Определение № 1227 от 23.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3668/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „БАЛКАН МИЛК-СИЕ“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Гоце Делчев, чрез пълномощника адвокат Г. Б., срещу въззивно решение № 358/09.06.2022 г. по гр. д. № 470/2021 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Поддържат се оплаквания, че въззивното решение е недопустимо и неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, както и че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да се мотивира подробно защо приема едно експертно заключение за компетентно, пълно и безпристрастно, дори и да не са направени възражения за това от страните по делото; 2. Длъжен ли е съдът да направи своите фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допуснати и относими доказателства, възражения и доводи на страните, както и да обсъди направените възражения на страните за неприемане на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза; 3. Длъжен ли е съдът, при назначаването на съдебно-техническа експертиза в производството по разглеждането на иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, да назначи в съответствие със същата разпоредба вещо лице, което да е правоспособно по кадастър и което да разполага с необходимите геодезически уреди за изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. По въпросите се сочи противоречие със следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 69/22.06.2022 г. по т.д. № 878/2021 г., II т.о., решение № 140/08.03.2021 г. по т.д. № 2601/2019 г., I т.о., решение № 8/05.06.2019 г. по гр.д. № 1295/2018 г., I г.о., решение № 87/02.10.2017 г. по т.д. № 2804/2015 г., I т.о., решение № 542/07.02.2012 г. по гр.д. № 1083/2010 г., IV г.о., решение № 80/24.07.2020 г. по т.д. № 57/2019 г., II г.о., както и с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, алтернативно относно третия въпрос се твърди, че е налице основаниe за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба Г. С. К. и М. Б. К. са подали писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 7998/05.10.2020 г. по гр. д. № 437/2016 г. на Районен съд - Гоце Делчев в частта, с която е уважен предявеният от Б. К. К., Л. К. К. и М. А. К. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответника "БАЛКАН МИЛК-СИЕ" ООД, че ищците са собственици на основание договор за доброволна делба на съсобствен и наследствен недвижим имот от 14.12.1984 г. на Районен съд - Гоце Делчев, на 8,81 кв. м., заключени между т. А, т. В и т. С, защриховани със зелен цвят на приложената към допълнителното заключение на вещото лице К. С. скица-извадка от Кадастралната карта на [населено място] от 2009 г., представляващи част от притежавано от ищците дворно място, което понастоящем съставлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД-02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], [улица], с площ от 322 кв. м., с номер за имота по предходен план от 1992 г. на [населено място] - 802, квартал 112, парцел *, неправилно заснети като част от поземлен имот с идентификатор ***. Въззивният съд е анализирал писмените доказателства във връзка със собствеността на процесните имоти. Установил е, че ищците са наследници на К. Б. К., който е признат с нотариален акт № 3/1975 г. за собственик по наследство и давност на недвижим имот: дворно място, представляващо парцел *, пл. № *, квартал 112, по плана на [населено място], състоящ се от около 332 кв. м., заедно с жилищната сграда и сайванта в него. Впоследствие (на 15.07.1975 г.) К. Б. К., със съгласието на съпругата си М. Б. К., е дарил на двамата си сина Л. К. К. и Б. К. К. по равни части от втория жилищен етаж, без дворно място, от триетажна жилищна сграда, намираща се в парцел *, пл. № *, квартал 112, по плана на [населено място] от 1974 г. След смъртта на К. Б. К. наследниците му /ищците по настоящото производство/ са сключили договор за доброволна делба на съсобствен и наследствен недвижим имот, с нотариална заверка на подписите от 14.12.1984 г. С договора поделят дворно място, представляващо парцел *, пл. № *, квартал 111, по плана на [населено място] и триетажна жилищна сграда (първият етаж от която сграда е приземен), построена върху същия парцел, който има площ от около 332 кв. м., по плана на [населено място] от 1974 г. По делото е установена идентичност между гореописаните имоти и процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Ответникът "БАЛКАН МИЛК - СИЕ" се легитимира като собственик на съседния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-71-/02.10.2009 г., на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 342 кв. м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор ****, на основание договор за покупко-продажба, сключен на 18.06.2015 г., обективиран в нотариален акт № 72/2015 г., вписан в Служба по вписванията гр.