Определение № 198 от 13.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 488/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба Н. Д. Т. чрез особения му представител адвокат М. Х. срещу разпореждане от 8. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 101/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е върната подадената от частния жалбоподател касационна жалба вх. № 16172/20. 09. 2021 г. срещу постановеното по делото решение № 845 от 15. 07. 2021 г. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно. Оспорва извода на съда, че не е предприел действия за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, посочени му с разпореждане от 11. 10. 2021 г. за оставянето й без движение. Твърди, че на 22. 11. 2021 г., в срока за отстраняване на недостатъците на касационната жалба с оглед връченото му на 15. 11. 2021 г. разпореждане за оставянето й без движение, е изпратил по пощата молба, с която е изпълнил указанията на съда. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 2 ГПК в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да върне подадената от Н. Т. чрез особения му представител касационна жалба срещу решението по в. гр. д. № 101/2021 г. на Софийски апелативен съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, съдията-докладчик по делото е приел, че в предоставения с разпореждане от 11. 10. 2021 г. едноседмичен срок и към момента на постановяване на атакувания акт жалбоподателят не е отстранил нередовностите на касационната жалба по чл. 284, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 ГПК. Посочил е, че указанията са съобщени на 15. 11. 2021 г. на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Х., но същият не е предприел последващи действия за тяхното изпълнение и не е релевирал искане по чл. 63, ал. 1 ГПК. Разпореждането за връщане на касационната жалба е неправилно. Н. Д. Т. чрез назначения му особен представител адвокат М. Х. е обжалвал постановеното по в. гр. д. № 101/2021 г. на Софийски апелативен съд въззивно решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се доводи за постановяването на обжалвания съдебен акт по нередовна искова молба. Касаторът твърди, че предявеният иск е неоснователен, тъй като определените и заплатени от Гаранционния фонд обезщетения са несправедливи и фондът не би могъл да претендира заплащането им по иска по чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ с оглед неупражняване на правото си на защита - неподаването на касационна жалба срещу въззивното решение за определяне на обезщетенията и неизвършеното доброволно плащане на обезщетенията, довело до допълнителни разходи във връзка с принудителното им събиране. Към жалбата не е било приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. С разпореждане от 11. 10. 2021 г., след констатация, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 ГПК, въззивният съд я е оставил без движение и е дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите, като изложи точно и мотивирано касационните основания по чл. 281 ГПК, както и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и да обоснове евентуалните предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК. Разпореждането е връчено на особения представител на ответника Н. Т. на 15. 11. 2021 г. На 22. 11. 2021 г. по пощата е изпратена постъпилата в съда на 24. 11. 2021 г. молба на особения представител на Н. Т. във връзка с дадените с разпореждане от 11. 10. 2021 г. указания с приложен към нея препис. В молбата се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед произнасянето на въззивния съд по правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС, тъй като решението е постановено по нередовна искова молба. Освен това се твърди, че с въззивното решение е разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно „Следва ли при доказано бездействие от страна на кредитора, в резултат на което бездействие са претърпени вреди /направени са допълнителни и ненужни разходи/ да бъдат вменени в тежест на длъжника?“. Посочено е, че независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност, като се твърди, че първоинстанционното и въззивното решение са несправедливи „относно присъдения размер на обезщетенията“. На 9. 12. 2021 г. препис от касационната жалба и приложенията към нея е изпратена на насрещната страна – Гаранционен фонд, като на 29. 12. 2021 г. в Софийски апелативен съд е постъпил и отговор на касационната жалба от посочената страна. Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК касационната жалба се връща от въззивния съд, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Приложението на неблагоприятните последици по цитираната процесуална норма е следствие от неотстраняване в срок на правилно посочени от съда нередовности на касационната жалба. В случая не би могло да се приеме, че се е осъществило основанието по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на касационната жалба с оглед неизпълнението от жалбоподателя на указанията на въззивния съд за точно и мотивирано излагане на касационните основания и за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Неправилна е констатацията на съдията-докладчик, че касационната жалба няма необходимото съдържание по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото в нея касаторът се е позовал на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като е посочил, че въззивния акт е неправилен поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е изложил конкретни доводи в тази връзка, насочени към оспорване на изводите на въззивния съд в обжалваното решение. В този смисъл указанията за отстраняване на недостатък на касационната жалба по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са неправилни и неизпълнението им не би могло да обоснове връщане на касационната жалба. Не съответства на данните по делото изводът на въззивния съд, че касационният жалбоподател не е предприел процесуални действия за отстраняване на посочените му от съда нередовности на касационната жалба. Установява се, че в срока за отстраняване на нередовностите по чл. 285, ал. 1 ГПК с оглед изпращането й по пощата /чл. 62, ал. 2 ГПК/ особеният представител на касатора е депозирал молба с препис за насрещната страна, в която се е позовал на предпоставките за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С подаването на молбата за изпълнение на указанията на съда от страна на особения представител на касатора е отстранена правилно констатираната от съда нередовност на касационната жалба, изразяваща се в липса на изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. По така изложените съображения въззивният съд неправилно е приел, че е налице основанието по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на касационната жалба. Обжалваното разпореждане като неправилно следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на процесуалните действия по администриране на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение