Определение № 304 от 24.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. Е. от [населено място], В. област, срещу въззивно решение № 182 от 29.11.2022 г. по в. гр. д. № 379/2022 г. на Варненския апелативен съд, с оплаквания за недопустимост - касационно основание по чл. 281, т. 2 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 205 от 18.02.2022 г. по гр. д. № 3640/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката против П. П. С., Г. Ж. Г., Г. П. Б., Ж. П. Г., З. П. В., О. П. Х. и Л. П. Г. искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищцата е собственик на апартамент с идентификатор ***** по КК на [населено място], със застроена площ от 108 кв. м, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, ап. 5, на основание давностно владение, осъществено в периода 20.08.2001 г. - 30.11.2020 г. По делото е установено, че на 20.08.2001 г. ищцата в първоинстанционното производство М. В. Е. е сключила с К. Ж. М. предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент, като в същия ден е предадено и владението му, а окончателният договор е обективиран в нот. акт № 35/30.11.2001 г. Към момента на сключването на договора за покупко-продажба ищцата (тогава с фамилно име Б.) е била в граждански брак с А. Г. Б., като бракът им е прекратен с развод с влязло в сила решение на 29.05.2014 г. Преди сключването на договора е заведено гр. д. № 980/2001 г. на Варненския районен съд за делба на апартамента, като исковата молба е вписана на 22.05.2001 г. С решение от 11.01.2010 г. по в. гр. д. № 833/2007 г. на Варненския окръжен съд делбата му е допусната между съделители и квоти, както следва: П. П. С. - 16/36 ид. части, Г. Ж. Г. - 3/36 ид. части, Г. Ж. Б. - 3/36 ид. части, З. П. В. - 8/36 ид. части, и С. Х. Х. - 6/36 ид. части, като първоинстаниционното решение е оставено в сила в частта, с която от делбата на имота е изключена К. Ж. М.. Решението на окръжния съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на последната, е оставено в сила с решение № 413 от 25.07.2012 г. по гр. д. № 1076/2010 г. на ВКС. С решение № 2457 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 980/2001 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 20.12.2017 г., е приключила втората фаза на делбата, като е постановено изнасянето на процесния апартамент на публична продан на основание чл. 348 ГПК. Въз основа на издаден на П. С. изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1331/2019 г. по описа на ЧСИ Хр. Г., рег. № * КЧС. Междувременно съсобствениците Г. Ж. Б. и С. Х. Х. са починали, като техни наследници по закон са, съответно, Г. Б. и Ж. Г. с квоти по 3/72 ид. части и О. Х. и Л. Г. с квоти по 3/36 ид. части от имота. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че процесният апартамент е закупен от ищцата по време на висящо дело за делбата му с участието на нейната праводателка и при вписана към този момент искова молба, поради което на основание чл. 226, ал. 3 ГПК постановеното по делото решение в първата фаза на делбата, с което са отречени правата на К. Ж. и тя е изключена от делбата на имота, се ползва със сила на пресъдено нещо и спрямо ищцата, като неин частен правоприемник, респ. тя е обвързана от правното положение на праводателката си. С вписването на исковата молба за делба е дадена гласност за наличието на спор относно собствеността на имота, като по време на висящия процес - до влизане в сила на решението по нейното допускане на 25.07.2012 г., придобивна давност не е текла по силата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Изложени са съображения, че след влизане в сила на решението за допускане на делбата, започва да тече нова придобивна давност за владелеца, като висящността на делото във втората фаза не означава висящност на делото във връзка с установяване наличието на съсобственост. Това обуславя и възможността след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделител да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, като новото придобивно основание не следва да се счита преклудирано от силата на пресъдено нещо. Предвид факта, че ищцата е продължила да владее имота и след влизане в сила на решението по допускане на делбата, респ. след отричане правата на нейната праводателка върху него, съдът е приел, че владението й е недобросъвестно и за придобиване на имота следва да е изтекъл десетгодишният давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Тъй като този срок към посочения в исковата молба краен период - 30.11.2020 г., не е изтекъл, предявените искове са приети за неоснователни. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката не е формулирала правен въпрос, като релевира единствено основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК - вероятна недопустимост на въззивното решение. Поддържа, че същото е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Ответниците по жалбата З. П. В. и П. П. С. са подали писмени отговори, в които са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Останалите ответници не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос, нито е налице позоваване на някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, поради което и съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения касационното обжалване не следва да се допуска на някое от тези основания. Обжалваното решение не е нищожно, нито страда от пороци, водещи до неговата недопустимост. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая изложените от касаторката доводи, че обжалваното решение е постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не могат да бъдат споделени. Предмет на гр. д. № 1845/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд е правото на собственост върху процесния апартамент, по иск, предявен между същите страни, но на различно основание, предвид периода на осъществявано давностно владение (26.07.2012 г. - 26.07.2022 г.), сочен като придобивно основание. Макар предявените искове по двете дела да са за установяване правото на собственост върху един и същ имот на основание изтекла придобивна давност, техният предмет е различен, тъй като очертаните периоди на осъществявано давностно владение по двата иска са различни /по втория иск е включен и нов период/. След като основанието на двата иска е различно, не е налице твърдяната преюдициалност на иска по гр. д. № 1845/2022 г. на Варненския окръжен съд спрямо иска, предмет на настоящото дело. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което не се релевира от касаторката. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката следва да заплати на ответниците по касация З. П. В. и П. П. С. заплатените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер, съответно, на 2650 лв. и 4000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,