Гоце Делчев с вх. рег. № 2068 от 18.06.2015 г. От приетата по делото експертиза е установено, че е допусната грешка при отразяване на границата между поземлен имот с идентификатор *** /на ищците/ и поземлен имот с идентификатор *** /на ответника/, пренесена в КККР от одобрения КП от 2003 г., състояща се в неотразяване на границата между двата имота на основание приложен регулационен план от 1960 г. като имотна такава, по червената линия на комбинирана скица № 2 и № 4 на вещото лице, в съответствие с разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР. По тази причина вещото лице сочи, че в одобрената КК и КР на [населено място], по отношение на имотната граница между поземлен имот идентификатор *** и поземлен имот идентификатор *** е налице „непълнота или грешка“ по смисъла на § 16 от ДР на ЗКИР, тъй като е налице несъответствие в границите и очертанията на недвижимия имот в кадастралната карта на урбанизираната територия, спрямо действителното им състояние и е констатирано, че по сега действащите КК и КР границата между двата имота, показана като полумасивна ограда, не съществува на място. В заключението на експертизата е посочена и точната площ на спорната в настоящия казус реална част, а именно 8,81 кв. м. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първият въпрос не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационен контрол, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, а е изведен от становището на страната за необоснованост на решението. Въпросът изразява доводите за неправилно анализиране на доказателствения материал и формиране вследствие на това на грешни и необосновани крайни изводи. Тези доводи на касатора са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК и касаят правилността на решението. Вторият въпрос е решен от въззивната инстанция в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, според която въззивният съд трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Също така трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд е направил всичко това – обсъдил е събраните писмени доказателства, свидетелски показания и изготвената по делото експертиза, въз основа на които е изложил подробни фактически и правни изводи. Той е обсъдил оплакванията във въззивната жалба и е изложил мотиви по спорните въпроси във въззивното производство. Проследил е регулационните промени по отношение на процесните имоти и е възприел като компетентно заключението на назначената експертиза. Като краен извод е приел, че е допусната грешка при заснемане на имотната граница между процесните поземлени имоти, като ищците са собственици на погрешно отразените като собственост на ответника в действащата КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, 8,81 кв. м., чието местоположение е описано в решението. Последният въпрос, формулиран от касатора, също няма претендираното от него значение, доколкото не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. С оглед на това той не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване на решението. Въпросът е формулиран на плоскостта на твърдението на касатора за липсата на правоспособност на назначеното вещо лице. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за липсата на компетентност на назначеното в първоинстанционното производство вещо лице, поради това че същото не отговаря на условието по чл. 17 ЗКИР, които въззивната инстанция е приела за основателни и с оглед отстраняването на съмнения относно компетентността на вещото лице е назначила повторна експертиза, възложена на друг експерт, който е инженер ГФК. С писмено становище е оспорена компетентността и на новоназначеното във въззвината инстанция вещо лице, но, както е прието в цитираното от касатора решение № 542/07.02.2012 г. по гр.д. № 1083/2010 г., IV г.о., не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение, а такова се възлага на друго или повече вещи лица, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Такава преценка може да се направи в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия по селектиране на касационната жалба. Липсват и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. Въззивното решение не е процесуално недопустимо. Константно в съдебната практика се приема, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е допуснал отклонение от диспозитивното начало или ако без да е надлежно сезиран с разглеждането на спора, е постановил решение - такива са случаите, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. В настоящия случай порок от сочената категория не се открива. Не е налице произнасяне по непредявен иск, както твърди касаторът, само поради това че в исковата молба е посочено, че действителната граница е тази по одобрения план на [населено място] от 1992 г., а в първоинстанционното решение съдът е приел за вярна имотна основа тази, определена с плана на града от 1960 г. Останалите доводи на касатора за недопустимост на решението са свързани с процесуални нарушения, поради което не са относими към недопустимостта като порок на съдебното решение, а касаят правилността му. Решението не е и очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение, а това основание се мотивира основно с твърдения за допуснати процесуални нарушения и неправилна преценка на доказателства, които не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на производството по чл. 288 ГПК и представените доказателства на ответниците по касация Г. С. К. и М. Б. К. следва да се присъдят направените разноски в производството по чл. 288 ГПК в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.