Определение № 5378 от 22.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 960/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Ф. М., Н. Д. Д., О. Ф. Л. и С. Ф. И., чрез процесуалния им представител адвокат Ж. Ч., срещу решение №185 от 20.11.2023г., постановено по в.гр.д.№268/2023г. на Разградския окръжен съд, с което е:

• обезсилено решение № 260123/7.07.2021г., постановено по гр.д. № 803/2020г. по описа на РС Исперих в частта, с която на основание чл.537 ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 190 от 21.11.2019 г., том IV, рег. № 8218 на нотариус П. А. с рег. № 688 на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Исперих, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 3106 от 21.11.2019 г., Акт № 65, том 12, дело № 1700/2019г., издаден по обстоятелствена проверка за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение от И. Ф. М., над размера от 3/4 ид.ч. от имота, поради неговата недопустимост и прекратил производството в тази част.

• отменено решение № 260123/7.07.2021г., постановено по гр.д. № 803/2020г. по описа на РС Исперих в останалата част, като вместо това е отхвърлен иска за приемане на установено, че А. М. и Н. Д. са собственици на по 1/8ид.ч., а О. Л. и С. И. са собственици на по 1/4идч., или всички ищци общо на 3/4ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със 3аповед № PД-18-41/31.08.2005 год. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2563 квадратни метра, с административен адрес: [населено място], [улица], [община], трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи – имоти с идентификатори *, *, *, *и *, заедно с построените в него самостоятелни сгради: 1. Сграда с идентификатор *със застроена площ 40 квадратни метра, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор *със застроена площ 12 квадратни метра, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда — еднофамилна; 3. Сграда с идентификатор *със застроена площ 10 квадратни метра, брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; 4. Сграда с идентификатор *със застроена площ 53 квадратни метра, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 5. Сграда с идентификатор *със застроена площ 61 квадратни метра, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; 6. Сграда с идентификатор *със застроена площ 10 квадратни метра, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, и 7.Сграда с идентификатор ***със застроена площ 70 квадратни метра, брой етажи 1, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, като неоснователен.

• отхвърлено искането на А. М., Н. Д., О. Л. и С. И. за отмяна на нотариален акт № 190 от 21.11.2019 г., том IV, рег. № 8218 на нотариус П. А. с рег. № 688 на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Исперих, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 3106 от 21.11.2019 г., Акт № 65, том 12, дело № 1700/2019 г., издаден по обстоятелствена проверка за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение от И. Ф. М., до размера от 3/4 ид.ч. от имота, като неоснователно.

В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции за собственост бъдат изцяло уважени.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на практиката на ВКС.Формулирани са следните въпроси:

1/Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Изводите на въззивния съд са в противоречие със следните решения на тричленни състави на ВКС: решение №217/09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на ВКС, ІVг.о.; решение №15/06.02.2012г. по гр.д.№311/2011г. на ВКС, ІІ г.о.; решение №138/13.05.2014г. по гр.д.№5715/2013г. на ВКС, ІV г.о.; решение №170/29.11.2018г. по гр.д.№3957/2017г. на ВКС, ІІІг.о.; решение №111/17.07.2018г. по гр.д.№3695/2017г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №72/15.07.2016г. по гр.д.№290/2016г. на ВКС, ІІг.о.; решение №248/07.01.2010г. по гр.д.№4193/2018г. на ВКС, ІVг.о. и решение №69/13.05.2019г. по гр.д.№3436/2018г. на ВКС, І г.о.

2/Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване.

Обжалваното въззивно решение не съответства на следната практика на ВКС: решение №27/02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г. на ВКс, ІV г.о.; решение №97/02.05.2019г. по гр.д.№3457/2018г. на ВКС, ІV г.о. и решение №9/25.03.2014г. по гр.д.№3700/2013г. на ВКС, І г.о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба И. М. е депозирал отговор на касационната жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.По същество се изразява становище за нейната неоснователност.Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

С решение № 50005/15.09.2023г. по гр.д. № 566/2022г. от ВКС, І г.о., постановеното въззивно решение е обезсилено по преценка за постановяването му при нередовна искова молба и делото е върнато делото за ново разглеждане на ОС Разград с указания за предприемане на действия за поправяне на нередовностите в молбата.

При връщане на делото за ново разглеждане въззивният съд е указал на ищците да представят поправена искова молба с препис за насрещната страна, в обстоятелствената част на която да уточнят твърдението си кой е бил собственик на процесния имот – само бащата на страните – техен общ наследодател, или имотът е придобит от него и съпругата му, като посочат на какво основание е придобито правото на собственост; в случай, че се позовават на придобивна давност – да посочат началния момент на владение, както и кога е починала съпругата на наследодателя Д. и кои са нейните наследници.

В изпълнение на дадените указания ищците са представили поправена искова молба, в която са изложили фактически твърдения, че всички страни са деца на Ф. Д., починал през 2009г.Същият е сключил два граждански брака.Първият брак е с А. А. Д., от който са родени първите двама ищци - А. М. и Н. Д. След 1947г. А. А. е напуснала семейството и е заминала за Турция. Вторият брак е сключен през 1951г. с М. Д. и от този брак са родени третият и четвъртият ищци - О. Л. и С. И., както и ответникът И. М..Процесният имот е придобит през 1957г. чрез покупко-продажба, през време на втория брак на общия наследодател, и е СИО между Ф. Д. и М. Д.. По силата на наследствено правоприемство от своите родители ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху имота както следва: А. М. и Н. Д. по 1/8ид.ч., а О. Л. и С. И. по 1/4ид.ч. от процесния имот.

При новото разглеждане въззивният съд е приел, че по делото не е представен договор за покупко-продажба на недвижимия имот в полза на наследодателите Ф. Д. и М. Д..

Прието е още, че от събраните пред районния съд гласни доказателства се установява, че в имота са живеели родителите на страните.Св.М.Н. заявява, че имотът е закупен от бащата на страните и е живял там със съпругата и част от децата.Св.С.Х. посочва, че знае от своята майка – ищцата С. И., че имотът е купен от нейните баба и дядо, но не знае през коя година.Преди смъртта им, в него са живеели Ф. Д., неговата съпруга и ответника И. М., а след това ответникът купил от своята сестра съседен имот и заживял в него, но продължил да ползва и стария имот.За година-две същият имот се е ползвал в различна степен и от ищците С. И. и О. Л..

На 21.11.2019г. ответникът И. М. се снабдил с НА № 190/21.11.2019г. за собственост по давностно владение на спорния недвижим имот, издаден от нотариус с район на действие РС Исперих по нотариално дело № 693 от 2019г.

В хода на въззивното производство ищците са представили и въззивният съд е приобщил към доказателствения материал удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки, от които се установява, че М. Д. е починала през 2006г. и е оставила за наследници съпруг Ф. Д., починал през 2009г., третият и четвъртият ищец и ответника, а А. М. и Н. Д. са деца на Ф. Д. и А. Д..След смъртта на Ф. Д., негови наследници са всички страни в съдебния процес, което обстоятелство се установява от представеното пред районния съд удостоверение за наследници.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направи следните правни изводи:

Основателен е доводът за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която е отменен констативният нотариален акт в цялост, тъй като такова искане е нямало нито преди, нито след поправяне на нередовността на исковата молба.Искането е за отмяна само за тази идеална част, за която е спорът по материалното право.С поправянето на исковата молба искането е за отмяната на нотариалния акт до размера на 3/4 ид.ч.Ето защо решението, с което нотариалния акт е отменен над този размер, следва да се обезсили като недопустимо и производството в тази част следва да се прекрати.

По същество спорът между страните е за собствеността върху недвижим имот, за който ответникът се легитимира като собственик с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, а ищците се позовават на покупко-продажба от техните родители през 1957г. и наследствено правоприемство.Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.Наследяването не е предвидено в закон като самостоятелен способ за придобиване на вещни права.Твърдените права на ищците произтичат от правото на техните наследодатели, в случая предявеният иск е с правно основание признаване на собствеността им по силата на извършена през 1957г. от техните наследодатели Ф. Д. /поч. през 2009г./ и М. Д. /поч. през 2006г./ правна сделка – покупка на процесния имот, заедно с факта на последващото наследствено правоприемство.Законът в чл.18 ЗЗД поставя като задължителна форма за действителност на договора, с който се прехвърля собственост върху недвижим имот, извършването му с нотариален акт.В хода на процеса ищците не са представили нотариален акт за покупка на процесния имот от техните наследодатели, въпреки разпределената от въззивния съд тежест на доказване.Част от свидетелските показания, събрани от районния съд, съдържат твърдение за закупуване на имота от Ф. Д..Тези показания обаче са недопустими, предвид императивната процесуалноправна норма на чл.164 ал.1 т.1 ГПК, поради което не могат да служат за доказване на факта на осъществена покупко-продажба.При предявяване на положителен установителен иск за собственост ищците следва да установят твърдените от тях права, като в тяхна тежест е да докажат фактите, от които черпят правата си.В съдебния процес ищците не са установили с годни доказателствени средства факта на извършена покупка на недвижимия имот от техните родители през 1957г. В поправената искова молба /както и в първоначално депозираната такава пред районния съд/ не се съдържа твърдение за придобиване на имота от техните наследодатели въз основа на давностно владение, поради което подобен въпрос не подлежи на анализ в съдебното решение.Съдът е обвързан единствено с правното основание, посочено от ищеца, и не може да разглежда придобивни способи, излизащи извън рамките на фактическите твърдения, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба.След като не се установява правото на собственост на наследодателите по силата на правна сделка – покупко-продажба, не може да бъде прието за установено, че ищците като техни наследници са придобили съответни идеални части от имота по силата на наследствено правоприемство.При неустановяване на горните обстоятелства, е безпредметно да се обсъжда противопоставеното от ответника възражение за придобито право на собственост върху целия имот въз основа на давностно владение.

Въз основа на изложеното е прието, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен въпрос, тъй като въззивната инстанция е изпълнила задълженията си по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК.Изложени са мотиви относно всички спорни между страните обстоятелства: въз основа на наведените твърдения при новото разглеждане на делото от въззивния съд е прието, че ищците претендират права върху спорния имот по наследяване от Ф. Д., който е придобил правото на собственост на този имот въз основа на договор за покупко-продажба, който е бил сключен през 1957г., към който момент същия е бил в брак с лицето М. Д.; ищците не са доказали твърдението, че имотът е бил придобит от техния наследодател въз основа на посоченото от тях придобивно основание, тъй като договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт/чл.18/; недопустимо е установяването чрез свидетелски показания на договора за покупко-продажба от 1957г., тъй като не може чрез свидетели да се установят правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт/чл.164, ал.1, т.1 от ГПК/; безпредметно е да се произнесе по направеното от ответника възражение, че е придобил идеалните части на ищците по давност, тъй като същите не са установили активната си материалноправна легитимация.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория поставен от касаторите въпрос, тъй като не е налице противоречие между решаващите изводи на въззивния съд и посочените в изложението решения на тричленни състави на ВКС.Съдът е съобразил, че предмет на делото е спорното материално субективно право, които се индивидуализира от ищеца чрез основанието и петитума на иска – естеството на претендираното или отричано право и искането за защита, което е било отправено до съда.Въз основа на това е прието, че извъпроцесуалният спор между страните се свежда до това дали ищците са собственици на претендираните в исковата молба идеални части от имота, които според твърденията им са придобити по продажба/сключена от наследодателя им/ и наследствено правоприемство, респ. ако установят това си фактическо твърдение да се прецени дали е основателно възражението на ответника, че е придобил техните част по давност, тъй като е владял целия имот за посочения в отговора на исковата молба период.Прието е също така, че ищците не са навели друг придобивен способ/евентуален/, въз основа на който да се придобили правото на собственост върху претендираните от тях идеални части от имота.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. При прочита на мотивите към въззивното решение не се установява същото да е очевидно неправилно поради нарушаване на основни принципи на гражданския процес, явна необоснованост или нарушаване правилата на формалната логика.

От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение