция по семепроизводство, апробация и семеконтрол /ИАСАС/. Приложени са справки за извършени сеитби с рег. №№ 94-1123 от 10.06.2022 г., 94-1592 от 14.07.2023 г. и 94-1592 от 26.07.2023 г. Към първата справка е приложена фактура за доставка от м. 04.2022 г. и лабораторно изследване.

В с.з. на 10.07.2024 г. съдът е уважил искането на ответника за изискване на данни от посочените в писмото трети лица, като е приел, че същото не е преклудирано и е относимо и необходимо за изясняване на спора. Така, постъпили от ИАСАС са протокол за пробовземане от 08.09.2023 г., изпитвателен протокол от 03.10.2023 г., заявление за вземане на проби от ищцата от 04.09.2023 г., а от Областна дирекция Земеделие - Пловдив - протокол от 11.11.2022 г. за компрометиран посев. От страна на ответника е представено и незаверено копие на справка за сеитба от 13.07.2023 г., изходящ от ищцата.

Така събраните доказателства според съда следва да бъдат разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, без да се изключват допуснатите доказателства с протоколното определение на първоинстанционния съд от 10.03.2024 г. В подкрепа на последното въззивният състав е изложил, че ответникът в отговора си е заявил доказателственото си искане - да се изискат всички декларации, които ищцата е подавала в изпълнение на задълженията си по Наредба № 1 от 12.03.2018 г., което е уважено от съда. Същото е направено в предвидения от чл. 131 от ГПК срок и е във връзка с изясняване на основния спорен въпрос по делото - изпълнил ли е ответникът задължението си по договорното правоотношение за доставка на стоки и предал ли е на ищцата семената, предмет на правоотношението. В съответствие е и с разпределената доказателствена тежест за установяване на този положителен факт на страната на ответника. Според въззивния съд се установява, че от третото задължено лице не е постъпила своевременно исканата информация. Представяна е на части, ведно с обяснения, които нямат доказателствена стойност. От развилата се кореспонденция по делото и представените документи, според съда се установява в последното писмо, че част от исканата информация се съдържа при други лица. Така се е достигнало до постановяване на протоколното определение от 10.07.2024 г. Доколкото допуснатите с него доказателства са във връзка с искането в отговора на исковата молба и при така описаното движение по делото, според съда, не се установява тяхната преклузия. Това според въззивния състав съответства на задължението на съда за установяване на истината, прогласено в чл. 10 от ГПК, като осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за спорното право. Съдът сочи, че в цитираната Наредба № 1 от 12.03.2018 г., която се отнася за условията и реда за издаване на разрешение на отглеждане на растения от рода конопа /канабис/, предназначени за влакно, семена за фураж и храна, и семена за посев, със съдържание под 0,3 тегловни процента на ТХК /променени тегловни процента от 0,2/, са посочени задължителните документи, които следва да подава земеделският стопанин в Министерство на земеделието и храните - заявления, справки за сеитба, декларация за прибрано количество реколта, ведно с необходимите приложения към тях. Според съда това, че ответникът е посочил в отговора си, че иска представянето на всички декларации от наредбата, не следва да се тълкува формално - искането му се отнася до подадените от ищцата документи в изпълнение на всичките и задължения по наредбата, свързани с придобиване, държане и отглеждане на растения от рода на процесните, тъй като съответства на изразеното му становище срещу исковата молба и на обстоятелствата, които иска да установи в исковото производство, изрично посочени в нея. В хода на производството същото искане е прецизирано във връзка с постъпилите писма. В чл. 9 от наредбата са посочени необходимите документи, които се представят в министерството при всяко засяване. Наред със справка от земеделския производител за количествата семена на открити и закрити площи по т. 1, б. „а“ са необходими и документ за внос на семена от трети страни съгласно Закон за посевния и посадъчен материал по т. 1, б. „б“, и документ от акредитирана лаборатория за съдържанието на ТХК в растенията, от които са добити семената по т. 1, б. „в“. Според въззивния съд именно документите по чл. 9, т. 1, б. „б“ и б. „в“ не са представени от третото задължено лице МЗХ, което е довело до постановяване на протоколното определение от 10.07.2024 г., при което според въззивния състав не се установява допуснато процесуално нарушение.

Според въззивния съд по-натам, установява се, че ответникът в изпълнение на процесното договорно правоотношение е сключил договор с трето лице - дружеството „Л. грийн“, от което закупил два броя пакети, съдържащи семена на растението канабис - Сетива Л, с тегло от по 100 грама, окомплектовани с всички необходими съпътстващи документи, в които са отразени произхода на съответната част от растенията и контролните номера, изписани върху опаковките на растителните компоненти, с партида на произход - 1108-20185, сертифицирано семе, 9 568 кг, род - коноп /канабис - Сетива Л/, сорт - Финола, страна на произход - Финландия. От представените с отговора доказателства се проследява произхода на процесните семена, както и движението им до ответника, който ги е получил в края на м. ноември 2022 г., като доставката от производителя до него е записана с контролен номер Е21- 0021750, който номер е код на проследяване на движението на опаковките и съдържа необходимите сертифициращи документи за произхода на стоката.

Установява се, че страните по делото са сключили договор за покупко-продажба на семена от рода на доставените на ответника семена, което правоотношение е обективирано в процесната фактура № 36 от 07.11.2022 г., с основание - конопено семе за посев, съставляващо канабис Сатива Л, сорт от каталога на ЕС, представляващи сертифицирани семена за посев FINOLA LOT B33710202100001, label № 1074103889254 и label № 1074103889070, които данни съответстват на партида по произход 1108-20185, на контролен комер на скорост на покълване Е21-0021750, на партида на преопаковане B33710202100001. Стоката е заплатена от ищцата, съгласно представените три броя банкови документи.

Според съда се установява също, че ищцата е подала заявления за производство на коноп от рода на доставените семена за 2022-2023 г., както и справки за количествата засети семена на открити и закрити площи. В справката с рег. № 94-1592 от 14.07.2023 г. е заявила засети закрити площи в размер на 1,276 дка, намиращи се в [населено място], № парцел 03109.14.38, ЕКАТТЕ 37229, със семена коноп /канабис/ от сорт Финола, произход Финландия, сертификат за семена Е21-0021750. В последваща справка с рег.№ 94-1592 от 26.07.2023 г., която министерството счита за меродавна, е заявила засети площи 0,800 дка в парцел № 03109.14.38, ЕКАТТЕ [населено място], семена коноп от сорт Комполти, произход България. Взети са проби от цъфтежа на коноп, сорт Комполти от 08.09.2023 г. Няма данни за унищожена продукция от 2023 г. Представеният протокол за унищожаване на единични растения от коноп се отнася към 11.11.2022 г., т.е. за реколтата, която предхожда доставката на процесните семена.

Въззивният състав излага, че страните по делото не са подписали писмен документ за предаването и приемането на доставената стока, но във фактурата е посочено основанието с описание на доставената стока, която съответства на контролния номер за проследяване на произведената партида семена, посочен в първоначално подадената от ищцата справка за засети семена през 2023 г. Според съда няма основание тази справка да не бъде зачетена от решаващия състав. Посочва се, че същата има характер на частен свидетелстващ документ, представен пред държавен орган, в който издателят му признава определени факти, които са неизгодни за него - сеитба със семена от пратката с контролен номер Е21-0021750, следователно се ползва с материална доказателствена сила и доколкото документът не е оспорен, следва да се зачете доказателствената му сила. Същият /документ/, според съда съответства на тезата на ответника в отговора му, че засетите от семената растения видимо изсъхвали през м. юни 2023 г. Ето защо, преценявайки всички приложени по делото доказателства поотделно и съвкупно, според въззивния състав следва да се приеме, че ответникът е предал на ищцата стоката по процесната фактура № 36, ищцата е получила стоката и е засяла доставените семена, като няма данни за добив.

В обобщение въз основа на така установената фактическа обстановка по делото въззивният съд е приел, че е доказано възражението на ответника за това, че е предал на ищцата стоката по процесната фактура № 36, не е налице твърдяното в исковата молба неизпълнение на задължението му да предаде на купувача заплатената стока, а оттук следва и че не е налице условието в чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора от страна на кредитора - неизпълнение от страна на длъжника на задължение, за което отговаря, което води до извод за неоснователност на иска.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване - а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно.

В практиката на Върховния касационен съд по приложение на същата норма е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивният съдебен акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към него, при това – при обикновен прочит, при който порокът му също следва да е виден, да е възможно да бъде установен, и без за това да се налага някакъв нарочен и задълбочен анализ на приетото в мотивите и постановено от съда. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона "contra legem" - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора "extra legem" - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Съответният съдебен акт ще е явно необоснован, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на външното съдържание на диспозитива и мотивите на обжалвания съдебен акт, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че същият бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

В конкретния процесен случай в обосноваване твърденията си за очевидна неправилност на въззивния съдебен акт касаторът излага оплаквания, свързани с процесуалната дейност на съда по събиране и оценка на доказателствата по делото. Същите са относими към правилността на решението, но не са годни да обосноват негова очевидна неправилност в изложения непосредствено по-горе и утвърден в практиката на ВКС смисъл, доколкото изискват извършването от страна на касационния състав, на анализ на дейността на съда по попълване на делото с доказателства и оценката им. Такова правомощие обаче касационната съдебна инстанция има само в последващо евентуалното допускане на касационно обжалване на въззивното решение, производство по чл. 290 от ГПК с предмет проверка за правилността на решението, съответно – преценка досежно наличието или неналичието на основанията за касирането му по чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и в настоящото производство по чл. 288 от с.з. Поради изложеното въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване на заявеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Не са налице претендираните основания за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. За да бъде преценявано наличието на някой от допълнителните критерии за селектиране на касационната жалба, касаторът следва да е формулирал въпрос или въпроси, представляващи годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както същият е разяснен непосредствено по-горе и в случая поставените въпроси не съставляват такова годно общо основание.

Първият въпрос, по начина, по който е формулиран и обоснован, е относим към правилността на решението, доколкото отговорът му изцяло зависи от конкретните обстоятелства по делото. По отношение на въпроса не е обосновано и наличието на заявения допълнителен критерий за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, с конкретни твърдения, измежду посочените по задължителен за съдилищата начин в т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г.

Вторият въпрос е правен и принципно годен да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване, доколкото отговорът му е от естество да обуслови изхода на всеки правен спор, разрешаван със средствата на гражданския процес, като относим към спазването на императивно законоустановените в процесуалния закон задължения на съда да разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, да преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, да постанови решението си въз основа на доказателствата по делото и вътрешното си убеждение, като го основе върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, и при това да изложи мотиви към решението си, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Не е налице обаче поддържаният от касатора допълнителен критерий за селектиране на касационната му жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По отношение задължението на съда да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото относими към спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните, като на тази база обоснове крайните изводи в решението си, е налице постоянна и еднопосочна, включително задължителна за съдилищата съдебна практика. Според същата, обективирана в т. 3 от р. I на ППВС № 1/13. 07.1953 г., доразвиващото го № 7/27. 12. 1965 година и в т. 13 от ППВС № 1/10. 11. 1985 г., както и във формирана въз основа на тях казуална практика на касационната съдебна инстанция /примерно, но не само определение № 60573 от 16. 07. 2021 г. по гр.д. № 922/2021 г., Г.К., ІV г.о. на ВКС, определение № 873 от 14. 08. 2017 г. по гр.д. № 3656 по описа за 2016 година на ВКС, ТК, Четвърто г.о., определение № 60629 от 09. 09. 2021 г. по гр.д. № 1298/2021 г. на ВКС, ТК, Четвърто г.о./, изискването към съда да обсъди непременно всички твърдения и възражения на страните, и подкрепящите ги доказателства, не следва да се абсолютизира. Същото следва да е изпълнено в степен, годна да установи, че съдът е взел предвид релевираните от страните техни изявления и възражения по делото и подкрепящите ги доказателства, както и да осигури възможност за проверка на изводите му по съществото на спора.

В случая, видно както от мотивите на въззивното решение, така и от посоченото от самия касатор в жалбата и изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, въззивният съд всъщност е взел предвид визираното от касатора писмо на МЗХ, но не му е признал претендираното от касатора, негово значение за спора. При така изложеното и с оглед действителното съдържание на мотивите на обжалваното въззивно решение касационният състав намира, че същото не разкрива претендираното от касатора противоречие с практиката на ВКС и задължителната практика на ВС и ВКС, а правилността на изводите на съда по съществото на правния спор, формирани вследствие преценката му на доказателствата по делото и съобразно вътрешното убеждение на въззивния състав, е извън възможния предмет на проверка в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Посоченото към въпроса казуално решение на ВКС е постановено по друг процесуален въпрос и няма отношение към тук поставения.

По отношение на третия въпрос важи казаното за първия такъв. По начинът, по който е формулиран и обоснован, въпросът е относим към правилността на въззивното решение, схващана като основание за касирането му, доколкото отговорът му зависи от конкретните обстоятелства по делото, поради което преценка за наличието или не на противоречие с посоченото решение на ВКС не се дължи. По отношение на общо заявеното, но необосновано с конкретни твърдения, наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК - претендираното значение на отговора на въпроса за точното прилагане на закона и развитие на правото, отново важи посоченото към първия въпрос на касатора.

При този изход на делото касаторът няма право на разноски за производството по чл. 288 от ГПК, а ответникът по касация има право на претендираното адвокатско възнаграждение за защита в същото, в установения му, като действително заплатен, размер.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение